Търсене в този блог

сряда, 31 август 2011 г.

Бухти от тиквички

Домашните ни старания да опитомим тиквичките в кашкавалени крокети или постни кюфтенца засега са давали резултат с констатацията "Хубаво, но няма да го повторя". Лошото на тиквичките е прекалено нежно-водната сърцевина, която лесно прегаря до кафяво и горчиво, докато зеленчукът отвътре остава просто затоплено-суров. Понеже не обичам да се отказвам от някакви си пет-шест опита, продължих с рецептата за бухтички, намерена в една вегетарианска готварска книга. И този път се получи. Нали знаете - упорството се отплаща, най-вече това в кухнята.

Продукти за около 20 броя:
2 по-малки тиквички - не трябва да имат семки
1/2 чаена чаша пълнозърнесто брашно
1/2 чаена чаша галета
1 чаена чаша натрошено сирене
2 яйца
2-3 стръка ситно нарязан копър
2-3 стръка ситно нарязана прясна мента
щипка черен пипер
щипка сол
щипка бакпулвер
олио за пържене

Тиквичките се настъргват на ситно, посоляват се леко и се оставят около 5 минути. След това се сипват в по-тънка кърпа, увиват се в нея и се изстискват от водата им. Омесват се добре с останалите продукти. С две лъжици се оформят топчета - количеството смес трябва да е колкото 1 равна супена лъжица, и се пържат в горещото олио. Веднага щом се пуснат в тигана се притискат леко отгоре, за да станат по-плоски. Пържат се от двете страни до златисто.

За добавка:
Сос от сметана и кисело мляко - 1 част сметана се обърква с 1 част мляко, посолява се леко, поръсва се с няколко капки зехтин и му се добавят копър и мента. Оставя се около 10 минути, за да поеме млякото аромата на подправките.

Още рецепти с тиквички:
Пълнени тиквички
Крем супа от тиквички
"Торта" от тиквички и моркови
Спирали от тиквички
Морковени суфле-тортички
Тиквички в главната роля

неделя, 28 август 2011 г.

Сладкиш със смокини и кокос

Кулинарно погледнато, краят на лятото е прекрасен сезон, с изобилие от пресни плодове и зеленчуци. На мен лично ми е любим по една сладка причина - смокините. И понеже обичам и кокос, няма как да не измисля съчетаването им. Ето го:

Продукти:
2 яйца
1 чаена чаша захар
1/2 чаена чаша олио
3 непълни чаени чаши брашно, пресято с 1 чаена лъжица бакпулвер
Млякото на 1 кокосов орех +непълна чаша тоник или газирана вода
настърган кокос
1 1/2 чаена чаша нарязани смокини

В кокосовия орех се пробиват две дупчици и млякото се сипва в чаена чаша. Пробиването става с остър нож в единия край на ореха, през една от трите вдлъбнатини, които леко потъват при натиск. След това орехът се увива с кърпа и се чупи - може да използвате по-стабилен чук за пържоли. Аз лично успях да го счупя с една тежка декоративна поставка за бутилки :)

С помощта на нож малко от бялата част се отделя от кората и се настъргва - трябва да се получи приблизително 1/2 чаша стърготини. Останалият кокос можете да приберете в затворена кутия в хладилника, или да си го изядете суров.

Яйцата и захарта се разбиват с вилица докато се образува лека пяна. Прибавя се малко от брашното, после олиото, после пак брашно, като се бърка с лъжица. Чашата с кокосовото мляко се долива с тоника и се сипва в сместа, след което се слага и останалото брашно. Всичко се обърква много добре, добавят се кокосовите стърготини, смокините и всичко се сипва във форма, покрита с хартия за печене. Можете да използвате и силиконова форма. С обикновена форма, която само е намазана с мазнина, има голяма вероятност да залепне заради смокините.

Пече се на 190 градуса докато се зачерви хубаво. Изважда се след като е изстинал.

Още подобни рецепти:
Кейк с мляко
Бишкоти с кокос

четвъртък, 25 август 2011 г.

