Търсене в този блог

събота, 28 януари 2012 г.

Кюфтенца от спанак

Всяка история със спанак започва с желание за пролет. А на пролетта й подхожда нещо леко и вкусно. Съчетанието от здраве и вкус не е толкова трудно, лесно е като е кухнята на Южна Европа - с лекотата на зеленчуци, обработени до точката, в която пречупваш прекалено суровия им вкус и ги оставяш със свежестта и преплитането в сирене, ядки, аромат на подправки ....на точна доза подправки. 

Снимка: Весела Николаева

Продукти 9 за около 8-10 кюфтенца):
около 250 грама пресен спанак
3-4 стръка зелен лук
около 50 грама кашкавал 
около 50 грама бяло сирене
1 непълна чаша орехи, едро смлени или нарязани
1 яйце
2-3 лъжици зехтин
2-3 лъжици краве масло
царевичен грис за овалване


Спанакът се почиства и попарва във вряла вода за 1-2 минути. Облива се веднага със студена и се изцежда добре от водата. Нарязва се заедно с лука. Зехтинът и маслото се загрява на умерен огън и в тях се задушават спанакът и лукът за няколко минути - докато попият мазнината. Оставя се настрани да изстине. Кашкавалът се настъргва в голяма купа, добавят се натрошеното сирене и орехите. Когато спанакът е изстинал до степен да не пари на ръката, се сипва в купата и се добавя яйцето. 

Снимка: Весела Николаева 

Обърква се добре и с мокри ръце се оформят кюфтенца, които се овалват в гриса и се нареждат в намаслена тава. Пекат се на 200 градуса за 15-20 минути, докато течността, която се отделя в тавичката, се изпари. 

неделя, 22 януари 2012 г.

Обърнатата теория за генномодифицираните храни

Насажданата от години теория, че генномодифицираните храни няма как да повлияят на човешкия организъм, може да отстъпи място на подозренията, че те имат роля за някои заболявания и оплаквания. Преди няколко дни сайът Theatlantic.com съобщи, че китайски изследователи са открили малки парченца от рибонуклеинова киселина (РНК) в кръвта и органите на хора, които са консумирали ориз. 

На пръв поглед това не е много свързано с ГМО, а и цялото изследване не е имало за цел да опровергава или потвърждава влияние на такива храни върху човешкото тяло. Косвено обаче резултатите могат най-малкото да породят много въпроси и да предизвикат нови изследвания.

Базираният в университета на Нанджин екип е показал как проучваният генетичен материал от ориза се свързва с рецепторите в клетките на черния дроб на човека и влияе върху разпространението на холестерол в кръвта (голяма част от холестерола в човешкия организъм се произвежда от черния дроб, останалият се набавя от храната). 

Храната може да отключи едни гени и да накара други да се прикрият | снимка: Весела Николаева

Видът РНК, за който става въпрос, е т. нар. микро РНК (мРНК), наречена така заради миниатюрния си размер. МРНК е изучавана активно от откриването си преди десет години и има роля при няколко човешки болести, включително рак, болестта на Алцхаймер и диабет. Обичайната й функция е да обръща или закрива определени гени.

Резултатите от експеримента може и да не се потвърдят от следваща научна проверка, но тяхно потвърждение би донесло сериозна промяна в много разбирания. Това може да означава, че ние не поглъщаме с храната си само витамини, протеини и енергия, но също така и регулатори на гените.

Това познание може да задълбочи разбиранията ни в много области, включително връзката на междувидовите връки, ко-еволюцията и отношенията „хищник-плячка”. Това може да отвори нови механизми за някои метаболични нарушения и навярно да обясни как работят някои билки и съвременната медицина.

Изследването няма нищо общо с ГМО храната, но може да доведе до изводи и в тази област. Работата насочва изследванията по пътечка, по която нови хранителни продукти, като ГМО, могат да повлият на човешкото здраве по неочаквани досега начини.

Становището на „Монсанто”, компанията-производител на ГМО семена и химически препарати, е: „Не е нужно да се тества сигурността на ГМО храните върху хората и това няма да донесе допълнителна стойност”. Тази гледна точка, макар и и добра за бизнеса, е построена върху разбиране за генетиката от 60-те години на XX век. Става въпрос за т. нар. „Основна догма на генетиката”, чиито постулат се базира върху еднопосочната верига от команди межди ДНК (носителят на наследствеността - дезоксирибонуклеинова киселина) и новите клетки на организма, създадени от нея.

