Пролетна разядка

Всеки обяд или вечеря си има история, а всяка история си има начало. Независимо как се нарича, неговата главна роля е да ви прикотви на стола и да удължи удоволствието от храната. Неговата роля прилича на молитвите, с които по вяра, по традиция или по навик много хора сядат около масата и благодарят на някой бог или на земята за плодовете, които дава в живота им. В това предястие (което може да използвате и като сос за основното) нежно зеленото се среща с пикантното, майонезата е олекотена от лека киселина, а иначе натрапчивия тревист вкус на зелените подправки става по-мек в соса. 

Весела Николаева

Пропорции:
2 части прясна майонеза без добавки и допълнително овкусяване (ако може да е домашно приготвена, ще е най-добре)
2 части по-гъсто кисело мляко (с висок процент масленост или леко изцедено)
1/2 част горчица

По желание:
Зелени подправки и зеленчуци: 
връзка магданоз, копър, стръкове пресен лук и пресен чесън, джоджен, мента, мащерка...
спанак, киселец..

Всичко се смесва и се използва за ядене направо с лъжицата или за намазване върху препечена филийка :) Всъщност, забравих, че можех да я кръстя с по-модерното "брускета", обаче пък днес е 24 май... Тъй че си оставаме на хубавата българска дума "разядка".

Може да замените пресния чесън с 2-3 скилидки стар. Разядката може да се прави с всякакви зелени листа, т.е. и пролетта, и лятото са еднакво подходящи за нея, а в дългите летни следобеди е хубаво разнообразие към храната за бяло вино или за розе.

Супа от коприва

По това време на годината рецептите с коприва започват да преливат от всякакви готварски медии и разделят хората на три групи - такива, които гледат на зелените парливи връхчета като на неустоима храна, други, които я приемат по-скоро като задължителна добавка за набавяне на витамини и желязо, и хората, за които копривата е безвкусна трева. За последното заслуга имат и някои кулинарни традиции, които правят от нежната зеленина някакви блудкави супи и яхнии, на вид и вкус като храна за наказания.


Копривата обаче е нещо много повече - тя може да е чай, може да е част от хляба, лека супа или чиния, достойна за висша кулинария. За начало - можем да започнем със супа, която е лесна, вкусна и бърза.

Продукти: (време на приготвяне - около 40 минути, получават се около 5 големи купички)


Около 100 грама прясна коприва
няколко стръка пресен зелен чесън
1 глава стар лук или връзка зелен
2-3 супени лъжици ориз
сол на вкус
няколко лъжици олио


По желание - орехи, сирене, кисело мляко

Копривата се измива и се залива с вряла вода без да се вари. Отцежда се и се облива със студена, след което се нарязва. Чесънът и лукът се нарязват, оризът се измива. В тенджерата за супата се загрява олиото и за кратко се задушават лукът и чесънът - не се пържат, а се оставят за малко на умерен огън, около 1-2 минути. Добавя се оризът и копривата и се бърка още около 2 мин.,  след което се залива с гореща вода - около 2 литра. Слага се сол на вкус и се оставя на умерен огън. Готова е до 30 минути, когато оризът се е сварил хубаво.

Може да я оставите така, ако постите, ако не - за застройката се разбива един жълтък с няколко лъжици кисело мляко (1/3 от кофичката) и постепенно се добавя от готовата и свалена от огъня супа. Температурите на двете трябва да се доближат. Накрая сместа с яйцето се добавя към супата, без да се вари, за да не се пресече.

При сервирането може да се добави натрошено сирене и орехи.

Още подобни рецепти:
Гъби с коприва

Броколи със сирена

Кюфтенца от спанак

Спагети със спанак

Кюфтенца от спанак

Всяка история със спанак започва с желание за пролет. А на пролетта й подхожда нещо леко и вкусно. Съчетанието от здраве и вкус не е толкова трудно, лесно е като е кухнята на Южна Европа - с лекотата на зеленчуци, обработени до точката, в която пречупваш прекалено суровия им вкус и ги оставяш със свежестта и преплитането в сирене, ядки, аромат на подправки ....на точна доза подправки. 

