Търсене в този блог

сряда, 27 юни 2012 г.

Вкусовете на Балканите

Човешката история е пълна с войни. А Балканите са събрали в себе си историята на толкова много малки и големи войни, и с толкова много омраза са се опитвали да слагат граници между народите си, че понякога хората по тези земи изглеждали отстрани като готови всеки момент да се убият едни други. Само че това, слава Богу, не се случило и за векове, почти неусетно, съдбите им се преплитали и смесвали и колкото нетолерантни били към съседите си, толкова кухните им ухаели на близки по вкуса си ястия.

История в кухнята

Сигурно ще ви бъде интересно да видите какви са те и как малки области са създали уникални продукти случайно или просто под натиска на различни условия. В събота в Университетската ботаническа градина в центъра на София (ул. "Московска" № 49) мрежата "Terra Madre Балкани" организира открит базар за уникални продукти от Балканите — с дегустации за обичащите да опитват нови (и стари) храни и с дискусии за любознателните. Първата част е от 10 до 14 часа с открития базар "Вкусете Балканите", от 16 до 18 часа е кръглата маса на тема "Храната и виното като елемент от националната културна идентичност", и отново с дегустации, а след това, от 19 до 22 часа е похапването на открито. В неделя от 11 часа събитието ще продължи с "вкусни стихове" от Мария Донева, джаз за деца дегустация на сезонни плодове и обучение за малките как да правят живописни пана от череши и селски бонбони.

Входът за всеки от двата дни е 15 лв., а билети могат да се купят и на http://web.ticketstream.cz/bgts/.

Трапезата за изложението ще бъде приготвена от ученици на кулинарното училище Amuse Buche и сп. "Меню", от Техникума по готварство в Самоков, готвачи от Италия и други сподвижници на идеята за бавно и отговорно хранене. Виното за кулинарната среща е осигурено от Асоциацията на независимите винари и лозари, а за настроение — там ще бъде и "Венци Благов джазтет".

"Трапезата на Балканите събира хората на празник и делник, за веселие и тъга. Храната е онази невидима и в същото време силна връзка между човека и природата, която разкрива мъдростта на жената да нагости своето семейство с наличното", обяснява Десислава Димитрова, която е координатор за България на Slow Food. Организацията е създател на мрежата "Terra Madre Балкани", която обединява хранителни общности от целия регион. Тук е и зеленото сирене от Черни Вит – уникално плесенно сирене от България, смилянският фасул и още много локални продукти от всички балкански страни.


Сладкарска работилница в етнографски комплекс "Етъра" край Габрово | Снимка: Весела Николаева

Отговорно за Земята


Десислава Димитрова определя "Terra Madre Балкани" като "мрежа, споена от нашата любов към местната храна". Освен открития базар и трапезата, събитието ще бъде придружено и от среща на участници от мрежата, които ще обсъдят общата селскостопанска политика на ЕС, устойчивото развитие на селските райони, свързано с отглеждането на храна, туризма и в същото време – запазване на биологичното разнообразие.

Организацията Slow Food е създадена през 1989 г. в италианския град Бра като отговор на масовата култура за бързо хранене. Целта й е устойчиво развитие при отглеждането на храната, подкрепа за традиционни производства, запазване на вкусовото разнообразие, хранене с качествени продукти, за които е гарантирано, че и производителят е получил адекватна на труда си цена. Slow Food не означава задължително органична храна със сертификат, а такава, която е отгледана, пренесена и сготвена с мисъл за здравето на хората и за околната среда.

На dnevnik.bg можете да следите какво са си казали участниците в дискусиите представителите на "Terra Madre Балкани". Още за отговорната храна – в блоговете almondandcinnamon.blogspot.com (Весела Николаева); alia.tropot.net (Ирина Катеринска); foodiesbg.wordpress.com (Бояна Рачева и Борис Тасев).

Текстът е публикуван и в сайта dnevnik.bg. 
Автор: Весела Николаева 

сряда, 13 юни 2012 г.

Носталгията на грис халвата

Всяко десетилетие, което отминава, изглежда остаряло. Последната му година си заминава, изпратена с омръзнала мода, с остарели мечти и нови, все нови планове, които да се настанят на мястото им. Още едно десетилетие - и всичко се повтаря. Няколко десетки години по-късно идва носталгията. Тя сяда спокойно и чака моментите, когато днес ще ни се струва неромантично, прекалено бързо, прекалено неудобно. И рядко се сещаме, че тя седи до нас само заради мечтите, които сме оставили някъде назад и които не можем да се върнем да вземем. Понякога тези мечти дори не са били наши. Но е човешко, даже много разбираемо да искаш понякога да преживяваш не само собствените си мечти, а и да откраднеш малко от чуждите илюзии.

Нека ви върна в началото. Началото на прехода, началото на модата да не правиш сладкиши вкъщи. И преди това - мръщенето пред гриса и млякото с ориз в столовете на училище или на предприятието. Или пък - дребничката радост да опиташ нещо, което ти се струва най-вкусния сладкиш на земята. Десетилетия по-късно, след заляти с шоколад витрини, след спорове за растителни и животински мазнини, новата мода е домашният вкус. Ето, дори вече звучи изтъркано това словосъчетание. И носталгията по млякото с ориз и гриса идва. Все някога идва, бъдете сигурни. Тази грис халва е взаимствана от "Стари градски рецепти", издание на "Гурме пъблишинг" с подбрани и сготвени от екипа на "Меню" ястия. Направила съм съвсем малко промени - повече орехи и локум вместо лимонови резенки. Но резултатът ще е по-вкусен от всеки спомен и всяка носталгия, вярвайте ми.



Грис халва
(време на приготвяне - около 40 минути, и време за охлаждане)

За 4 големи порции или 8 малки (с обем на формичка за мъфини):

1 чаена чаша грис
125 грама краве масло
1/2 чаена чаша смлени или ситно нарязани орехи, бадеми, лешници
1/2 кутия локум
по желание: стафиди, цели белени бадеми за украса, канела

За сиропа:

1 непълна чаена чаша захар (ако обичате по-сладко, може да сложите пълна)
2 чаени чаши вода
сокът на 1 портокал и настърганата му кора
настъргана кора от лимон
2 с. лъжици розова вода
1 пръчка канела

Продуктите за сиропа се слагат да кипнат, като през това време се разбъркват. Оставя се настрани. Маслото се загрява - да не е на най-високата температура, а малко над средната, и грисът се изпържва докато стане златист. При постоянно бъркане малко по малко се добавя сиропът - не трябва да е изстинал! Бъркането продължава на по-слаб котлон, докато сместа се сгъсти - достатъчно, за да се отделя леко от стените на съда. Сваля се от огъня и се добавят ядките, стафидите и други сушени плодове, ако слагате. Локумът се нарязва на малки парченца директно над сместа с мокър нож. Всичко се разбърква и се сипва в една голяма форма или няколко малки, намазани с краве масло. При сервиране се обръща и всяко парче се поръсва с канела.

Украсата на снимката е пръчка канела и орехов бонбон от сладкарската работилница в "Етъра".