И Burger King пое по маркетинга на здравословно меню

Овес към хамбургера. Грубо казано, това смята да предлага втората по големина верига за бързо хранене в света Burger King. От тази седмица заведенията на веригата ще добавят овесена каша към менюто за закуска, съобщава изданието Miamiherald.com.

Според самите Burger King те ще се опитат да „предложат на клиентите си възможност за по-здравословна закуска, освен сандвичите с наденички“. Наскоро най-голямата по оборот верига McDonald's обяви, че ще предлага ябълки към детското меню, а миналата година започна да продава и овесена каша.

Burger King се опитва да повиши продажбите си и да догони конкуренцията, като предлага нещо извън бургерите и пържените картофи - това са коментарите за новината.

„Определено търсим начин да разширим кръга на клиентите си и посещенията.“, коментира Лео Леон, вицепрезидент в корпорацията, собственик на веригата.

По данни на Miami Herald почти 60% от ръста на трафика във веригите за хранене през последните пет години идва от посещенията за закуска. За Burger King 10-15% от посещенията през деня са сутрешни.

Овесени ядки предлагат вече много вериги за бързо хранене, разчитайки на убеждението на много хора, че те са здравословна и диетична храна.

Няколко факта обаче – проверки показват, че съдържанието на мазнини в овесената каша на McDonald's е 4.5 грама, а калориите варират от 260 до 290 на порция. Почти колкото в един хамбургер или чийзбургер. Кашата на Burger King трябва да съдържа 1-4 грама мазнини, а калориите й да варират от 110 до 270 за порция.

Манията за вредните хамбургери и полезните ядки изглежда стратегия на веригата за подобряване на финансовите й резултати. Миналата година корпорацията има 8.7 млрд. долара продажби, при 32 млрд. долара за McDonald's. Освен това при Burger King те са спаднали с 2.5%, докато на конкурента му са нараснали с 4.4% за година.

През второто тримесечие на тази година печалбата на Burger King е отбелязала годишен 4% спад до близо 600 млн. долара, основно заради по-слабо представяне на пазарите й в Северна Америка. В същото време печалбата на McDonald's е нараснала за този период с 15%, а приходите й – с 16 на сто, до 6.9 млрд. долара.

Студена супа с броколи

Напомня на таратор, но с няколко идеи повече - става както за супа, така и за салата. Приготвянето й отнема не повече от половин час, а освен вкусна, е и красива.

Продукти за 4 порции:

1 кофичка кисело мляко, с не много висока масленост, без добавени сухо мляко и подобрители
4-5 супени лъжици натурална животинска сметана
1 малка краставица
около 200 грама пресни броколи
150 грама сирене с висока масленост
1-2 лъжици крем сирене
пресен копър
сол и зехтин

Броколите се измиват, почистват се от най-долните стъбла и се накъсват на малки розички. Поръсват се с малко сол и зехтин и се варят на пара около 10 минути - трябва да останат леко хрупкави. Когато са готови веднага се потапят в студена вода и се оставят да изстинат.
Киселото мляко се разбива със сметаната и малко сол. Добавя се зехтинът и нарязаната на едри кубчета краставица. Броколите се изцеждат и се разбъркват в сместа.
Сиренето се настъргва, добавя се малко крем сирене и се правят малки топчета, които се овалват в ситно нарязания копър. Млечната смес се разпределя на порции и върху всяка се слагат няколко топки от сиренето.

неделя, 21 август 2011 г.

За несбъднатите шедьоври и опита от тях

По предварителен план сега трябваше да пускам поредната рецепта. Само че плановете се изпълняват единствено в идеалните комунистически общества, а както знаем, СССР го няма от 20 години. Поне. И така, вместо да споделям благи думи колко прекрасно е да мариноваш пиле в кисело мляко и каква "ах,ох, ама чудна е" торта ще се получи от купчината брашно, захар, масло и една чанта с плодове, сега ще ближа рани (буквално), защото следвам точни рецепти без много да мисля.

Хайде отначало. Преди няколко дни в ума ми се вклинява дочутата идея, че пиле, мариновано в кисело мляко, дава един такъв неповторимо страхотен вкус, защото киселината от млякото разрушава едни лоши връзки в местото, които го правят жилаво. И така, не мога да не пробвам, защото аз с готвенето на месо не съм много оригинална и предпочитам класика на скара или просто задушено/изпържено/печено, само подправките и гарнитурата си сменям.

