Търсене в този блог

четвъртък, 15 декември 2011 г.

Чиния с независими полски пирожки

Вкусът на полската кухня може да е спорен, но красотата на предколедна Варшава не е - никой няма да отрече празничното настроение на града

Кухнята на Централна Европа си има само едни извинение за обилното използване на месо, пържено и аксетични количества зеленчуци – тук е студено. Ако спанакът с малинов сос и салатата в средиземноморски стил звучат прекрасно на юг от Виена, тук са на място само в чиния на хора като мен, които не успяват да преглътнат аромата на полски пирожки.

Двудневната ми борба със свикналия ми на южноевропейска кухня език накрая приключва на втората вечер в хотелската стая – в неподозирана от мен комбинация от това да усещаш как оглядняваш и да не искаш да ядеш нищо. Умението да се приготвя месо тук явно е задължителният изпит за всеки готвач – толкова крехко, колкото на юг можете да намерите само под формата на кайма. При този добре обигран опит нищо чудно, че успях лесно да преглътна комбинацията между патешко и сладко от боровинки.

Е, хайде да съм честна, просто си изядох месото, без да наблягам на топенето в боровинковия сос. Чудесно, но няма да повторя. Уважението на северните народи към хляба с масло е много хубава черта в такива моменти, която ти гарантира, че гладен няма да останеш.

Но ако си решил да опитваш полски пирожки, обикновените земели може да започнат да ти липсват. Да разкажа сега за полските пирожки – менюто с описание на пирог с месо, комбиниран с бекон и лук не звучи нито толкова лошо, нито тежко, като за централноевропейска кухня. Освен това ме спечелиха с асоциацията ми с руските пирожки – много вкусните тестени възглавнички с лук, които толкова ми бяха харесали преди години. Както и със спомена как Чичиков от „Мъртви души“ на Гогол описва пирог с риба, намазан с яйце и всякакви благини, увити в тестото му.

Да, обаче Полша много е държала кухнята й да остане независима от руската. Може и да е загубила за известно време самостоятелност като държава, може да има много допирни точки, но в кухнята независимостта се пази. Първото впечатление от полските пирожки с кайма и бекон е миризмата – комбинацията от силно изпържен пушен бекон и лук върху тях намирисва от метър разстояние и може да докара сериозно вълнение у хора с по-чувствителен нос и бременни. Второто впечатление е тежката комбинация, която не става по-лека, дори да избуташ бекона настрани – разбирай свареното и леко запържено тесто с много кайма.

Та, затова сега седя в стаята си и пия чай от лайка без вечеря. А кой знае ако бях изяла повече от една пирожка? Всъщност ако можех да предвидя разочарованието на сервитьорката, която трябваше да отнесе пълната ми чиния, вероятно бих се насилила за още.

Но да дадем дължимото на полското сладкарство. Както и в другите страни от Централна Европа тук тестените и сладки неща са виртуозно вкусни и разнообразни. Мога да ги обединя под общото име бухтички, а за принцеси им короновам онзи вид, печени с пълнеж от мармалад, пухкави, сладки точно колкото трябва, и неконтролируемо предизвикващи желание да опиташ още.

Едно предупреждение, когато попаднете в полски ресторант – обслужването е горе-долу на едно ниво над едновремешния „Балкантурист“, в смисъла на бавно. Тук никой не бърза да ви вземе поръчката, нито да ви я донесе, освен това си има етикет – ще ви донесат основното след като са се уверили, че сте имали достатъчно време да изядете предястието. Изключение – само ако се помолите и ядете първата салата бавно. И внимавайте с какви дрехи ходите на ресторант – има реалната възможност да излезете миришещи на основното меню.

неделя, 11 декември 2011 г.

Кореноплодна супа с грах

Ако си падате по постите, със сигурност сте разбрали отдавна, че яденето само на хляб, картофи, ориз и безвкусни зимни кореноплодни изобщо не изчерпва менюто по това време. В момента пред погледа ми е една книга с вегетариански рецепти, от която почти половината са постни, или могат лесно да станат такива. А аз дори не съм успяла и една трета от тях да направя :) Пащърнакът е тазгодишното ми откритие - засега в супи, но скоро може да му намеря място и по други ястия, а морковите и грахът са си класика през цялото време на годината. Картофите слагам за по-плътен вкус, особено важен ако ще правите крем супа. Ако изключите последната част с кравето масло, киселото мляко и яйцето, супата става съвършено постна. 

Продукти: (за 4 големи порции)
2-3 по-големи моркова, но да не са прекалено големи, защото тогава сърцевината им е влакнеста и твърда
1 коренче пащърнак
малко резенче от глава целина
2-3 картофа
100 грама отцеден грах от консерва (ако е замразен трябва да се готви по-дълго)
1 глава лук
2-3 супени лъжици доматено пюре
няколко лъжици олио
сол на вкус

По желание: 
1 жълтък
2 равни лъжици краве масло (ако слагате намалете олиото)
1/2 чаена чаша кисело мляко 

Около 1.8 л вода се слагат в тенджера на котлона и в тях се пуска нарязаният лук. Морковите, целината и пащърнакът се нарязват на дребни кубчета и също се добавят. След малко се слагат и ситно нарязаните картофи, олио и се оставя да се свари докато морковите станат почти готови. Когато са достатъчно сварени, за да се смачкват, се добавят доматеното пюре и грахът.Ако използвате замразен грах, го добавете по-рано. Малко преди да свалите от огъня се добавя и солта. За застройката жълтъкът се разбива с киселото мляко, добавя се по малко от течността на супата, разбърква се, после се изсипва към общата смес, слага се и маслото и се бърка докато всичко се смеси добре. По желание се пасира и се подправя с пресен магданоз (или сушен, защото е зима все пак).

неделя, 4 декември 2011 г.

Ароматни бисквити с ябълка

Все някога се случва - пиеш кафе или чай вкъщи, и откриваш, че към тях няма нищо, което да добави сладост към вкуса им. Например бисквитка, която трябва да се отхапе миг преди парченце от нея да се е разпаднало над чашата, в която си я натопил миг преди това. Понеже е зима - да бъдат много ароматни, защото вън въздухът мирише само на студ. И да бъдат от трайните, защото не всеки ден има време да печеш бисквити....нали не ви трябват повече аргументи, за да правите домашни бисквити? 


Тези са от издържливите, засега съм ги пробвала за седмица - поне толкова гаранция им давам. След като ги направите ще им трябва поне една нощ да престоят, за да станат по-ароматни и нежни. 





Продукти (получават се колкото две средноголеми кутии от готовите коледни сладки)

1 яйце
около 5-6 чаени чаши брашно
1/2 чаена чаша пудра захар
1 супена лъжица мед
1/2 чаена чаша прясно мляко
3 лъжици с връх кисело мляко, смесено с 1 чаена лъжица сода
1 едро настъргана кисела ябълка
около 50 грама меко краве масло
3 супени лъжици олио
щипка смлян джинджифил
1 чаена лъжица канела
настъргана кора на половин портокал
две щипки настъргана лимонова кора
По желание - 1 чаена чаша нарязани орехи

За глазура:
няколко лъжици разтопено краве масло
пудра захар

Кравето масло се смачква на трохи с 1 чаша брашно, добавят се захарта и яйцето и се объркват с лъжица. Постепенно се добавят още брашно, прясното мляко, олиото, ябълката, меда, киселото мляко, ароматите. Замесва се меко тесто. Трябва да бъде съвсем малко лепкаво и да не се разлива. Оставя се в купа, покрива се прозрачно фолио и се оставя за около 40 минути в хладилника. После се разточва върху набрашнена повърхност на пласт с дебелина около половин сантиметър, от който се изрязват фигурки. Пекат се на 190 градуса в предварително загрята фурна, докато се стегнат и леко се зачервят - отнема около 15-20 минути.

Ако не ви се прави глазура, можете просто да намажете сладките с жълтък, разбит с малко олио и да ги поръсите със захар. В този случай обаче са по-нетрайни и изсъхват по-бързо. Вместо с формички можете да ги направите на топчета, които след това да притиснете отгоре, за да се получи форма на бисквита.

Когато изстинат, сладките се намазват с разтопено масло, поръсват се с пудра захар, пак се намазват и се оставят докато масло леко попие и се стегне. Накрая пак се поръсват със захар. Вторият пласт масло трябва да е още достатъчно мек, за да полепне захарта, но не толкова, че да попие в него. Съхраняват се в плътно затворени кутии.

неделя, 20 ноември 2011 г.

"Кулинарен тур"... за губене на време

Забелязала съм, че склонността на филмовите реклами да ти хвалят нещо обикновено е обратно пропорционално на качеството му. Повечето хубави филми не се нуждаят от подробно описание и настоятелно подканяне да ги гледаш - обаче ако става въпрос за нещо средно между "пълен провал" и "бъдеща класика", рецензиите по списания и програми просто ще те блъскат да отидеш. Нещо като "Кулинарен тур" - филмът е в селекцията на Киномания, при това в раздела на кулинарното кино, което ми намирисваше на нещо поне толкова екранно-кулинарно, колкото "Шоколад" или "Храна за душата". 

Не, не е. С уговорка мога да кажа, че е приятен за гледане, но със сигурност нито бих го гледала отново, нито бих го препоръчала, а още по-малко бих го определила като кулинарно кино. Първо, събрани са двама добри актьори и сценаристът им е бутнал изобилие от "английски хумор". Вероятно балканската ми душа не го разбира, но протяжните сцени, в които двамата безуспешно се опитват да имитират Ал Пачино, Антъни Хопкинс и т.н., изобщо не са нещо, което мога да нарека хубаво кино. 

Общо взето, с това се изчерпва голяма част от филма. Интересната и обещаваща забавления основна фабула се губи в пространството на диалозите - "Съгласен ли си на такава сделка - детето ти да се разболее, а ти да вземеш Оскар?" Личният момент на раздяла не личи особено, освен ако не броим зле изпипаните и много прозрачни сцени на свалка между главния герой и някоя друга случайна жена. 

Кулинарното във филма се изчерпва главно с иронията на изродена висша кухня, която предлага "близкалка от патешка мазнина с шнапс" и ироничен шоколад във формата на запетая. Точно линията, с която и заглавието рекламира, и рекламата уж привлича, е мината доста повърхностно. 

