Търсене в този блог

четвъртък, 15 декември 2011 г.

Чиния с независими полски пирожки

Вкусът на полската кухня може да е спорен, но красотата на предколедна Варшава не е - никой няма да отрече празничното настроение на града

Кухнята на Централна Европа си има само едни извинение за обилното използване на месо, пържено и аксетични количества зеленчуци – тук е студено. Ако спанакът с малинов сос и салатата в средиземноморски стил звучат прекрасно на юг от Виена, тук са на място само в чиния на хора като мен, които не успяват да преглътнат аромата на полски пирожки.

Двудневната ми борба със свикналия ми на южноевропейска кухня език накрая приключва на втората вечер в хотелската стая – в неподозирана от мен комбинация от това да усещаш как оглядняваш и да не искаш да ядеш нищо. Умението да се приготвя месо тук явно е задължителният изпит за всеки готвач – толкова крехко, колкото на юг можете да намерите само под формата на кайма. При този добре обигран опит нищо чудно, че успях лесно да преглътна комбинацията между патешко и сладко от боровинки.

Е, хайде да съм честна, просто си изядох месото, без да наблягам на топенето в боровинковия сос. Чудесно, но няма да повторя. Уважението на северните народи към хляба с масло е много хубава черта в такива моменти, която ти гарантира, че гладен няма да останеш.

Но ако си решил да опитваш полски пирожки, обикновените земели може да започнат да ти липсват. Да разкажа сега за полските пирожки – менюто с описание на пирог с месо, комбиниран с бекон и лук не звучи нито толкова лошо, нито тежко, като за централноевропейска кухня. Освен това ме спечелиха с асоциацията ми с руските пирожки – много вкусните тестени възглавнички с лук, които толкова ми бяха харесали преди години. Както и със спомена как Чичиков от „Мъртви души“ на Гогол описва пирог с риба, намазан с яйце и всякакви благини, увити в тестото му.

Да, обаче Полша много е държала кухнята й да остане независима от руската. Може и да е загубила за известно време самостоятелност като държава, може да има много допирни точки, но в кухнята независимостта се пази. Първото впечатление от полските пирожки с кайма и бекон е миризмата – комбинацията от силно изпържен пушен бекон и лук върху тях намирисва от метър разстояние и може да докара сериозно вълнение у хора с по-чувствителен нос и бременни. Второто впечатление е тежката комбинация, която не става по-лека, дори да избуташ бекона настрани – разбирай свареното и леко запържено тесто с много кайма.

Та, затова сега седя в стаята си и пия чай от лайка без вечеря. А кой знае ако бях изяла повече от една пирожка? Всъщност ако можех да предвидя разочарованието на сервитьорката, която трябваше да отнесе пълната ми чиния, вероятно бих се насилила за още.

Но да дадем дължимото на полското сладкарство. Както и в другите страни от Централна Европа тук тестените и сладки неща са виртуозно вкусни и разнообразни. Мога да ги обединя под общото име бухтички, а за принцеси им короновам онзи вид, печени с пълнеж от мармалад, пухкави, сладки точно колкото трябва, и неконтролируемо предизвикващи желание да опиташ още.

Едно предупреждение, когато попаднете в полски ресторант – обслужването е горе-долу на едно ниво над едновремешния „Балкантурист“, в смисъла на бавно. Тук никой не бърза да ви вземе поръчката, нито да ви я донесе, освен това си има етикет – ще ви донесат основното след като са се уверили, че сте имали достатъчно време да изядете предястието. Изключение – само ако се помолите и ядете първата салата бавно. И внимавайте с какви дрехи ходите на ресторант – има реалната възможност да излезете миришещи на основното меню.

неделя, 11 декември 2011 г.

Кореноплодна супа с грах

Ако си падате по постите, със сигурност сте разбрали отдавна, че яденето само на хляб, картофи, ориз и безвкусни зимни кореноплодни изобщо не изчерпва менюто по това време. В момента пред погледа ми е една книга с вегетариански рецепти, от която почти половината са постни, или могат лесно да станат такива. А аз дори не съм успяла и една трета от тях да направя :) Пащърнакът е тазгодишното ми откритие - засега в супи, но скоро може да му намеря място и по други ястия, а морковите и грахът са си класика през цялото време на годината. Картофите слагам за по-плътен вкус, особено важен ако ще правите крем супа. Ако изключите последната част с кравето масло, киселото мляко и яйцето, супата става съвършено постна. 