В google има всичко, има и рецептата - по Иван Звездев, но отказах майонезата, все пак линия пазим, смених малко подправките, че с къри и куркума съм скарана, и сипах едно хубаво подправено кисело мляко върху парчетата пилешко. Маринова си се около 3 часа, че и повече в хладилника, след което дойде реда му за печката. Към края на печенето в кухнята ми се разнесе странно киселееща миризма - не че беше неприятна, ама някак не я свързвах с пиле. Е, нищо, вкусът му пък може да е добър...

Ами, честно казано - беше добър. Само че с киселеещ привкус, който поне на мен не ми хареса особено. Киселото мляко остава на рядък сос, месото наистина става мнооооого крехко. Но другия път ще се обърна към традиционните си навици за пилешкото.

Мисля си, че може би трябва да го мариновам за не повече от два часа в млякото, след това да го изплакна от него и да му сложа подправки. Така вероятно жилавите връзки ще са разрушени, а киселият вкус и аромат няма да са така силни. Само да уточня - млякото ми изобщо не беше кисело, беше си стандартно магазинно мляко с две седмици трайност.

Другия път ще споделя какво е станало.

А сега - десерта. В юлския брой на "Меню" ме изкушиха с една огромна плодова торта. Мисълта ми беше, че трябва да стане, засега от "Меню" нямам пропуск, всичко се получава. Млечният крем се правеше малко странно и безсмислено сложно според мен - разбиват се жълтъците с нишесте, после се добавя на струя врящо мляко. Да ви кажа, каквото и да правите, ще се пресекат от такова мляко, а аз си изгорих и ръката. Другият път ще заложа на бабината рецепта за млечен крем - с брашно и много по-лесно приготвяне, в последните дни две торти и доза еклери с него изчезнаха като лед в узо.

Втора грешка с тортата - не знам дали сиропът извря прекалено (малко вероятно, варих го точно по указание), но нито той, нито крема с желатин успяха да я напоят добре. И пореден урок - плодове, разбъркани с крема, не изглеждат толкова добре, колкото нарязани и подредени над него между двата блата. Образно казано - мажете с крем, отгоре редите плодове и слагате следващия блат. При разрязване и вкуса, и вида им е по-добър, отколкото на размесените с крем.

Все си мисля, че имаше нещо леко объркано в обясненията, но за другия път да си знам - ако знаеш как се прави нещо и една рецепта ти е съмнителна, давай по собствен инстинкт. Но пък от рецептата за блатовете научих нещо - с много малка модификация ще си ги ползвам за други торти.

Иначе в редакцията на "Дневник" сме всеядни, особено в неделя и сега отивам да си прибера подноса. Ето как изглеждаше тортата:

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=10150271959276238&set=a.10150215744666238.319059.653726237&type=1&theater

Основен извод: В готварството собственият инстинкт е по-важен от написаната рецепта :) И да не вземете да си мислите, че моите рецепти са идеални, и аз съм човек, и аз греша.

вторник, 16 август 2011 г.

Кино за личен избор

Истината за храната може да е много далеч от масовите представи, но няма как дълго време да бъде скрита. Веригата за производство на храна не е просто пътят на връзка спанак или парче пилешко от производителя до масата ви, а може да има много по-голямо влияние върху живота около вас, отколкото си представяте. Накратко - това е основната идея на документалния филм "Храна" ООД (Food Inc.), който ще бъде показан на 18 септември в кино "Одеон" в София по време на "Горичка филм фест".

Ако още не сте го гледали - идете, заслужава си. Макар да е за американската система за масово производство на храна, много от нещата в него могат да бъдат пренесени и за България. Например използването на антибиотици и изкуствени храни за животните - тук е може би дори още по-безконтролно, отколкото в САЩ. Голяма част от пилетата, продавани в магазините у нас, са стигнали до рафта за около два месеца след излюпването си. Ако бъде оставено в нормални условия, едно пиле идва на бял свят през пролетта и расте до размер, в който може да се появи в чинията ви докъм края на лятото-есента.