Снимка: Весела Николаева

Продукти 9 за около 8-10 кюфтенца):

около 250 грама пресен спанак

3-4 стръка зелен лук

около 50 грама кашкавал 

около 50 грама бяло сирене

1 непълна чаша орехи, едро смлени или нарязани

1 яйце

2-3 лъжици зехтин

2-3 лъжици краве масло

царевичен грис за овалване


Спанакът се почиства и попарва във вряла вода за 1-2 минути. Облива се веднага със студена и се изцежда добре от водата. Нарязва се заедно с лука. Зехтинът и маслото се загрява на умерен огън и в тях се задушават спанакът и лукът за няколко минути - докато попият мазнината. Оставя се настрани да изстине. Кашкавалът се настъргва в голяма купа, добавят се натрошеното сирене и орехите. Когато спанакът е изстинал до степен да не пари на ръката, се сипва в купата и се добавя яйцето. 

Снимка: Весела Николаева 

Обърква се добре и с мокри ръце се оформят кюфтенца, които се овалват в гриса и се нареждат в намаслена тава. Пекат се на 200 градуса за 15-20 минути, докато течността, която се отделя в тавичката, се изпари. 

За поднасяне - кисело мляко.

Още подобни рецепти:
Пролет в чиния със спанак (паста с пресен спанак)


Супа от коприва 

Гъби с коприва

Броколи със сирена

Спагети със спанак

Пролет в чиния със спанак

Пролетта може да дойде само насън, ако вън е ноември. Да нахлува с кални от разтапящ се сняг леки обувки, да разпилява завивките и пердетата с вятър, да дърпа лалета и нарциси, докато разцъфнат. Насън, като всичко, което искаш в ума си и криеш в сърцето си.

Орхан Памук пише, че сънят може да се използва, за да назовеш наяве желание. Искаш нещо, а не смееш да признаеш, даже и пред себе си. Искаш нещо нечувано, нещо забранено или нещо, с което няма как да не нараниш другиго. Не бива да го казваш дори, защото от мислите до делата и сбъдването има само крачки, не и прегради. И мислите, които си затулвал с мрак и мълчание избуяват насън. След това става лесно – можеш да кажеш – сънувах го, насън го исках. И никой няма да те обвини така, както би изрекъл желание, родено наяве.

Така желаеш пролет през ноември. Точно в средата, шест месеца след последната и шест преди следващата. Навън, по улици и витрини са извадили крещящо лилави, златни, блестящи и захаросани до горчивост украси. А в една нощ, единствено у дома ти, тя идва – с лице срещу вече топлото слънце, с думите, че е ранна и е най-хубавата, защото малко остава да чакаш до дните, когато сънят може да дойде преди навън да се стъмни. На сутринта ще кажеш, че я чакаш и искаш и никой няма да ти се учуди.

Напротив, дори ще ти помогне докато чакаш, да се нахраниш и с малко илюзии. Зелено през ноември, зелено като пресен спанак. Паста, като в слънчеви обеди и орехи, като в сладки за чай, който източното слънце пие с теб.

Продукти за 2 порции (приготвя се около 30 минути):
300-400 грама пресен спанак – извън ранната пролет, сега отново е плъзнал на пазарите
около 200 грама пълнозърнести спагети или талятеле – паста на широки и дълги ивици
100 грама бяло сирене
100 грама сметана – натурална или заквасена, задължително да е млечна
2 супени лъжици краве масло
2 супени лъжици орехи

Пастата се слага да се свари – пуска се във вряща вода, подсолена с малка лъжичка сол. Когато е готова, се изцежда, без да се облива с вода и се оставя настрани.
Спанакът се изчиства и измива много добре. Залива се с вряла вода за секунди и веднага след това се измива с ледена и се изцежда възможно най-хубаво от водата. Нарязва се на едри парчета. Маслото се загрява в тиган на умерен огън, добавя се спанакът и се задушава около 2 минути. Добавя се сметаната и се разбърква, докато леко се сгъсти, а спанакът се свие. Добавят се натрошеното сирене и сварената паста и се разбърква добре. Сваля се от огъня и се сипва в чиниите – отгоре се поръсват ореховите ядки.