Все пак, да не бъда крайно отрицателна, филмът има и свежи моменти и ако беше дълъг час, вместо 109 минути, щяха да изпъкват повече. Например поканата за главния герой - неосъществен актьор, да играе главна роля в сериал със 7 години договор - на патолог. Може би най-хубавото нещо към края беше припомнянето за прекрасната песен на ABBA "The Winner Takes It All" - само като текст, да не си помислите, че Стийв Куган и Роб Брайдън мога да пеят. А последното ми впечатление от режисьора Майкъл Уинтърботъм беше безкрайно изтърканото използване на цветовете на светлината, за да покаже домашен уют или самота. Разбира се, самотният живее в остъклен отвсякъде апартамент на n-ти етаж, с процеждаща се мъгливо-сива светлина, с минималистично-студено обзавеждане (и странното решение тиганите ти да са закачени под стълбите, за да може когато се качваш нагоре, праха от обувките да се лепне на тях). А от другата страна е приятелят-семеен, в английска къщичка, русоляво-рижа жена, жълтеникаво домашно осветление, никаква гледка от прозореца и кухня от класическо дърво. Колко изненадващо, нали?

Засега от днешните режисьори, на които е попадало окото ми, единственият, можещ да си позволи такава игра с цветове и светлина без да изглежда банален, е Алмодовар. При другите някак ти се струва, че снимат с учебника по режисура под ръка.  

Домашна майонеза

Странни резултати показват понякога опитите да направя майонеза. Първия път се получи с едната перка на мискера - обаче не ми хареса на вкус. Вторият път, с пасатор и по клипче от кулинарно предаване крайният сос ставаше само за изливане в мивката. Третият, пак с пасатор и без никакво старание, отново стана - обаче беше със зехтин и предназначение маска за коса. Следващите опити бяха повече или по-малко успешни, а всички имаха общото, че следвах точни пропорции от рецептите. Днес, след час търсене из google взех да се чудя защо на рецептите, които харесвам, не пишеше с какво се разбиват - дали с перките или с пасатора на мискера. 


Идеите за дървена лъжица по класическа рецепта или в блендер не звучаха достатъчно привлекателно и реших да заложа на статистиката. Ако имам седем опита за правене на майонеза, в поне четири тя е успешна ако се разбива с една перка. Под успешна разбирам хубав, гъст сос, който не се пресича и не прилича на развалено яйце. И се получи, като добавих и историческите съставки. 


Исторически са, защото са свързани с появата на майонезата, раждането на маслено-яйчния сос, който позволява толкова вариации, колкото въображението ви може да измисли. Та, било някъде във Франция, в късния Ренесанс и по-точно - преходът му към  Барока. Кардинал Ришельо обсажда отцепилия се Ла Рошел, а провизиите са на свършване. От околността  идват само пресни яйца и готвачът разполага с тях, с растителни мазнини и може би със запаси от дижонска горчица. Под страх от наказание, той има за задача да измисли меню, достойно за кардинала - забърква сос от яйцата и маслото, подправя със сол, горчица и лимонов сок...и създава храна, която дълго време пребивава на аристократичните трапези. Историята мълчи за точния факт какво масло е използвано - може би зехтин? Или друго, без мирис, което прилича на сега рафинираното олио? А кога е сложил горчицата - още в началото? 


Да спрем да гадаем, защото подвизите на войниците са впечатлили хронистите повече, отколкото тези на готвача. Да предположим, че той е направил първата майонеза край Ла Рошел така:

Продукти за около 150 грама:
1 жълтък от много прясно яйце - по възможност от свободно отглеждани кокошки
около 1 кафеена чаша олио
щипка сол
1 супена лъжица пресен лимонов сок
1-2 лъжици гореща вода
дижонска горчица, по желание

Всички продукти трябва да бъдат със стайна температура. Жълтъкът, лимоновият сок и солта се слагат в затоплена (не гореща) купа и се разбиват с едната перка на миксера на най-високата скорост, без прекъсване, за около 20 секунди - трябва да започне да бухва и да прилича на сос. Капка по капка се добавя олио - след първата капка се оставя да поеме, после след втората и т.н., без да се спира бъркането. Когато започне да прилича на крем, олиото се изсипва на тънка струя - може да не слагате всичкото, преценете според гъстотата. След първите минути разбиване майонезата става много гъста, тогава се добавя лъжица гореща вода - не вряла, за да не попари яйцето.

Когато стане готова, се добавят по желание горчица, още лимонов сок и сол. За да бъде по-пухкава и бяла, към разбитата майонеза се прибавя 1-2 лъжици гореща вода и отново се разбива докато я поеме. Не очаквайте да стане като бялото подобие от магазина - най-много може да избледнее до светложълто. Домашната е много по-хубава за салати, но за директно ядене без добавки е доста тежка. За да я олекотите може да й добавите малко кисело мляко. В такъв случай не слагайте повече от лъжица вода.

Рецепти с майонеза:
Салата "Уолдорф" с мляко

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Шоколадови мъфини (мини-кексчета)

Преди да се науча да готвя ми даваха да правя възможно най-лесните неща и на настояването ми да забъркам нещо по-сложно (като мусака, добре съм я запомнила) набързо ми се казваше "Ама не сега". Още смятам подобно отношение за крайно погрешно и си обещавам ако се сблъскам с подобни искания, да помогна на желаещия да се справи. И най-добрите готвачи продължават да се учат, а какво да кажем за любители като мен? Ето, снощи се научих да правя шоколадови мъфини по измислена от мен рецепта. Леките критики на дегустаторите бяха, че цяла орехова ядка вътре и шоколадова глазура ще ги направят още по-хубави. Приемам и предлагам основната рецепта с подобренията под черта. 



Продукти за 6 кексчета (общо време на приготвяне около 45 минути):
2 яйца
100 грама заквасена сметана (половин малка кофичка)
1/2 чаена чаша кристална захар (в зависимост от сладостта на шоколада може да добавите или намалите)
50 грама краве масло
1+1/2 чаена чаша брашно
2 равни чаени лъжици бакпулвер
1 ванилия
1 равна супена лъжица какао
50 грама шоколад, начупен на дребни парченца или настърган на едро
По желание - орехови ядки, нарязани или цели пуснати във формичките със сместа - малко смес, малко ядки, после пак смес.

За глазура:
1 шоколад (90-100 грама)
2-3 супени лъжици млечна сметана (незаквасена), може да я замените с 2 лъжици прясно мляко и още 1 краве масло.

Маслото се оставя леко да се отпусне - не трябва да става много меко, и към него се добавя половината захар. Разбива се 2 минути на ниска степен на миксера, докато стане на трохи. Добавят се двете яйца и се разбива отново на ниска степен за около 2 минути, докато стане еднородно. Малки парченца от маслото ще останат неразтворени, това не пречи. Бакпулверът се смесва с пресятото брашно и се сипва към сместа. Добавят се ванилията и какаото. Бърка се лъжица само до поемането на брашното. Накрая се добавя шоколадът и сместа се изсипва в намаслени формички за кексчета. Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса, докато дървена клечка, забодена в средата, излиза суха. Оставят се да изстинат и се изваждат.

За глазурата - шоколадът, без 3-4 блокчета от него се разтопява на водна баня (в съд, натопен в друг съд с вода). Водата не трябва да завира и никаква част от нея не трябва да попада в шоколада! Добавят се сметаната или млякото с масло, като се бърка да стане еднородно. След като се разтопи напълно, се сваля от огъня, все още в съда с вода, и в него се пускат останалите блокчета. Бърка се, за да се разтворят добре. Така шоколадът ще се темперира и ще остане лъскав и гладък. Кексчетата се заливат с него и се оставят на хладно (не в хладилник) докато глазурата се стегне.

Още подобни рецепти:
Шоколадово суфле
Тиквени кексчета
Кейк с мляко
Бишкоти с кокос

вторник, 15 ноември 2011 г.

Земеделец №1 Мирослав Найденов скоро може да се окаже бивш министър

Министър Мирослав Найденов по време на откриването на изложението за храни в "Интер Експо Център" в София | снимка: МЗХ

Министърът на земеделието Мирослав Найденов скоро може да бъде освободен, съобщава dnevnik.bg. Причината е скандалът с липсващите в отчета на земеделското министерство язовири и други активи на бившата държавна агенция "Хидромелиорации", което стана причина Сметната палата да откаже заверяването му. Изданието цитира депутати от ГЕРБ, според които след този скандал вече няма начин премиерът Бойко Борисов да не поиска оставката на Найденов.

В земеделския и хранителния бранш министърът отдавна не е особено обичан, но неофициалните коментари са, че въпреки негативния си имидж той остава на поста си заради партийни заслуги към ГЕРБ.

По повод липсващите язовири и съоръжения Найденов е съобщил в понеделник, че ще назначи "пълна инвентаризация", съобщават медиите. Депутат, цитиран от dnevnik.bg, коментира, че първия земеделец не е направил нищо в министерството си - "Пържи риба и ряза краставици, но какво практически се случи в този сектор - западна".

Преди година министър Найденов и телевизионният водещ Ути Бъчваров изпържиха пред сградата на министерството шарани по повод Никулден. В началото на мандата си Найденов се радваше на одобрение и по-висок рейтинг, най-вече заради акциите му по проверка на борси за храни, както и идеите за стандарти на месни ("Стара планина"), млечни продукти и хляб ("България").

След първите месеци на продажби на храни по тях обаче стандартите попаднаха в скандали, включително и за лобиране за големи месопреработватели. Освен това се оказа, че в България няма лаборатория, в която да се изследва дали съставките и съотношенията им по рецепта се спазват. В момента от Съюза на преработватели на плодове и зеленчуци готвят стандарт за лютеницата, лансиран активно от Найденов.

неделя, 13 ноември 2011 г.

Пролет в чиния със спанак

Пролетта може да дойде само насън, ако вън е ноември. Да нахлува с кални от разтапящ се сняг леки обувки, да разпилява завивките и пердетата с вятър, да дърпа лалета и нарциси, докато разцъфнат. Насън, като всичко, което искаш в ума си и криеш в сърцето си.

Орхан Памук пише, че сънят може да се използва, за да назовеш наяве желание. Искаш нещо, а не смееш да признаеш, даже и пред себе си. Искаш нещо нечувано, нещо забранено или нещо, с което няма как да не нараниш другиго. Не бива да го казваш дори, защото от мислите до делата и сбъдването има само крачки, не и прегради. И мислите, които си затулвал с мрак и мълчание избуяват насън. След това става лесно – можеш да кажеш – сънувах го, насън го исках. И никой няма да те обвини така, както би изрекъл желание, родено наяве.