"Храна" ООД е поглед над манията за печалба и изкривена пазарна икономика, масовото налагане на еднакъв вкус; ограниченият избор на по-бедните да бъдат гладни или да боледуват от храната си; разказ за епруветки с химически съединения, които дават какъвто аромат и вкус поиска производителят; кино за размисъл какво може да промени един малък личен избор и кино за страха как една система може да работи с лобизъм и закони, в които съчетанието "обществен интерес" звучи като цинизъм.

Фестивалът на "Горичка" ще покаже още три филма, свързани с храната: PlanetEat (18 септември) за връзката между храната, болестите и унищожаването на околната среда, The End of the Line (17 септември) - какво би представлявал светът ни без риба през 2048 г., и The Cove (16 септември) - за лова на делфини по японското крайбрежие. На подобна тема е и Vanishing of the Bees (19 септември) - защо пчелите масово изчезват и какво ще се случи с екологичната система на Земята, ако броят им не се увелича.

Трейлър на филма "Храна" ООД

Бишкоти с кокос


Продукти:
2 яйца
1 непълна чаена чаша кисело мляко
1 чаена лъжица бакпулвер
1/2 чаена чаша захар
1 1/2 чаена чаша брашно
около 60 гр краве масло
ванилия
3-4 супени лъжици кокосови стърготини
няколко блокчета бял шоколад

Яйцата се разбиват със захарта до гъст крем - при вдигане перките на миксера могат да изпишат осмица над сместа без да се прекъсва струйката. Постепенно се прибавя брашното. Бакпулверът се смесва с млякото и се оставя за 2-3 минути да кипне. Маслото се добавя към сместа, след него и киселото мляко. Накрая се добавят ванилията, кокосът и 4-5 блокчета бял шоколад на дребни парченца. Можете да го натрошите с машинка за мелене на орехи или в кухненски робот, ако преди това сте го оставили да се стегне добре в хладилника.

Сместа се изсипва в намаслена правоъгълна форма с размери приблизително 25/5 см. и се изпича до леко порозовяване на 190 градуса, в предварително загрята фурна. Докато е топло, но не горещо, изпеченото тесто се вади, нарязва се на резени, които се слагат в тава и се запичат за още около 10 минути. След като се извадят се поръсват с разтопен бял шоколад или той се настъргва върху тях и бишкотите се връщат за секунди във фурната, за да може леко да се разтопи.

Най-хубави са когато престоят няколко часа в съд, който е затворен, но не съвсем плътно.

Бишкотите - сладкиши с минало

понеделник, 15 август 2011 г.

Бишкотите - сладкиши с минало

Точният произход на бишкотите не е много ясен във времето - някои източници посочват началото им още от Римската империя, други - от Средновековието, а трети - някъде около Ренесанса, когато започва да се развива модерното сладкарство. Думата biscotti означава двойно печени - заради оригиналната технология, по която се правят.

Тя е съвсем различна от модерното производство на пакетирани бишкоти, доста по-скъпа и сложна. Първо тестото за бишкотите - в най-старите рецепти винаги съдържа бадеми, се изпича в правоъгълна форма, след това се вади от нея, нарязва се на резени и те допълнително се запичат. По този начин и бисквитите стават по-трайни.

Може би най-известните бишкоти са Savoiardi - или Савойски бишкоти, основната съставка за Тирамису. Правят се от яйца, брашно, захар, допълнително поръсени с плътен слой пудра или захар на фин кристал преди изпичане. Технологията им на производство не е класическата, но е много по-бърза и лесна - тестото се шприцова и пече само веднъж.

От личния ми опит - тестото за бишкотите трябва да е по-гъсто от това за кекс и при печене не трябва да се оставя дълго във фурната. Същото се отнася и при повторното запичане на нарязаните бишкоти - иначе ще станат много твърди. Резултатът си заслужава и трае поне няколко дни. Е, според легендите Плиний Стари казвал, че препечените храни имат трайност няколко века, но ние няма да тръгнем да го доказваме. Не че нямаме търпение, просто толкова вкусно нещо няма как да се задържи дълго време неизядено.