Тоест – досегашното разбиране на генетиката е, че ДНК носи характеристики в една посока към възпроизведените от нея клетки, а самата тя не се променя. Новите изследвания показват, че върху самата ДНК също може да се влияе.

Досегашната догма за наследствеността оприличава процеса на поръчка на пица в заведение – кодовете на ДНК показват вида пица който искате. РНК е записът на поръчката, който показа спецификите на пицата и начинът на приготвянето й. Готовата и доставена пица е аналог на протеините, които са кодирани в ДНК.

Чрез мРНК обаче върху наследствеността също може да се влияе – т.е. с кодовете, които отключват или потискат проявата на определени гени. Това може да не променя кардинално нито самата ДНК, нито резултатите от възпроизвеждането й, но дава сериозно поле за размисъл докъде може да се стигне във влиянието върху едни или други гени.

Впрочем, анти-ГМО настроените твърдят, че тези храни може да са причина за скока от нетипични за предишни поколения алергии и по-широко развитие на заболявания, доскоро доста ограничени. Например развитието на непоносимост към глутен (съдържа се голямо количество от зърнените храни), дори диабет, затлъстяване и психически заболявания. ГМО са посочвани и като една от причините за измирането на пчелите, от което страдат най-вече в САЩ.

Досега „Монсанто” и почти всички изследвания отричаха възможността за такава връзка. Бъдещите проучвания обаче може да повторят и с ГМО историята на цигарите и химикалът ДДТ например (произвеждан и от „Монсанто”) – в началото предупрежденията за вредата от тях са отхвърлени като нелепи. Години по-късно вредите стават толкова неоспорими, че водят до пълна или частична забрана. Във всички случаи обаче – и на химикали като ДДТ, и на цигарите, и на ГМО, влиянието се простира напред във времето, засягайки както сегашните, така и бъдещи поколения.

понеделник, 9 януари 2012 г.

Елда, с любов от втори поглед

Българската кулинарна зима не е много изобретателна в гарнитурите - едни туршии и кисело зеле се редуват с настъргана ряпа и зазимен праз. Като оставим настрани ароматните качества на изброените, можем да гадаем колко сол се поглъща с тях. И колко скучно става, когато векове наред зимните софри са гарнирани с едно и също. Ама честно, ако се замислите, в сладкарството може много да поемаме нови неща, в готвенето на основното да експериментираме поне от време на време, но масовата зимна кухня, особено в частта й с гарнитурата, най-много да се разнообрази с някоя "Снежанка", руска салата или нещо производно с майонеза/лютеница.
снимка: www.myglossies.ru

Няма да си споделям разсъжденията каква роля за това играе закостенялото мъжко съсловие. Само да кажа, че не бива да е така - зимата може да е толкова богата на разнообразие и вкус, колкото и лятото. Елдата, тази дребно-кафява, понякога наричана руска или украинска леща, всъщност е зърнена култура. Има предимството да е диетична, пълна с полезни вещества и да няма глутен. Готви се много лесно и бързо и ако е правилно, става и много вкусна. Първият ми опит за готвенето й беше горчиво-блудкав десерт, но при втория се поправих. 

Кюфтенца от елда

Продукти (за около 15 броя, време на приготвяне - около 45 минути): 
1 кафеена чаша елда (гречка)
около 3 кафеени чаши вода
1 яйце
сол на вкус
мазнина за пържене

Елдата се запича на сухо в тиган за няколко минути, докато зърната започнат леко да пукат. Със запичането елдата става по-ароматна. След това се залива с две чаши вода, слага се щипка сол и се оставя да ври на слаб огън. Когато водата изври, се проверява дали е готова - зърната трябва да са разтворени и меки, но не разварени на каша. Ако има нужда се добавя още вода и варенето продължава. Веднага след като е готова водата се излива и се облива със студена - според някои кулинарни съвети така ще си гарантирате, че няма да горчи. Добавя се яйце и сол на вкус, ако има нужда, и ако обичате - настъргано сирене, смлени орехи, лъжица сметана, кашкавал....С лъжица се взема от сместа и е пържи на плоски кюфтенца в загрята мазнина. Обръщат се от двете страни и се поднасят с кисело мляко. Можете спокойно да ги оставите да престоят, няма да изгубят нищо от качествата си, дори стават по-хубави. 