Така желаеш пролет през ноември. Точно в средата, шест месеца след последната и шест преди следващата. Навън, по улици и витрини са извадили крещящо лилави, златни, блестящи и захаросани до горчивост украси. А в една нощ, единствено у дома ти, тя идва – с лице срещу вече топлото слънце, с думите, че е ранна и е най-хубавата, защото малко остава да чакаш до дните, когато сънят може да дойде преди навън да се стъмни. На сутринта ще кажеш, че я чакаш и искаш и никой няма да ти се учуди.

Напротив, дори ще ти помогне докато чакаш, да се нахраниш и с малко илюзии. Зелено през ноември, зелено като пресен спанак. Паста, като в слънчеви обеди и орехи, като в сладки за чай, който източното слънце пие с теб.




Продукти за 2 порции (приготвя се около 30 минути):
300-400 грама пресен спанак – извън ранната пролет, сега отново е плъзнал на пазарите
около 200 грама пълнозърнести спагети или талятеле – паста на широки и дълги ивици
100 грама бяло сирене
100 грама сметана – натурална или заквасена, задължително да е млечна
2 супени лъжици краве масло
2 супени лъжици орехи

Пастата се слага да се свари – пуска се във вряща вода, подсолена с малка лъжичка сол. Когато е готова, се изцежда, без да се облива с вода и се оставя настрани.
Спанакът се изчиства и измива много добре. Залива се с вряла вода за секунди и веднага след това се измива с ледена и се изцежда възможно най-хубаво от водата. Нарязва се на едри парчета. Маслото се загрява в тиган на умерен огън, добавя се спанакът и се задушава около 2 минути. Добавя се сметаната и се разбърква, докато леко се сгъсти, а спанакът се свие. Добавят се натрошеното сирене и сварената паста и се разбърква добре. Сваля се от огъня и се сипва в чиниите – отгоре се поръсват ореховите ядки.

събота, 12 ноември 2011 г.

Една хапка удоволствие от живота


Тазгодишната крилата фраза на Деси е „Човекът е създаден за кеф”. Толкова й харесва, че решава да си го пренесе и в следващите години, дори мисли да направи нова религия, движение, партия или каквото се изисква, за да популяризираш един светоглед. Деси Димитрова е координатор на движението Slow Food за България и си повтаря фразата зад щанда му на изложението „ИнтерФуд&Дринк” в София, докато нарежда гостите си. Събота беше закриването на изложението и почивният ден е довел повече обикновени посетители, за сметка на бизнеса, който вече е минал през работните дни. Хората край щанда със сигурност са тук единствено за удоволствие – от храна и поезия.

Ама буквално удоволствие, защото освен вкусни домашни сладка, сокове, билков чай и кексчета, Slow Food е направило зад щанда си малък поетичен рецитал на Мария Донева. Тя започва с уговорката, че няма да чуете дълбоки и мрачни стихове за страдание, не е от поетите, които си късат ризите от мъка и го изливат в думи. Е, нейните са много по-леки, с малко слънчева пудра, кристална захар, дюли и сладко от спомени, от хубавите спомени, на които се усмихваш, а не въздишаш.

Щандът на Slow Food събира доста посетители, всъщност докато преминавах покрай останалите щандове на изложението в „Интер Експо Център” веднага го забелязах по плътно заобиколилите го хора. Някои, май повечето, чуваха за пръв път за Slow Food.


Движението Slow Food възниква в Италия през 80-те години, за да се противопостави на бързото хранене, бързия живот и липсата на време за прости удоволствия. Като това да отделиш час за обяд с истинска храна, вместо такава пълна с миризми и вкусове, създадени не в кухнята, а в някоя лаборатория. Да пиеш чаша хубаво вино вместо боядисана и ароматизирана газирана вода. Да се храниш от продуктите, които ти е дала природата наоколо, не с такива, пропътували хиляди километри през стотици замразени часове след като са били откъснати от някоя изкуствено осветена оранжерия.

Българският клон на движението се е заел да опази и популяризира традиционна храна, произвеждана в малки региони на страната – като различни сирена, колбаси, смилянския боб. Последният предизвиква жив интерес на изложението.

„Ама наистина ли е смилянски? Аз съм си купувала, уж за такъв ми го продадоха, но когато го сварих, се оказа, че изобщо не е и не е хубав.”
Две жени гледат малко подозрително към пликовете с фасул, вероятно в плен на спомените за купения преди години, който е имал общо със Смилян точно толкова, колкото глинено гювече с тефлонов тиган.

Зоната с органични продукти на изложението като цяло се радва на доста висок интерес в сравнение с останалите, особено покрай щандовете с мед. „Ние българите трудно се сдружаваме, не можем да се съберем”, жалва се пред клиенти производител зад щанда на Сдружението за биологично пчеларство. Близо до бурканите с пчелна сладост са щандове за захарни изделия, изглеждащи като отчупени от къщичката на Хензел и Гретел.


На няколко щанда можете да видите нагледно как сладкарски цехове могат да правят приказно красиви украси, да пълнят сладкиши с плодови сладка, захаросани плодове и кремове – като си ги купуват готови. Приготвени са така, както никога не бихте могли да ги направите вкъщи и са нагледна илюстрация на поговорката, че човек трябва да се храни и с очите. На техен фон съвсем мъничко и неволно сравняваш домашните покривки на секциите с биологични храни, повечето от малки, почти домашни производства. Не мислете да определяте категорично кое е по-хубаво – всяко си има чар.

Сещам се за шофьора на таксито, който ме попита какво има тук, че толкова хора са дошли. „Изложение за храна.” – „Ама защо не съобщават, че има такива интересни работи, я виж ти.”
Ако се върна в началото – думите му могат да служат в подкрепа на новото движение на Деси Димитрова, че човек е създаден, за да изпитва удоволствие – така че се стреми към него, все едно дали е богат, беден, без значение какво работи и в какво вярва.

Винаги ще му се иска да намери нещо хубаво и в толкова малко наглед нещо като храната. Която може да е нещо много повече от задоволяване на глада и вкус. Може да е споделена като дума, приятна като поезия и съкровена като домашно сладко. Кой поет, ако не обича храната, би могъл да каже като Мария Донева, че дъждовният облак е на една целувка разстояние от земята? И всички вкусове са като едно пътуване – към дома, света, към подправки от безкрайни империи и към собственото разбиране как трябва да се храниш.

Още материали по темата >> на dnevnik.bg
Галерия от изложението

Галерия - кулинарно изложение

Събота, 12 ноември, беше последният ден на изложението "Интерфуд&Дринк". Една част от него беше отделена като зона за органични продукти. Паралелно течаха и другите кулинарни изложения - за млечни и месни продукти, сладкарство, вино и зона на Италия. Това е моята разходка в снимки:


Медът и производството му по органичен начин бяха застъпени на няколко щанда

Манастирите са сред производителите на биологични плодове и зеленчуци

Част от щанда на Slow Food

Смилянският боб предизвика силен интерес

Десислава Димитрова, координатор на Slow Food за България: "Човекът е създаден за кеф :)"

Украсата на торта не е нещо сложно, можете да си я купите готова...

...но пък изглежда много професионално и ще изгуби домашното несъвършенство





И това е украса за торта


Мария Донева говори за дюли, лимонови звезди и домашно сладко - в стихове

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

"Кофас България" прогнозира фалити на компании от хранителния бранш

Скъпите хранителни суровини може да доведат до фалити на по-малки компании от хранително-вкусовия бранш, прогнозират в анализ от "Кофас България", компания за кредитни застраховки и управление на рискове. Анализаторите отбелязват, че от юни миналата година има ръст в храните по целия свят и най-вече в бързо развиващите се икономики. Лошо влияние върху фирмите от бранша има забавянето на икономическия ръст на големи пазари като САЩ, страните от еврозоната, последиците от ядрената катастрофа в Япония, както и трудния достъп до кредити.

От друга страна растящото потребление в развиващи се страни, като тези в Източна Азия, компенсира намалението в развитите. Това обаче не е благоприятно за по-малки компании от Европа и САЩ, работещи основно за местни пазари, ставя ясно от анализа. От него са изключени производителите на вино и алкохолни напитки.


Повишението на цените ще постави натясно много компании от бранша, като финансовите им проблеми ще зависят от това доколко ще могат да пренесат поскъпването към клиентите си. Според анализа с това по-трудно ще се справят малките и средни дружества, докато големите международни компании могат да са по-гъвкави и да повишават производителността си.

Инвестиционното търсене на стоки силно влияе върху ръста на цените им, като по данни на "Кофас" за периода от август 2010 до август тази година всички, с изключение на ориза, са скочили до рекордни нива. Млечните и месни стоки са поскъпнали с около 15%, зърнените – с 26 на сто, а рекордът е при захарта, която за 12 месеца се е повишила с 50%.

Според анализа тенденцията за спад в цените, започнал през август, няма да продължи дълго.

Сред другите причини за ръста на цените е разширяването на средната класа в бързо растящи икономики като Китай и климатичните промени. Това развитие обяснява скока на млечните, месни храни, както и на захарта, и задържането в цената на ориза. От своя страна някои от зърнените култури се използват за производство на биогорива, което още повече усилва натиска за ръст на цената им.

Продажба на земеделска земя от страна на правителствата и липса на прозрачност за запасите от храни също са се сред факторите, водещи до поскъпване.

Още за анализа на dnevnik.bg>>

Портокалови пилешки бутчета

Приемете готвенето на това пиле като повод за един дълъг и приятен престой в затоплената кухня. Портокалът ще внесе във въздуха достатъчно свежест, за да не заспите, прегаряйки пилето, а ароматът на печено месо ще отвори и най-злоядия апетит. Малък намек за идващата все по-осезаемо зима, когато мирисът на обелен портокал, портокалови корички в сладкишите и още топли подправки ще замъгляват прозорците като преграда срещу студа.