Рецепта за бишкоти с кокос

неделя, 14 август 2011 г.

Пълнени тиквички

Продукти:
3 средно големи тиквички
около 200 грама кайма
1 чаена чаша ориз
1 морков
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
1 домат
сол,
олио или зехтин
копър

Тиквичките се разрязват на две по дължина и се издълбават с лъжица като лодки - не трябва да е много близо до кората, иначе ще се разпилеят. Посоляват се и се запичат във фурна на 200 градуса за около 10 минути - докато леко омекнат.
Нарязаните лук, чесън и морков се изпържват за минута-две в загрятата мазнина, добавя се измитият ориз и се бърка в продължение на 2-3 минути. Прибавя се обеленият и настърган домат, а когато оризът поеме част от течността - и каймата. Разбърква се много добре, за да не стане на буци и се посолява. Добавя се по половин чаша гореща вода и се задушава докато оризът стане полуготов. Тиквичките се пълнят със сместа, в която е нарязан копърът и се пекат на 220 градуса докато се зачервят.

Още рецепти с тиквички:
"Торта" от тиквички и моркови
Спирали от тиквички
Крем супа от тиквички
Морковени суфле-тортички
Тиквички в главната роля
Бухти от тиквички

понеделник, 8 август 2011 г.

Салата с печени зеленчуци

Особеното на тази салата е печенето в пепел на чушките и патладжана, което им придава неповторим вкус със съвсем лек опушен аромат. След като махнете месото от барбекюто, можете да използвате пепелта и за приготвянето на гарнитурата - трябва да е само от изгорели дърва, и да няма въгленчета жарава. На печката вкъщи няма да получите същия вкус, но пък в краен случай може да пробвате.

2-3 патладжана
5-6 чушки
връзка магданоз
няколко листа босилек
зехтин
оцет
сол

Зеленчуците се заравят за няколко минути в горещата пепел без да се почистват от дръжките. Готови са, когато омекнат и люспата им започне да се отделя. Оставят се да изстинат, след това се почистват от люспите и дръжките, чушките и от семките, и се нарязват на парченца. В никакъв случай не се мият с вода! Добавят се нарязаните ситно магданоз и босилек, подправят се със сол, олио и оцет и се разбъркват добре.

петък, 5 август 2011 г.

Крем супа от тиквички

Продукти:
2 тиквички
4-5 картофа
връзка зелен лук или малка глава стар
2-3 скилидки чесън
3-4 супени лъжици олио
1 яйце
около 150 грама заквасена сметана
копър

Лукът и чесънът се нарязват и се изпържват за около минута в олиото, загрято в тенджера. Заливат се с гореща вода - около 1.7-2 литра. Добавят се нарязаните картофи. След като са почти сварени се слагат и тиквичките, обелени и нарязани на едри кубчета. Когато се сварят и те, супата се маха от котлона. Яйцето се разбива, прибавя се сметаната, разбърква се добре и постепенно към тях се налива малко от бульона. След това сместа се размесва с останалата част от супата и се пасира. Накрая се нарязва връзка пресен копър.

Още рецепти с тиквички:
Спирали от тиквички
"Торта" от тиквички и моркови
Морковени суфле-тортички
Тиквички в главната роля
Пълнени тиквички
Бухти от тиквички

вторник, 2 август 2011 г.

„Торта“ от тиквички и моркови

Продукти:
4 – 5 тиквички
400 г. моркови
2 яйца
100 грама натрошено сирене
100 грама настърган кашкавал
1 чаена лъжица горчица
4 супени лъжици заквасена сметана
малко черен пипер, копър, сол и зехтин

Тиквичките се нарязват на дълги резени, поръсват се със сол, намазват се добре със зехтин и се запичат около 15-20 минути на 150 градуса. В тенджерка или тиган се сипват 2-3 лъжици зехтин, загряват се и в тях се слагат настърганите моркови. Задушават се около 15 минути на средно силен котлон, след което се оставят леко да изстинат. След това се смесват с яйцата, сиренето, кашкавала, сметаната и подправките.