Продукти: (за 4 големи порции)
2-3 по-големи моркова, но да не са прекалено големи, защото тогава сърцевината им е влакнеста и твърда
1 коренче пащърнак
малко резенче от глава целина
2-3 картофа
100 грама отцеден грах от консерва (ако е замразен трябва да се готви по-дълго)
1 глава лук
2-3 супени лъжици доматено пюре
няколко лъжици олио
сол на вкус

По желание: 
1 жълтък
2 равни лъжици краве масло (ако слагате намалете олиото)
1/2 чаена чаша кисело мляко 

Около 1.8 л вода се слагат в тенджера на котлона и в тях се пуска нарязаният лук. Морковите, целината и пащърнакът се нарязват на дребни кубчета и също се добавят. След малко се слагат и ситно нарязаните картофи, олио и се оставя да се свари докато морковите станат почти готови. Когато са достатъчно сварени, за да се смачкват, се добавят доматеното пюре и грахът.Ако използвате замразен грах, го добавете по-рано. Малко преди да свалите от огъня се добавя и солта. За застройката жълтъкът се разбива с киселото мляко, добавя се по малко от течността на супата, разбърква се, после се изсипва към общата смес, слага се и маслото и се бърка докато всичко се смеси добре. По желание се пасира и се подправя с пресен магданоз (или сушен, защото е зима все пак).

неделя, 4 декември 2011 г.

Ароматни бисквити с ябълка

Все някога се случва - пиеш кафе или чай вкъщи, и откриваш, че към тях няма нищо, което да добави сладост към вкуса им. Например бисквитка, която трябва да се отхапе миг преди парченце от нея да се е разпаднало над чашата, в която си я натопил миг преди това. Понеже е зима - да бъдат много ароматни, защото вън въздухът мирише само на студ. И да бъдат от трайните, защото не всеки ден има време да печеш бисквити....нали не ви трябват повече аргументи, за да правите домашни бисквити? 


Тези са от издържливите, засега съм ги пробвала за седмица - поне толкова гаранция им давам. След като ги направите ще им трябва поне една нощ да престоят, за да станат по-ароматни и нежни. 





Продукти (получават се колкото две средноголеми кутии от готовите коледни сладки)

1 яйце
около 5-6 чаени чаши брашно
1/2 чаена чаша пудра захар
1 супена лъжица мед
1/2 чаена чаша прясно мляко
3 лъжици с връх кисело мляко, смесено с 1 чаена лъжица сода
1 едро настъргана кисела ябълка
около 50 грама меко краве масло
3 супени лъжици олио
щипка смлян джинджифил
1 чаена лъжица канела
настъргана кора на половин портокал
две щипки настъргана лимонова кора
По желание - 1 чаена чаша нарязани орехи

За глазура:
няколко лъжици разтопено краве масло
пудра захар

Кравето масло се смачква на трохи с 1 чаша брашно, добавят се захарта и яйцето и се объркват с лъжица. Постепенно се добавят още брашно, прясното мляко, олиото, ябълката, меда, киселото мляко, ароматите. Замесва се меко тесто. Трябва да бъде съвсем малко лепкаво и да не се разлива. Оставя се в купа, покрива се прозрачно фолио и се оставя за около 40 минути в хладилника. После се разточва върху набрашнена повърхност на пласт с дебелина около половин сантиметър, от който се изрязват фигурки. Пекат се на 190 градуса в предварително загрята фурна, докато се стегнат и леко се зачервят - отнема около 15-20 минути.

Ако не ви се прави глазура, можете просто да намажете сладките с жълтък, разбит с малко олио и да ги поръсите със захар. В този случай обаче са по-нетрайни и изсъхват по-бързо. Вместо с формички можете да ги направите на топчета, които след това да притиснете отгоре, за да се получи форма на бисквита.

Когато изстинат, сладките се намазват с разтопено масло, поръсват се с пудра захар, пак се намазват и се оставят докато масло леко попие и се стегне. Накрая пак се поръсват със захар. Вторият пласт масло трябва да е още достатъчно мек, за да полепне захарта, но не толкова, че да попие в него. Съхраняват се в плътно затворени кутии.