Продукти за 4 порции: (време за мариноване 30 мин, време за печене - 1 час и 30 мин.)
4 пилешки бутчета
2 портокала
щипка смлян кориандър
1-2 лъжици краве масло
сол

Пилешките бутчета се посоляват на вкус и се слагат в по-дълбока огнеупорна тава за печене. Заливат се с изцедения сок на двата портокала, смесен с кориандъра, и се оставят да се мариноват за 30 минути. Ако сокът не ги покрива напълно, се оставят 15 минути от едната страна, после се обръщат, за да се накиснат в сока и от другата. След като се мариноват, се изваждат и се намазват с размекнатото краве масло. Връщат се обратно в тавата, в която се долива вода, за да стане течността до половината на месото, покриват се с капак или плътно се затварят с фолио и се слагат в студена фурна, която се пуска на 200 градуса. След около 30 минути тавата внимателно се изважда и бутчетата се обръщат. Отново се слага капака и се връщат във фурната. След още 30 минути капакът се маха, бутчетата отново се обръщат и се пекат открити, като от време на време с лъжица се поливат със соса. След още 30 минути трябва да са готови.

сряда, 9 ноември 2011 г.

"Киномания" с кулинарен вкус

"Киномания 2011" ще има част с кулинарни филми и специално меню по време на прожекциите, пише в програмата на фестивала. В нея са включени прожекции на три филма по темата - "Кулинарен тур", "Угощението на Бабет" и "Шоколадови уроци" в зала Matti'D на НДК в София.

На 13 ноември от 19 часа започва "Угощението на Бабет" с меню-изненада, на следващия ден в същия час е "Шоколадови уроци" със спагети "Карбонара", долма с хумус и шоколадови трюфели. Също в 19 часа на 15 ноември е последната прожекция с меню на "Кулинарен тур" - вечерята ще е миди "Сен-Жак" с муслин от шампанско и британска закуска. Цената на всеки от билетите заедно с менюто е 20 лв.

Два от филмите ще имат и допълнителни прожекции без вечеря. "Угощението на Бабет" може да се види на 16 ноември от 18.30 часа в "Лъки Синема" в Пловдив, както и на 19 ноември в Дома на киното в София. Също там на 20 ноември от 15.30 часа отново ще бъде показан "Кулинарен тур", а на 27 ноември от 15 часа ще бъде прожекцията във Фестивалния комплекс във Варна.
"Шоколадови уроци" няма да има втора прожекция извън кулинарната в Matti'D.


Филмите:
"Угощението на Бабет" ("Babette's Feast"), Дания, 1987 г., режисьор Габриел Аксел, 103 минути
Дания, 70-те години на XIX век. Две сестри живеят в малко протестантско село на крайбрежието заедно с баща си, пастор на местната църква. Един ден на вратата им се появява французойката Бабет, предлагаща да им готви. Изкуството на френската майстор-готвач се преплита с аскетизма на селската храна, но в една последна вечеря Бабет изважда цялото си кулинарно умение в своеобразен пир на живота.
Източник: IMDB.com

"Кулинарен тур" ("The Trip"), Великобритания, 2010 г., режисьор Майкъл Уинтърботъм, 109 минути
Стив получава задача от в. “Observer” да пътува из Езерната област и Йоркширските долини на Великобритания, да се храни в изискани ресторанти и да посещава различни исторически места от живота на поета-романтик Уилям Уърдсуърт. Приятелката му обаче го изоставя и той остава без спътник. Стив убеждава най-добрия си приятел Роб да го придружи и двамата тръгват на път с кола, въоръжени само с карта, в невероятен комичен синхрон. Семейният Роб Брайдън постоянно се обажда у дома на съпругата си и новороденото си бебе, докато Стив Кугън тъгува за приятелката си сред случайни увлечения за една нощ. По време на пътуването двамата мъже осъзнават, че любимите хора са по-важни от всяка слава. Почти всяка.
Източник: kinomania.bg

Авторска рецензия на филма - "Кулинарен тур"...за губене на време

"Шоколадови уроци" ("Lezioni di cioccolato"), Италия, 2007 г., режисьор Клаудио Купелини, 99 минути
Строителният предприемач Матия се готви за най-голямата сделка в кариерата си, когато незаконният му работник Камал сериозно се наранява след падане от скеле и заплашва да съди Матия. Освен ако предприемачът не заеме мястото му в курс за сладкари, заради който Камал е дошъл от Египет в Италия с мечтата да си има своя сладкарница. Предприемачът приема и започва да се представя за Камал в училището и сред многото рецепти намира път за сближаване на своята култура и тази на египетския емигрант.
Източник: kinomania.bg

Slow Food ще представи в София опита на Италия в съхранението на традиционни храни

Пиеро Сардо, представител на организацията Slow Food, ще представи у нас опита на Италия при съхранението и развиването на специфични храни и традиционни производства, съобщава БТА. Посещението на Сардо ще бъде в рамките на изложението Interfood&Drink, което се организира от 9 до 12 ноември в „Интер Експо център” с София. Италианецът ще участва в работна среща, на която ще се обсъжда Наредбата за директни доставки на храни от животински произход.

Сардо ще участва и в среща, организирана от българската организация на Slow Food, на която ще се обсъжда нуждата от законов регламент на традиционни производства на храни и значението им за развитие на селските райони в България. На срещата се очаква да бъдат и представители на Българската агенция по безопасност на храните и Министерство на икономиката. Дискусията ще бъде на 10 ноември от 10 до 14 часа в „Интер Експо център”.


По време на кулинарното излоение „Slow Food България” ще представи български производители на традиционни храни на отделен щанд. Сред тях са зеленото сирене от с. Черни вит, колбасът навпавок от с. Горно Драглище, смилянски фасул и др.

Организацията Slow Food е създадена през 1989 г. в италианският град Бра като отговор на масовата култура за бързо хранене. Целта й е устойчиво развитие при отглеждането на храната, подкрепа за традиционни производства, запазване на вкусовото разнообразие, хранене с качествени продукти, за които е гарантирано, че и производителят е получил адекватна на труда си цена.

Slow Food на кулинарното изложение
Галерия от изложението

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Тиквени кексчета


Полето ми за мъфин-изяви досега не е било много широко, но пък никога не е късно да се поправя. Впрочем, досегашните рецепти за малки кексчета, на които съм попадала, не показват особено добър резултат. Знам ли дали рецептите не са били просто бърза неизпробвана измислица, рожба на ширещия се предразсъдък, че американската кухня не струва, домакините зад океана са толкова мързеливи, че и един кекс не могат да направят като европейките, вместо това бъркат рядко тесто и понеже няма друг начин да го изпекат, го изливат в малки чашки.

Е, този път рецептата беше на българско списание, а резултатът изобщо не отстъпва от вкуса за сметка на лесното забъркване. Няколко забележки - рецептата е от сп. Good Food и според нея се слага 175 г захар. Аз сложих 160 и пак бяха много сладки, може би и тиквата е имала висока сладост. Така че ако използвате хубава тиква, 150 грама захар според мен са достатъчни. Тъй като се използва кафява тръстикова захар, тя често е на бучки, които трябва да се смачкат с пръсти, иначе остават в тестото, после се разтапят при печене и лепнат при ядене.


Продукти за 12 кексчета (общо време за приготвяне 1 час)
3 яйца
175 мл слънчогледово олио
200 грама тиква
150 грама кафява тръстикова захар
200 грама брашно
100 грама стафиди
2 чаени лъжички канела
1 ванилия
1 чаена лъжичка бакпулвер
настъргана кора на половин портокал

Тиквата се настъргва на едро ренде. Яйцата, олиото и захарта се сипват в купа и се разбъркват добре. Добавя се тиквата, след това брашното и стафидите и отново се бърка - с лъжица, не с миксер. Накрая се добавят ароматите и бакпулвера и сместа се разпределя във формички за мъфини. Пекат се около 25 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна. Пробват се дали са готови с клечка за зъби - ако забодена в средата излезе суха, значи са за вадене. Не ги препичайте, защото ще станат сухи.

Оставят се леко да изстинат и се вадят от формите. Когато са напълно студени може да се намажат с глазура - по рецепта е крем сирене с пудра захар, но аз оставих само сиренето - леко соленият му вкус много добре върви с тиквата.

Още подобни рецепти:
Тикви по есенно време
Кейк с мляко

Шоколадови мъфини (мини-кексчета)

събота, 5 ноември 2011 г.

Салата със сметана, царевица и целина

Продукти за 4 порции:
400 грама заквасена сметана
2-3 супени лъжици кисело мляко
200 грама сладка царевица от консерва
1 малка глава (около 100 грама) целина
4 чаени лъжички горчица
сол на вкус

Целината се обелва, разрязва се на четири парчета и се сварява в подсолена вода. Трябва да остане малко твърда, а не да се развари. Залива се веднага със студена вода и се нарязва на кубчета. Добавят се останалите продукти и се разбъркват хубаво. За вариация - можете да добавите ядки, магданоз или пресни листа от целина.

За добавка към:
Свинско филе с червено цвекло

Свинско филе с червено цвекло

Такаaa... есента се разгоря, дори заплашва да прегори в сутрешни слани, а вечерите изтриват като ледена чаша събраната през деня топлинка. Промъкват се много невинно и топло-залязващо, обливат дърветата в рижи лъчи, a после идва виолетовото на бързия мрак, бързо потъмняващото небе и бързо спускащия се студ. Тогава вкъщи изглежда толкова привлекателно топло и ти се струва, че чиниите могат да потракват уютно само ако са много топли и пълни. По това време инстинктите ни карат да събираме повече калории, но пък без витамините и минералите от храната трудно ще преборим бързо идващите настинки на ноември.

Класиката на месото е всички съчетания със зеленчуци. Вместо сварени или печени, този път реших да ги сложа в тигана, където сладкия вкус на червеното цвекло много хубаво допълва филето.


Продукти за 4 порции:
4 парчета свинско филе
1 малка глава червено цвекло
2-3 лъжици олио
сол и черен пипер на вкус

Филетата се поръсват със сол и черен пипер и се оставят около 30 мин, за да ги поемат. След това се удрят хубаво с дървено чукче или с дъска за рязане - най-лесно е ако ги сложите в найлонов плик или между два листа алуминиево фолио върху голяма дъска за рязане. Цвеклото се обелва и настъргва на едро ренде, разбърква се с щипка сол. Олиото се налива в тиган с незалепващо покритие и когато загрее добре се слагат пържолите. Оставят се на силен огън няколко минути докато се зачервят хубаво от едната страна. После се обръщат на другата за половин минута, котлонът се намалява с една степен и към тях се изсипва цвеклото. Разпределете го между месото, а не върху него. След около 2 минути месото и цвеклото са почти готови. Усилете отново котлона за още минута и извадете, като залеете с част от соса, който е останал в тигана.