вторник, 3 януари 2012 г.

Пирог с ябълки и боровинки

Рядко ми се случва да попадна на наистина сполучлива рецепта от сайт, който отварям за пръв път - честно казано, поведох се по хубавия вид на този пирог. Оттам комбинацията между маслото, ябълките и боровинките създава мекият аромат и вкус, който се разчупва под зачервената и леко хрупкава кора. 


Продукти: (получават се шест парчета)
2 яйца и 3 жълтъка, или 1 цяло яйце и 4 жълтъка
150 грама краве масло
130 грама захар
1 кафена лъжичка ванилия
200-220 грама брашно (зависи от големината на яйцата)
1 равна чаена лъжичка бакпулвер
150 грама боровинки (сушени или пресни)
1-2 ябълки

Боровинките се измиват и се оставят да изсъхнат леко, след което се овалват в малко галета или брашно, а няколко се отделят за украса. Маслото се разбива до побеляване и постепенно се добавя захарта. Добавят се яйцата и всичко се смесва добре. Бакпулверът се смесва с брашното и се добавя постепенно към сместа. Трябва да се получи еднородна смес, по-гъста от кексова, като не много рядко тесто. Накрая се добавят боровинките. Сместа се изсипва в намаслена форма и от парченцата ябълки, обелени и нарязани по дължина, се оформят цветя, като плодовете леко се притискат в тестото. В средата на всяко цвете се слагат една или две боровинки. Аз използвах озахарени и изсушени череши, защото ми се стори, че с тях ще изглежда по-добре. Всичко се посипва с малко кристална захар и се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса, докато порозовее. Не го препичайте, защото става сух и трошлив. 


понеделник, 2 януари 2012 г.

Меденки

Януари би искал да бъде пълен с щастливи планове за следващите 11 месеца. Иска да го заобичаме, както сме обичали суетата на декемврийските празници. Не да гледаме с досада украсата, която ден след идването на новата година ни изглежда излишна. В преплитащите се спомени на минали години декември е повече вечери и нощи, пълни с блясъка на украсите, на блестящи звезди, на кристални топки и чинии, пълни със сладкиши, от които чакат да се разпръснат десетки аромати. 
Януари е утрото, в което идва тишина. Белотата на сняг, някаква равносметка, която все иска да се промъкне, и именните дни, които все си напомняш, че не трябва да забравиш. Спуснете пердетата, ако вън е мъгливо, или ги дръпнете, ако е слънчево. Включете печката. Извадете канелата и меда. Имаме да правим меденки, но не от онези твърдите, които стават да украсяваш елхата и да си счупиш някой зъб. Тези са меки, чакат само да ги разхапеш, за да извадят на открито аромата си. Само че търпение - за да станат хубави, трябва да престоят поне една нощ или още по-добре - 24 часа. 


Продукти (получават се около 600 грама меденки):
2 яйца
1 чаена чаша захар
1 чаена чаша олио (или смесено - олио и размекнато краве масло)
2 чаени лъжички сода бикарбонат
2 ч. лъжички канела
6 супени лъжици мед
брашно за замесване на меко тесто

За пълнежа: 
Трохите от издълбаните меденки
125 грама краве масло
1 чаена чаша смлени орехи
2 супени лъжици пудра захар
1/2 чаена чаша прясно мляко

От продуктите за меденките се омесва меко тесто - трябва да не се разлива и да не лепне прекалено. Увива се в прозрачно фолио и се оставя за 20-30 мин в хладилника. След това от него се оформят малки топчета (колкото два лешника) и се пекат на разстояние в предварително загрята на 190 градуса фурна. Готови са, когато краищата им порозовеят. Изваждат се и долната им част се издълбава с лъжичка така, че да се получи дупчица за пълнежа. Трохите и останалите продукти се смесват и с тях се пълнят меденките, като се слепват по две. Отгоре може да се украсят с разтопен шоколад. На хладно имат трайност от няколко дни, но е задължително да престоят поне една нощ, преди да се ядат, иначе са сухи и трошливи.