Дъното на малка тавичка или форма за печене се покрива с тиквички, върху тях се изсипват морковите. Отгоре се нареждат още тиквички. Пече се около 20-25 минути на 190 градуса.

Рецептата е на сп."Меню"

Още за тиквичките:
Тиквички в главната роля
Спирали от тиквички
Морковени суфле-тортички
Крем супа от тиквички
Пълнени тиквички
Бухти от тиквички

Спирали от тиквички

Продукти:

2-3 по-големи тиквички
½ кофичка леко изцедено кисело мляко
2-3 супени лъжици заквасена сметана
Около 50 грама бяло сирене – може да смесите сирене и извара
Ситно нарязани пресен копър и пресен чесън
Няколко лъжици зехтин
сол

Тиквичките се нарязват на дълги, тънки резени, поръсват се със сол и се оставят около половин час да се изцедят. След това се поръсват със зехтина и се запичат леко на грил или на 150 градуса във фурната. Готови са когато омекнат. Оставят се да изстинат.

Останалите продукти се смесват в сос, лъжица от който се разстила по всеки резен тиквичка. Навива се на руло, което се завързва със стрък пресен чесън.


Още рецепти с тиквички:
"Торта" от тиквички и моркови
Крем супа от тиквички
Морковени суфле-тортички
Тиквички в главната роля
Пълнени тиквички
Бухти от тиквички

Тиквички в главната роля


„Бай Кочо Калцунев отдавна мечтаеше да си купи лефер риба; да си я сготви сам с много лук и шарлан, затова тази сутрин излезе рано-рано на пазара. Обикаля той рибарите, рови и преобръща из кошовете, пресмята, пазарява се; но като разбра, че тънкият му бюджет не ще издържи такова чувствително и непредвидено перо до незнайната дата на получаване пенсиите, купи си една китка магданоз и две тиквички и се върна вкъщи. ...
… Щом се върна вкъщи, бай Кочо влезе в кухнята, съблече палтото, препаса престилката на жена си, сложи очилата и почна да готви. Наряза тиквичките на правилни колелца, посоли ги с червен пипер и ги остави да се поизцедят, след което с голямо усърдие ги отъркаля в брашно и в правилни редици ги нареди в тепсията, обляна с олио. Като си избърса ръцете в престилката, а носа — с левия ръкав, той седна доволен на миндера, извади цигара, пречупи я надве и с велико наслаждение запуши половината.”

Чудомир, „Калцуневият хайлайф”


Това е рецепта за тиквички от Чудомир – можете да я пробвате, за да разберете как са се хранили през 30-те години на XX век. Непретенциозни, летни и свежи, за тях са измислени какви ли не рецепти, те имат една особеност – каквото и да ги правите, няма да скриете зеленчуковия вкус на една тиквичка. Тя винаги ще си остане лека, сочна и много ще напомня за летни обеди на сянка. Тиквичките могат да се ползват буквално още от цвят - пълнени, леко панирани или на салата, цветовете им лесно могат да изчезнат в чинията ви преди да са стигнали по-зряла възраст.

Не е за вярване, но на обикновената тиквичка освен виртуозни рецепти има посветен и цял фестивал. Той се провежда от 1981 г. в градчето Уиндзор, в американския щат Флорида, като целта му е да набира средства за местния отряд на пожарникарите-доброволци. Всяка година през май, когато започват да се появяват първите тиквички, хората се събират на фестивала, за да опитат от супа до сладолед –всичко задължително е с изкусителните свежи зеленчуци.

А ако не можете да отидете до фестивала във Флорида, градините и пазарите у нас от май до края на август преливат от тиквички. Повечето са познатите светло белезникави с бяла и водна сърцевина. Има и видове, които се увиват около дървета подобно на лиани, а плодът им става дълъг до метър – когато ви потрябва, си режете колкото искате от него.

Това с дългите тиквички е сериозно, не се шегувам. Сигурно се гледат по-малко защото са неудобни за пренасяне и за бране. А и честно казано, на мен са ми по-безвкусни от обикновените тиквички. Но пък всичко трябва да се опита.