Ако филетата са по-големи, а тиганът е малък, можете да ги изпържите на два пъти. Когато ги слагате между тях трябва да има място за цвеклото. Освен него - ето и още гарнитури:

Салата със сметана, царевица и целина
Салата "Уолдорф" с мляко

Еклери


Не знам какво правят конвейрните сладкарски цехчета, но еклерите, които се продават масово, нямат и трошица общо с домашните. Няма да губя време да ви ги описвам, със сигурност всеки поне веднъж се е подлъгвал да си купи еклери от супермаркета, надявайки се на спомена за сладки от неделни домашни следобеди. И бързо се е разочаровал. Аз дълго време си мислех, че правенето им е нещо сложно и капризно, обаче след първия неуспешен опит, в който се научих, че яйцата не трябва да се попарват в горещото тесто, се оказа, че като всички гениални неща, и еклерите са всъщност нещо просто.

Ето толкова просто:

Продукти:
500 мл. вода
250 грама брашно
125 грама олио (можете да замените с краве масло или да ги смесите)
щипка сол
6 по-големи яйца

Водата, солта и олиото се смесват и се слагат на силен котлон докато заврат хубаво. Веднага се изсипва брашното - сипвате постепенно без прекъсване, на по-големи порции и бъркате хубаво с лъжица. Бъркането продължава докато тестото стане гладко, без бучици брашно, а сместа започне хубаво да се отделя от стените на съда. Ако котлонът ви е прекалено силно загрят, точно преди да прибавите брашното, може да го намалите с една степен. Тестото е готово за по-малко от пет минути. Оставяте го да изстине така, че да не пари на ръката. След като е изстинало, но докато още е топло, се прибавят едно по едно яйцата. Всяко едно се чупи в сместа и се бърка с лъжицата до пълното му поемане, преди да се счупи другото. Тестото не трябва да е горещо, защото яйцата ще се пресекат в него. В този случай просто го изхвърлете.

След като тестото стане гладко, се оформят еклерите и се нареждат в леко намазана с масло тава. Трябва да има разстояние между тях, защото при печене стават двойни. Слагат се във фурна, загрята на 220 градуса, а когато започнат да бухват, може да се намали на 200 градуса. Иначе по-големите еклери има опасност да останат малко недопечени. След като веднъж се сложат във фурната тя не се отваря в никакъв случай поне докато не започнат да се зачервяват. Изваждат се, когато са станали хубаво златисти. Ако ги оставите по-сурови ще спаднат.

За крема:
1 л мляко
12 супени лъжици брашно
около 2 чаени чаши захар
2-3 ванилии
3-4 супени лъжици краве масло
2 големи жълтъка

Млякото се слага да заври, като се бърка, за да не загори по дъното. Жълтъците се разбиват леко с вилица. Към брашното се прибавя малко вода и се размива на гъста, гладка каша. Сипва се в млякото, като през това време непрекъснато се бърка. Бъркането продължава без прекъсване докато се свари. Малко след като се прибави брашното се добавя маслото. Кремът се вари докато пяната по повърхността му изчезне, а капките се задържат без да падат върху тел за разбиване. Сваля се от котлона и 2-3 лъжици се сипват в жълтъците, като се размесват гладко. След това жълтъците се сипват в млечния крем при непрекъснато бъркане. Накрая се добавят захарта и ванилията.Еклерите се пълнят с шприц или се разрязват леко в единия край и кремът се пълни с лъжичка.

От тази доза излизат около 40 средно големи еклера.

неделя, 23 октомври 2011 г.

Тикви по есенно време

Изобщо не ми е ясно откъде са се взели тези идиоми в българския език. Тиква, да кажем. Ако ви нарекат така, направо си е смъртна обида, политици си го ползват вместо да кажат „Добър ден” на колегата от отсрещната им партия, хората от своя страна наричат така я някой неприятен министър, я някой крив съсед.

Да не говорим за литературата. Там Елин Пелин така обезсмърти печената тиква на Душко Добродушко, че който минава край това произведение на добрите кулинарни нрави, все ще се сети поне веднъж на сезон за притеснителния герой.



А всъщност тиквата е едно от най-полезните неща, които природата ни дава преди зимата – можем да се напълним с витамини и полезни неща само от няколко парчета, за да изкараме по-лесно грипозните дни. Тиквата направо прелива от витамин С, в добавка има витамини А, Е, селен, цинк, фолиева киселина, витамин В3 (ниацин) – накратко тиквата е особено полезна за добрия вид на кожата, добро храносмилане, понижаване на кръвното налягане, на холестерола и за добро настроение. И нещо специално – фолиевата киселина и другите полезни вещества от тиквата са особено необходими на бременни жени.

На първо четене мога да изредя поне десет рецепти с едрите жълти плодове на октомври. Хайде, започвам с тиквеник – неизвестно защо се ползва като обидна дума, при условие, че по това време на годината е трудно да се сетиш за по-вкусна комбинация от тиква, орехи, канела и тънки като коприна кори. Ще ви трябва време, много място в кухнята, няколко чисти покривки и търпение да почистите след това. Дребни грижи, след като ще получите такъв вкус.


Продукти за корите:
200 мл. хладка вода
1 непълна чаена лъжица сол
няколко капки оцет
около 400 грама брашно

За плънката:
Около 800 грама сладка оранжева тиква, настъргана на едро ренде
2-3 чаени лъжици канела
Около 150 грама захар
Около 100 мл слънчогледово олио (не използвайте зехтин)
Около 150 грама нарязани орехи


За приготвянето на корите 2-3 чаши брашно се пресяват през сито, добавя се солта и в средата се прави кладенче. В него се изсипва постепенно водата, като се обърква хубаво с брашното. Добавят се и капките оцет. Замесва се тесто – трябва да е еластично, да не лепне, но да не е прекалено твърдо, защото няма да може да се разточва. Разделя се на няколко питки – аз го деля на осем. Имайте предвид, че колкото са по-големи питките, толкова по-широки ще са разточените листи и ще е по-трудно да се прехвърлят и навиват. Не ги правете обаче прекалено малки - приблизително колкото да напълнят една кафена чаша. Оставят се в тава, посипана с брашно (отново пресято), покриват се с още малко брашно, отгоре с плътна кърпа или прозрачно фолио – само внимавайте да не залепва по тях. Оставят се за около 30-40 минути при температура около 24 градуса.

Докато тестото си почива, разчистете място и разстелете 2-3 покривки – горе-долу поне 1.5-1.5 метра площ трябва да имате. Примерно – слагате едно одеало на пода и покривките върху него. Прежалете, че после и одеалото, и покривките са за пране. Когато започнете точенето, температурата в кухнята не трябва да е повече от 22-23 градуса. Ако прекалено много се късат и не се разточват, значи брашното не е хубаво. От личен опит - специалното на "София Мел" за баници става, също и на "Топаз Мел" за козунаци и сладкиши. Досега най-хубавото, на което съм попадала е италианско за сладкиши, тип 00 - струваше малко над 2 лв. в магазин I Sensi в София.

Всяка питка се разточва на тънък лист – с тънка точилка или с ръце, както ви е по-удобно и задължително върху чиста покрива, която не се хлъзга по масата. Не забравяйте преди да започнете да разточвате да поръсите с брашно, за да не залепне. Питката първо се разточва на кръг с точилката. След това може да започнете да я навивате (леко поръсена с брашно) на точилката, като в същото време с длани леко притискате и разточвате от центъра на точилката към краищата. Не натискайте много, за да не залепне! На 2-3 минавания с дланите листът се разгръща, ако има нужда пак се наръсва с брашно и отново се навива и разтегля.

Ако искате да разчитате основно на ръцете си – първо разточете кръг, след това го вдигате с външната страна на дланите и прехвърляте леко от едната на другата. Не дърпайте, а леко отпускайте – по някое време ще усетите, че вече го прехвърляте с ръцете до лактите. Когато стане по-голям, го разгърнете обратно върху покривката и започнете леко да го разтегляте с пръсти. Ако не направите повече от 4-5 дупки, значи сте се справили чудесно. Всеки лист се прехвърля внимателно (например навит на точилката) върху разстланите покривки.

Тиквата се смесва в купа с канелата, в други купи се слагат захарта, орехите и олиото. Когато разточите последния лист, прехвърлете внимателно първия върху масата и така карайте поред с втория, третия, до последния. Трябва леко да са изсъхнали, но да не се трошат. Намазва се внимателно с малко олио, слага се от тиквата, захарта и орехите и се навива на руло. Слага се в намаслена тава – или завит на охлювче, или по дължина. Листите не трябва да се притискат плътно, нито да има разстояние между тях. При тази доза излизат приблизително една голяма тава от 30 см и една малка от 20 см.

Накрая готовият тиквеник се намазва отгоре с още малко олио и се пече в загрята на 180 градуса фурна докато се зачерви добре. Изважда се, поръсва се веднага с малко студена вода и се покрива с фолио и кърпа да се задуши.

И накрая – не се реже, а се чупи, иначе ще му убиете домашния чар.

Ако точенето на кори ви се струва прекалено сложно, времеемко или трудно (всъщност не е, само да свикнете), ползвайте готови. Всичко е същото с плънката и печенето, но ако са прекалено тънки, слагайте по две наведнъж. Вместо тиква можете да използвате ябълки с по-ниско водно съдържание. На един лист отива приблизитално половин ябълка.

Тогава можете да се похвалите с щрудел, който аз съм запомнила по два начина – с Кристоф Валц като нацист, който обича да черпи хубави девойки с щрудел в „Гадни копилета” на Тарантино и с това, че по качеството му преди век-два избирали годеници във Виена. Но за виенските годеници друг път ще говорим.

Други рецепти с тиква:
Тиквени кексчета

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Хрупкав карфиол на фурна

Вчерашното ми търсене на пресни броколи приключи неуспешно с глава блед и тежък карфиол и напомнянето, че сезонните зеленчуци от време на време избутват от рафтовете любимите ти вкусове. Да си призная, карфиолът ми е няколко стъпки назад от броколите в класацията за любими зеленчуци, но разнообразието на никого не е навредило. Освен това съдържал много витамин С, витамини от групата В и много фибри. Тази роднина на зелето ми напомня за един от първите опити на леля ми белите му розички да се направят на нещо различно от туршия. Представи ни го като "любимото ястие на Джордж Буш, паниран карфиол". Само не уточни на син или баща Буш е било любимо.
Аз като почитател на Мишел Обама залагам на по-здравословния му вариант на фурна. Само че за разлика от нея не мога още да си го отгледам сама :)





Продукти:
1 глава карфиол - трябва да свежа, да няма кухина в стеблото, с твърди и плътни розички и без петна
50-100 грама настърган кашкавал
50-100 грама натрошено бяло сирене
2-3 лъжици краве масло
2 яйца
около 1 кафеена чаша царевично брашно,
около половин чаша царевичен грис
5-6 супени лъжици галета
сол и черен пипер на вкус

Карфиолът се накъсва на розички - гледайте да са горе-долу с еднаква големина, и се пуска за пет минути във вряща подсолена вода. Изважда се, веднага се залива с ледена вода и се отцежда. Трябва да остане мокър. Яйцата се разбиват с малко сол, добавят им се 1-2 лъжици вода. Розичките от карфиола се овалват последователно в царевичното брашно, яйцето и накрая в гриса, смесен с галетата и смления черен пипер. Подреждат се плътно в намазана с мазнина тавичка, поръсват се със сиренето и кашкавала и върху тях се разпределят парченца масло. Пече се в предварително загрята фурна на 200 градуса докато кашкавалът се разтопи. Накрая се слага за 2-3 минути на горната решетка на фурната, за да се зачерви.

За допълнение можете да му направите сос от кисело мляко с висока масленост или обикновено, смесено с малко сметана, и нарязана мента. Всичко се разбърква и се оставя поне няколко минути, за да може ментата да пусне аромата си.

сряда, 12 октомври 2011 г.

Кейк с мляко

Продукти:
5 яйца
2 чаени чаши захар
3 чаени чаши (с връх) брашно
1 чаена чаша прясно мляко
1 непълна чаена чаша краве масло
2 супени лъжици кисело мляко
1 пакетче бакпулвер
1-2 ванилии
1 чаша нарязани ядки

Белтъците и половината захар се разбиват на сняг, жълтъците се разбиват с останалата докато станат бледожълти и се удвоят. Брашното се стрива с маслото на трохи и се сипва при разбитите жълтъци. Добавя се прясното мляко и се разбива докато стане напълно гладка и еднородна смес. Добавя се ванилията. Бакпулверът се смесва с киселото мляко и след 2-3 минути се изсипва към сместа. Постепенно към нея се разбъркват и белтъците - бърка се с лъжица, като сместа не се върти и не се тръска, а се повдига отдолу нагоре и белтъците се слагат лъжица по лъжица. Когато стане еднородна се добавят ядките. Пече се в намазана с масло форма докато се зачерви добре.

За да не бъде обикновен кейк, можете да му направите глазура от 1 шоколад (90-100 г), 1-2 супени лъжици масло и 1-2 лъжици какао, ако не използвате шоколад с много високо какаово съдържание. Всичко това се разтапя на водна баня (в съд, който е потопен в друг пълен с вода съд) и се залива. Глазурата трябва да е гореща, а кейкът - изстинал. Оставя се да стегне.

Още подобни рецепти:
Шоколадово суфле
Тиквени кексчета
Шоколадови мъфини (мини-кексчета)
Бишкоти с кокос
Сладкиш със смокини и кокос

Тя е толкова прекрасна

Хората не искат да я докосват. Вместо това тя ги прегръща. Има дъжд по пръстите и ухае на спомени. Толкова хубаво ухае, че неволно се облягат на рамото й. Затварят очи и понякога не искат да я гледат. Никога не са сигурни как ще отговори на прегръдката им. На усмивката, която я подкупва да покаже наситено синьото небе и измореното от блясък слънце. На желанието да ги успокои, че лятото преди нея всъщност не си е тръгнало, а само за малко се е скрило.

Търсят в посивелите й дни топлината на цветовете. Затварят от време на време очи под показалото се слънце и си представят, че сега е друго време, не този преход между разголеното лято и тежестта на тъмните им палта. Свиват зиморничаво пръстите си и мечтаят за вкъщи.

Искам само да отворят очи и да видят колко лица има. Едното е в дима на печените тикви и кестени по улиците. Другото се крие в лапите, под премръзналия нос на бездомните котки, които скачат по капаците на паркираните коли, за да хванат топлината им. Има и едно лице, което изплува в първите чаши чай, които пиеш с надежда да изгладиш грапавия си от мъглата глас. Обичам когато крие друго от лицата си покрай преминаваните пътища - в разпилените слънчеви петна на дърветата, в сребристите и тънки като косъм паяжини, с които ме пресреща, с влагата на мъглата, която се разтапя под слънцето като захарен памук и с аромата на мокри листа.

Когато се опита да затвори деня с дъждовно небе, опитайте една малка магия - нещо много ароматно и топло. Нещо уютно, за да гледате красотата й с усмихнати очи. Нещо, създадено от вас, за да й покажете, че не е успяла да вледени ръцете ви. Нещо, направено само с щипка любов, защото тя не обича да я разпиляваме с препълнени шепи. И задължително да бъде сладко, защото някой все трябва да ни напомня, че есента е много ранното лице на пролетта, което ще се оголи, намокри, ще изчисти изгнилите си листа, ще спи няколко месеца и ще се се събуди толкова прекрасна.

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Салата "Уолдорф" с мляко

Оригиналният "Уолдорф" е малко тежка салата заради комбинацията от майонеза и сметана. Моят вариант е побългарен с кисело мляко, което замества и лимоновият сок. Ако искате, можете все пак да си направите и първообраза на известната салата - на 100 г майонеза се слагат 50 г сметана.

В първият си вариант, създаден от Оскар Мишел Чирки, управител на хотел "Уолдорф Астория" в Ню Йорк, салатата не е съдържала ядки. Салатата е приготвена за пръв път през 1896 г., а по-късно рецептата й е публикувана в готварската му книга. Ако нямате глава целина, можете да я замените със стръкове, а за по-полезно вместо сварена и нарязана, я настържете сурова.


Продукти:
250 г целина
250 г зелена ябълка ("Грени Смит")
около 100 г орехи или лешници
100-150 г майонеза (най-добре ако си я направите сами вкъщи)
4-5 супени лъжици кисело мляко

Целината се сварява в леко подсолена вода - не трябва да е преварена, залива се веднага със студена вода и се нарязва на кубчета. Ябълките се почистват от семките и без да се белят също се нарязват на кубчета. Сместват се с едро смлените или нарязани ядки, майонезата и киселото мляко. Млякото се слага на вкус и се внимава да не се прекали, защото салата ще стане водниста. Оставя се на студено поне за половин час.

събота, 1 октомври 2011 г.

Кифлички с пълнеж

В чест на октомври фурната заслужава да поработи по-дълго време, а прозорците да се затварят по-често, за да не излиза навън апетитният аромат от нея. А тези кифлички стават не просто ароматни, а мноооого-ароматно-вкусни.


Продукти:
2 чаени чаши прясно мляко
1/2 чаена чаша олио (можете да замените с краве масло, но не и със зехтин, ако пълнежът ще е сладък)
2 яйца
прясна мая - колкото половин кибритена кутийка, около 20-25 грама
брашно - около 500 грама. Можете да използвате само бяло, или да го смесите с малко пълнозърнесто.
1 равна супена лъжица сол
1 чаена лъжица захар или мед

Маята се залива с малко вода, разбърква се с брашно и щипка сол и се оставя около 10 минути. Малка част от брашното се пресява в голяма купа, в средата му се чупят едното яйце и белтъкът на другото. Жълтъкът се отделя и се покрива с малко олио, за да не хване коричка. Към брашното се добавят захарта и солта, част от млякото, мазнината и всичко се обърква до еднородна смес. Постепенно се добавя останалото мляко, като се редува с брашно. Брашното се пресява задължително през сито. Слага се и маята и се замесва меко тесто, което не лепне. Покрива се с кърпа и се оставя да втаса докато удвои обема си.

Втасалото тесто се разделя на две топки, всяка от тях се намесва леко и се разточва в кръг с диаметър около 35-40 см. Ако слагате солен пълнеж, листа тесто може да се намаже допълнително с малко мазнина. Листовете се нарязват на 12 или 16 парчета като торта, в широкият край се слага лъчичка от пълнежа, завива се на полумесец, краищата му леко се извиват и се нареждат в намаслена или покрита с хартия за печене тава. Намазват се с жълтъка, размесен добре с 2-3 лъжици олио. Оставят се да втасат - трябва да бухнат добре, но да не са двойни в сравение с първоначалния си обем. Когато са готови се намазват още веднъж с жълтък. Сладките кифли се поръсват със захар, а солените - със сусам, подправки, настърган на ситно кашкавал. Първата тава се слага в студена фурна, включва се на 210 градуса и се пече до хубаво зачервяване. За втората, в която кифлите ще са втасали повече, фурната се оставя малко да се охлади, тогава се слага тавата и отново се пече на 210 градуса. Когато се извадят кифлите се покриват веднага с кърпа, за да не станат твърди.

За солен пълнеж можете да използвате сирене, шунка, кашкавал, спанак, извара. За сладка - по-гъст конфитюр, локум, ядки. Орехов, лешников или бадемов пълнеж се прави като 1 белтък се разбива на пяна с 2 пълни супени лъжици захар и 1 ванилия, след това се добавя 1 равна чаена лъжица канела и се разбърква със ситно смлените ядки. Белъчната смес се разстила върху триъгълниците от тесто, без да се слага в тесния край. Навиват се внимателно и без да се притискат.

Още рецепти с тесто:
Охлювчета с извара и сметана
Мързелив хляб с мляко

петък, 30 септември 2011 г.

Портрет на един шаран

В рамките на два дни пред очите ми минаха две истории - на пръв поглед са коренно различни една от друга. Аз си мисля, че са свързани. Нека започна с първата.

Едно от малкото хубави неща на пътуването с влак в България е времето, през което можеш да четеш спокойно. Иначе трудно бих намерила време да чета "Книга за Софроний" на Вера Мутафчиева - не защото е трудна за четене, а защото иска време за размисъл, докато всичките й гледни точки преминат през ума ти. Това не е автобиография, а картина на едно от най-смутните времена в българската история. И като всяко такова време извън героите остават хиляди, милиони незабележими съдби, хора, чиято задача е била съвсем малка за днешните критерии. Да оцелеят. Да направят това възможно най-добре.

Софроний Врачански е един от тези хора. Герой става по-късно, но през десетките кърджалийски години наред с поставената си от самия него задача да сложи основите на забравена писменост и език, Софроний просто оцелява. В повечето случаи - като играе ролята на наивен поданик, на част от една рая, изгубила привидно достойнство, на обикновен глупав човек. На такива хората им казват "шарани". Не знам кога се е появил този синоним, вероятно много след края на XVIII век, но в нея има такава символичност, че връзката й с българската кухня веднага се забива в ума ми.

Ако за толкова години, дори в голяма степен и днес, хората по тези земи опитват да изглеждат по-наивни, отколкото са наистина, тогава няма нищо чудно в разпространението на шарана в българската кухня. Освен традиционния за Никулден, речния рибок присъства в какви ли не рецепти. Най-странната, която съм чувала, е за шаран с кисело зеле. Не съм пробвала и едва ли някога ще я пробвам, но пък някой може да си я харесва.

А, и да, не мога да подмина присъствието на шарана във филма "Мисия Лондон": "-Някой погрижил ли се е да разбере какво обича кралицата? -Може би нещо традиционно - шаран плакия?"

Втората история е тази рецепта. Минава към традиционните, не знам колко е стара, но напомня рибник за Никулден - вероятно е негова осъвременена версия без тесто. Ако сте от хората, които не купуват шаран, защото смятат, че ще мирише на тиня - да споделя, че за десетки опитани лично от мен шарани досега не повече от 2-3 са имали лек дъх. И още един съвет - не е хубаво шаранът да е прекалено голям, защото тогава е мазен. Също - и да е много малък, защото няма да има вкус на истински шаран. Как се познава прясната риба? Очите й са като на жива и не мирише на риба. За шараните - можете да си ги купите и направо живи, а в магазина да ви ги почистят на място, ако се страхувате, че няма да се справите сами.

Шаран с ориз

Продукти:
1 средно голям шаран
1 чаена чаша ориз
шепа стафиди
1 малка глава лук
1 скилидка чесън
няколко стръка девесил - пресен или сух
сол на вкус
черен пипер
2-3 супени лъжици олио

Измитият и почистен шаран се нарязва на парчета и леко се осолява. Лукът и чесънът се нарязват на ситно - лукът се задушава за 1-2 минути в загрятото олио, добавят се ориза и чесъна и се изпържва още 2-3 минути като се бърка, за да не загори. Долива се малко вода - около 1 кафеена чашка, посолява се на вкус и се задушава докато поеме водата. Парчетата шаран се нареждат в тава, оризът се разбърква със стафидите, малко черен пипер и нарязаният девесил и се изсипва между тях. Доливат се 4 непълни чаши вода или докато оризът леко се покрие. Пече се на 200 градуса докато оризът стане готов. Ако водата изври по-рано, се долива малко, но задължително трябва да е гореща.

Още една рецепта с риба

понеделник, 19 септември 2011 г.

Охлювчета с извара и сметана

Какво би се случило, ако към тестото за хлебчета добавя не мляко, а други млечни продукти? Ето това - едни симпатични ароматни охлювчета с мека тестена сърцевина и пълнеж - какъвто си поискате.


Продукти за около 20 по-големи охлювчета:
1 яйце
50 грама краве масло
1/2 кафена чаша слънчогледово олио или рафиниран зехтин
50 грама извара
50 мл. сметана от мляко, неподсладена
1 кафеена чаша газирана вода
мая - колкото половин кибритена кутия, около 20 грама
Около 100 грама пълнозърнесто брашно
Около 400 грама бяло брашно
1 супена лъжица сол
1 супена лъжица мед

Маята се разтваря в малко вода и брашно и се оставя за около 10 минути. Маслото се стрива на трохи с част от брашното, след което към него се добавят яйцето, пак брашно, бърка се да поеме, след това меда, солта, изварата, сметаната, олиото, газираната вода, като междувременно над сместа се пресява пълнозърнестото брашно и част от бялото. Всичко се обърква добре с лъжица или с ръка до еднородно тесто (може да използвате перките за тесто на миксера), добавя се маята и се замесва тесто. Меси се докато престане да лепне и започне лесно да се отдела от плота, но все още е меко.
На дъното на тенджера се сипва олио, тестото се обръща в него, за да се покрие от всички страни, затваря се капака и се оставя да втаса докато стане двойно. Ако е топло, отнема до час, а ако се остави в хладилника, може да престои една нощ.
След това се изважда от тенджерата, ако е стояло в хладилника се оставя за около 10 минути да се отпусне и отново леко се намесва. Разточва се на лист с дебелина около 1 см, намазва се с малко олио или масло и се покрива с плънката.
За последните ми охлювчета използвах две плънки - коприва и шунка с кашкавал. За копривата - около 100-150 грама замразена коприва се оставя леко да се отпусне, нарязва се на парченца и се задушава с малко олио около 2-3 минути. Към нея се добавят извара, сирене и орехи и всичко се разстила върху тестото. Навива се на руло, което се нарязва на филийки с дебелина 2-3 см. Нареждат се на разстояние върху намаслена тава и се намазват с разбито яйце. Оставят се да втасат още 10-15 минути, докато леко се надуят. Слагат се в студена фурна и се пекат на 200 градуса до зачервяване. Тъй като една тава няма да стигне, охлювчетата от втората ще втасват по-дълго и тях можете да сложите във вече загрятата фурна, но след като поне 1-2 минути преди това сте я изключили и сте я оставили с отворена врата да се охлади леко.

неделя, 18 септември 2011 г.

Ароматно пиле с картофи

Продукти:
1 пиле, нарязано на порции
сокът на 2 лимона
зехтин
1 супена лъжица мед
1 с. лъжица риган
1 с. лъжица чубрица
сол

4-5 по-малки моркова
7-8 картофа

Медът се разтваря в сока от лимоните, прибавя се същото количество зехтин, малко сол и останалите подправки. Пилето се посолява леко и се залива с лимоновата смес, като се обръща, за да може подправките да полепнат от всички страни на месото. Оставя се за 10 мин. в хладилника, след което порциите се обръщат, за да попие марината и от другата им страна. След още десет минути е готово за печене.

Картофите и морковите се нарязват и леко се посоляват. Между тях се нареждат парчетата пилешко, залива се с маринатата и се долива вода, докато картофите и морковите се покрият. Най-удобно се пече в тавичка от огнеупорно стъкло с капак (йенска тенджера), но може и в по-дълбока тава, завито с фолио. Ако печете в огнеупорно стъкло, съдът се слага в студена фурна, включва се на 200 градуса, след около час и половина се изключва и се оставя в загрятата фурна докато течността престане да ври. При печене под фолио фурната може да се загрее предварително, тогава и времето за готвене се скъсява, но също се оставя леко да изстине при изключена фурна.
Освен подправките и меда, морковите също придават аромат на пилешкото.

неделя, 11 септември 2011 г.

Пилаф с пилешко и домати

През цялата човешка история хората са обичали, и още обичат, да водят войни и да се доказват. След тези войни всеки си пише историята каквато би искал да бъде, но думите й рядко се отличават с толерантност, особено към съседите. А само ако надникнем да видим какво има в кухнята им, лесно ще се убедим, че искаме или не искаме, сме се научили взаимно на толкова много неща и можем още да се учим.

Оризът е познат в Европа още отпреди Средновековието, но масово се разпространява с настъплението на мюсюлмански завоеватели - маврите в Испания и Италия, селджукските турци в Югоизточна Европа. У нас отглеждането на ориз започва още в първите векове на османската власт, а оризищата в Горна Тракия снабдяват истамбулските дворци. Покрай турската кухня и в българската ястията с ориз стават популярни.

Само че според кулинарните легенди пилафът, основната храна, която се приготвяла от ориза, всъщност идва от арменската кухня. Е, странно се пресичат понякога кулинарните пътища. А само за информация - приготвянето на пилаф много напомня технологията на италианско ризото.


Продукти за 4 порции:
1 чаена чаша ориз
200 грама сварено и обезкостено пилешко месо
150 мл пилешки бульон
2 супени лъжици краве масло
2-3 лъжици зехтин
1 по-голям домат
1-2 моркова
1 глава лук
1 чушка
1-2 скилидки чесън
връзка магданоз
щипка мащерка
черен пипер
щипка захар
сол

Пилешкото месо се сварява с вода и сол, обезкостява се, а 150 мл от бульона се запазват за ориза. Оризът се измива и се накисва за 10-15 минути в хладка вода. Лукът се нарязва на по-едро, чесънът се пресова, морковите се настъргват на ситно. Доматът се обелва и нарязва на кубчета, чушката също се нарязва. Лукът и чесънът се изпържват за минута в загрятото масло и се добавят ориза.
След още минута се слагат морковите и чушката, а малко след тях и доматите, заедно с щипка захар. Когато оризът поеме течността на доматите, се сипва половината от бульона и се захлупва да ври на по-слаб котлон, като се добавя сол, ако бульонът не е достатъчно солен. След като течността се поеме, се добавя още бульон и така докато оризът се свари. Не трябва да се разварява!
Част от бульона може да остане, затова не се сипва целият наведнъж. Когато оризът е почти готов се добавят нарязаното пилешко, черния пипер и мащерката. След като се свали от котлона се разбърква с вилица, добавя се зехтина и съда се покрива със салфетка, а отгоре - с капак. Оставя се 3-4 минути, след което се слага нарязаният магданоз.

четвъртък, 8 септември 2011 г.

Лято в стъклено бурканче

Малко след август, когато на човек вече му се струва, че дните все така ще са безкрайно топли, че мракът на ранните вечери е далеч, а вечността може да се спре да си почине в затоплените ти длани и да си остане там, има един аромат, който никой сезон и никое шишенце с есенция не може да повтори. Смокини. Опитвала съм се много пъти да намеря начин отново да върна наситеният до крайна сладост мирис на зрели смокини, на плод, който е събирал силата си през всички горещи дни на лятото, но никога не съм успявала. Може да си направиш ягодови сладки през януари, кайсиева торта без кайсии, крем от малини, когато по истинските няма и един зелен лист. Но точно този аромат на отиващо си лято се хваща само веднъж на годината. Сушените смокини, сладкото, приличащо на медени капки, замразените плодове, всеки губи от мириса на пресните зрели смокини и го заменя с нещо друго. Тази година бях решила, че няма да има сладко от смокини. Не и такова, приготвено на печката в една кухня в София, така далеч от тъмната зеленина, от която си обирал тежките плодове. Не успях обаче да се убедя достатъчно силно. Някак недовършено ще ми се струва лятото, изоставено без сбогуване, без да може да се прелее в тъмнозлатното сладко - като път, който си оставил наполовината. Не мога да запечатвам аромата на едни много топли и тихи вечери, не мога да поглеждам в сварените със захар плодове и да виждам минали дни, които затова изглеждат така красиви и нежни, защото са си отишли отдавна и забрава е покрила тъмните им часове. Но как ли в едно бурканче стъкло ще затвориш всичко това и ще го запазиш? Нали никоя човешка сила не може да обърне сезоните, и нито един отделен спомен за тях не прилича на този на чуждия човек? Но колко е стар и дълбок този стремеж да се опитваш да задържиш хубавото, да го запазиш с мисъл или предмет. Сигурна съм, че така се е родило сладкото от смокини. Когато сме поискали да запазим лятото в стъклено бурканче.

неделя, 4 септември 2011 г.

Торта в края на лятото

Исках да не бъде носталгична, а да събере няколко от най-прекрасните неща, които носи замисленият край на лятото и които една блестяща като младост пролет не би могла да донесе. Смокини, разбира се, боровинки, вкус на масло и мляко - за да се подготвим за вкуса на есенния хлад, но без да е толкова силно, че да предизвиква носталгия по заминаващите си летни усещания.

Продукти
за блатовете:
3 белтъка
1/2 чаена чаша прясно мляко
160 грама захар
60 грама студено масло
1 равна чаена лъжица бакпулвер
150 грама брашно
ванилия

за крема:
400 мл прясно мляко
3 супени лъжици брашно
ванилия
около 1/2 кафеена чаша захар (опитайте на вкус, може да ви хареса с повече или с по-малко)
3 супени лъжици масло
3 жълтъка, разбити с 2 с.л. захар

за сладкото:
100 грама черни боровинки
100 мл вода
50 грама захар

за сиропа:
1 праскова
200 мл вода
1 супена лъжица захар

за украса:
около 300 грама пресни смокини

Брашното за блатовете се пресява с бакпулвера и се прибавя към маслото и захарта. Стрива се на трохи с ръце. Белтъците се разбиват с млякото на пяна и се прибавят постепенно към маслената смес. Всичко се обърква добре с мискер първо на ниска скорост, а след това - на средна за около 2-3 минути. Разделя се на две равни части и всяка се пече в тава с диаметър 20 см на 190 градуса, при предварително загрята фурна. Готово е, когато краищата леко се зачервят, а забодена в средата клечка излиза суха. Блатовете се оставят да изстинат.

За сладкото плодовете се заливат с водата и захарта и се сваряват на гъст конфитюр - капка от сиропа трябва да се задържа върху ръба на порцеланова чиния. Оставя се да изстине.

За крема брашното се размива с малко вода на рядка каша. Млякото се оставя да заври, сваля се от котлона, при непрекъснато бъркане с тел за яйца се прибавя брашнената каша и се връща да се свари, като през цялото време се бърка. Докато е на котлона се добавя маслото. Готово е когато пяната по повърхността изчезне, а при вдигане на телта капки от крема остават по нея без да падат. Свалят се от котлона и се добавят жълтъците, леко разбити със захарта - няма нужда да се използва миксер, достатъчно е да се разбият с вилица докато по повърхността се образува лека пяна. След това се слагат останалата захар и ванилията и се оставя да изстине. От време на време се бърка, за да не образува коричка.

За сиропа нарязаната праскова се залива с водата и захарта и се вари докато четвърт от течността се изпари. Оставя се леко да се охлади.

Единият блат се напоява с част от сиропа, оставя се да попие и се намазва с половината от млечния крем. Отгоре се нареждат нарязани смокини и се слага вторият блат. Той също се полива със сиропа - възможно е част от течността да остане, защото блатовете не трябва да бъдат прекалено напоени. След като попие, отгоре се намазва с останата част от млечния крем, а отстрани - със сладкото от боровинки. Лъжица от него се оставя за украса в средата на тортата. Около островчето от сладко се нарежда нарязани на четвъртинки смокини.

сряда, 31 август 2011 г.

Бухти от тиквички

Домашните ни старания да опитомим тиквичките в кашкавалени крокети или постни кюфтенца засега са давали резултат с констатацията "Хубаво, но няма да го повторя". Лошото на тиквичките е прекалено нежно-водната сърцевина, която лесно прегаря до кафяво и горчиво, докато зеленчукът отвътре остава просто затоплено-суров. Понеже не обичам да се отказвам от някакви си пет-шест опита, продължих с рецептата за бухтички, намерена в една вегетарианска готварска книга. И този път се получи. Нали знаете - упорството се отплаща, най-вече това в кухнята.

Продукти за около 20 броя:
2 по-малки тиквички - не трябва да имат семки
1/2 чаена чаша пълнозърнесто брашно
1/2 чаена чаша галета
1 чаена чаша натрошено сирене
2 яйца
2-3 стръка ситно нарязан копър
2-3 стръка ситно нарязана прясна мента
щипка черен пипер
щипка сол
щипка бакпулвер
олио за пържене

Тиквичките се настъргват на ситно, посоляват се леко и се оставят около 5 минути. След това се сипват в по-тънка кърпа, увиват се в нея и се изстискват от водата им. Омесват се добре с останалите продукти. С две лъжици се оформят топчета - количеството смес трябва да е колкото 1 равна супена лъжица, и се пържат в горещото олио. Веднага щом се пуснат в тигана се притискат леко отгоре, за да станат по-плоски. Пържат се от двете страни до златисто.

За добавка:
Сос от сметана и кисело мляко - 1 част сметана се обърква с 1 част мляко, посолява се леко, поръсва се с няколко капки зехтин и му се добавят копър и мента. Оставя се около 10 минути, за да поеме млякото аромата на подправките.

Още рецепти с тиквички:
Пълнени тиквички
Крем супа от тиквички
"Торта" от тиквички и моркови
Спирали от тиквички
Морковени суфле-тортички
Тиквички в главната роля

неделя, 28 август 2011 г.

Сладкиш със смокини и кокос

Кулинарно погледнато, краят на лятото е прекрасен сезон, с изобилие от пресни плодове и зеленчуци. На мен лично ми е любим по една сладка причина - смокините. И понеже обичам и кокос, няма как да не измисля съчетаването им. Ето го:

Продукти:
2 яйца
1 чаена чаша захар
1/2 чаена чаша олио
3 непълни чаени чаши брашно, пресято с 1 чаена лъжица бакпулвер
Млякото на 1 кокосов орех +непълна чаша тоник или газирана вода
настърган кокос
1 1/2 чаена чаша нарязани смокини

В кокосовия орех се пробиват две дупчици и млякото се сипва в чаена чаша. Пробиването става с остър нож в единия край на ореха, през една от трите вдлъбнатини, които леко потъват при натиск. След това орехът се увива с кърпа и се чупи - може да използвате по-стабилен чук за пържоли. Аз лично успях да го счупя с една тежка декоративна поставка за бутилки :)

С помощта на нож малко от бялата част се отделя от кората и се настъргва - трябва да се получи приблизително 1/2 чаша стърготини. Останалият кокос можете да приберете в затворена кутия в хладилника, или да си го изядете суров.

Яйцата и захарта се разбиват с вилица докато се образува лека пяна. Прибавя се малко от брашното, после олиото, после пак брашно, като се бърка с лъжица. Чашата с кокосовото мляко се долива с тоника и се сипва в сместа, след което се слага и останалото брашно. Всичко се обърква много добре, добавят се кокосовите стърготини, смокините и всичко се сипва във форма, покрита с хартия за печене. Можете да използвате и силиконова форма. С обикновена форма, която само е намазана с мазнина, има голяма вероятност да залепне заради смокините.

Пече се на 190 градуса докато се зачерви хубаво. Изважда се след като е изстинал.

Още подобни рецепти:
Кейк с мляко
Бишкоти с кокос

четвъртък, 25 август 2011 г.

И Burger King пое по маркетинга на здравословно меню

Овес към хамбургера. Грубо казано, това смята да предлага втората по големина верига за бързо хранене в света Burger King. От тази седмица заведенията на веригата ще добавят овесена каша към менюто за закуска, съобщава изданието Miamiherald.com.

Според самите Burger King те ще се опитат да „предложат на клиентите си възможност за по-здравословна закуска, освен сандвичите с наденички“. Наскоро най-голямата по оборот верига McDonald's обяви, че ще предлага ябълки към детското меню, а миналата година започна да продава и овесена каша.

Burger King се опитва да повиши продажбите си и да догони конкуренцията, като предлага нещо извън бургерите и пържените картофи - това са коментарите за новината.

„Определено търсим начин да разширим кръга на клиентите си и посещенията.“, коментира Лео Леон, вицепрезидент в корпорацията, собственик на веригата.

По данни на Miami Herald почти 60% от ръста на трафика във веригите за хранене през последните пет години идва от посещенията за закуска. За Burger King 10-15% от посещенията през деня са сутрешни.

Овесени ядки предлагат вече много вериги за бързо хранене, разчитайки на убеждението на много хора, че те са здравословна и диетична храна.

Няколко факта обаче – проверки показват, че съдържанието на мазнини в овесената каша на McDonald's е 4.5 грама, а калориите варират от 260 до 290 на порция. Почти колкото в един хамбургер или чийзбургер. Кашата на Burger King трябва да съдържа 1-4 грама мазнини, а калориите й да варират от 110 до 270 за порция.

Манията за вредните хамбургери и полезните ядки изглежда стратегия на веригата за подобряване на финансовите й резултати. Миналата година корпорацията има 8.7 млрд. долара продажби, при 32 млрд. долара за McDonald's. Освен това при Burger King те са спаднали с 2.5%, докато на конкурента му са нараснали с 4.4% за година.

През второто тримесечие на тази година печалбата на Burger King е отбелязала годишен 4% спад до близо 600 млн. долара, основно заради по-слабо представяне на пазарите й в Северна Америка. В същото време печалбата на McDonald's е нараснала за този период с 15%, а приходите й – с 16 на сто, до 6.9 млрд. долара.