Търсене в този блог

понеделник, 30 април 2012 г.

Малките пчели, на които се крепи големият свят

Текстът е публикуван в dnevnik.bg на 29 април. Приятно четене!

Ако пчелите изчезнат, една голяма част от храната, която познаваме, просто ще престане да съществува. Това са повечето плодове и зеленчуци, като ябълките, прасковите, бадемите, ягодите... Без пчелите храната ни ще се състои от еднообразни самоопрашващи се култури като царевицата, пшеницата и ечемикът, а всички продукти от тях - меда, лечебния прополис, пчелната отрова, восъкът, използвани във фармацията и козметиката, също няма да ги има. От няколко години обаче по света все повече се разпространява проблемът с изчезването на пчелите.

Пестициди убиват пчелите в България
У нас той не прилича на този от САЩ – т.нар. синдром на празния кошер, при който колонии от насекоми просто излитат и не се връщат в кошера, без никаква видима причина за това. В България пчелините страдат от проблеми, които вече са добре проучени и се знае тяхното решаване – основно от пръскане с пестициди в разрез с правилата и болести, за борба с които често трябва да се унищожат всички заразени кошери, без стопанинът да получи някакво обезщетение. Това разказа пчеларят Илия Цонев на лекция от семинара "Пчелите и градът", която фондация "Кредо Бонум" организира в събота в София. Цонев е автор и на книгата "Добрите пчеларски практики. Семинарът е част от проекта на фондацията "За пчелите и хората", който има за цел опазването на пчелите в България.

Извън болестите пръскането с пестициди е основната причина за смърт на пчелите. "Регулацията в България е добра, има добра наредба, но тя не се спазва", каза Цонев. Наредбата забранява пръскането в периоди на цъфтеж или отделяне на мана, освен при масово нападение от насекоми, но тогава трябва да има разрешение от областната дирекция по безопасност на храните.

Какво обаче се получава – земеделските стопани пръскат точно в петък следобяд или преди празници, защото така пчералите не могат да веднага да изискат проби за неразрешено използване на пестициди. Тъй като се разграждат бързо, дори да се занесат проби от пчелите и растенията, след два дни вече не е останало нищо и нищо не може да се докаже. За този проблем признаха преди няколко месеца и от Българската агенция по безопасност на храните, към която ни насочиха от земеделското министерство по проблемите на пчеларството.


Семинарът за пчелите продължава до началото на юни, а участието в него е безплатно | снимка: Весела Николаева

Друг сериозен проблем е оставянето на много големи площи, засети с култури, от които нектар не се събира – като царевицата и пшеницата например, както и пълното изчистване от полето на плодни дървета и храсти като глог, шипки, от които пчелите могат да събират нектар. Резултатът всъщност е удар и за цялото земеделие – доказано е, че растенията, опрашени от пчели, дават по-едър и повече плод, отколкото тези, за чието опрашване се разчита само на вятъра и други насекоми. Причините са две – първо, медоносните растения имат по-лепкав и тежък прашец, пригоден да полепва по пчелите, а не да лети с вятъра. Второ, кръстосаното опрашване на видовете дава по-здрав, едър и устойчив плод.

Нека се върнем на пестицидите – сериозни щети нанасят т. нар. неоникотиноиди, част от които вече са забранени за използване във Франция и Германия след протести на пчелари, разказа Илия Цонев. В България подобни забрани няма и са разрешени неоникотиноиди от около 15 търговски марки. Тези пестициди действат на нервната система на пчелите и предизвикват дезориентация, влошават обонянието им и те не могат да намерят пътя към кошера.

Чист мед
Да се отклоним малко – дори пчелите да събират нектар от растения, пръскани с пестициди, произведеният мед няма никакви следи от тях, освен миниатюрно количество случайно попаднал прашец, обясни Цонев. Има случаи, когато пчелите събират нектар от различни билки и след това медът има по-странен и горчив вкус – той не е отровен и в него няма попаднали вредни вещества, просто пчелите разделят храната си на полезна и неполезна, а не на вкусна и лоша като хората.

Генномодифицираните растения обаче са сред вредните за пчелните семейства. Цонев разказа за изследване в Германия, което е установило, че царевицата Mon810 на "Монсанто", за която се настоява да се разреши за отглеждане в ЕС, предизвиква влошаване в ориентацията и обонянието на пчелите. Всъщност един от сериозните проблеми с ГМО организмите е третирането им с препарати – много от тях са обработени направо като семена и след това пчелите поемат отровата при цъфтежа. Отделно голяма част от ГМО растенията изискват пръскане със специални пестициди и хербициди, които могат да убият или разболеят пчелите.

Първите стъпки на един пчелар
Ако сте решили да помогнете за запазване на разнообразието на планетата, гледането на пчели не е толкова трудна работа и не изисква да сте постоянно край тях, разказва Цонев. Най-добре е първо да започнете с 2-3 кошера, докато се научите как да ги гледате. Най-подходящото време е пролетта, когато и пчелите се размножават по-интензивно и събират повече нектар. Избира се сухо и топло място, което не е ветровито и наоколо има цъфтяща растителност през по-голяма част от пролетта, лятото и есента.

Регионът на София според Цонев не е много подходящ и от него се вади малко мед. Около Кюстендил също има подобни райони, в които на изоставените ниви медоносната растителност е унищожена от плевели, от които нектар не се събира. Местенето на кошерите и всяко отваряне стресира пчелите, предупреди Цонев. За отглеждането ще ви трябва още и облекло, за да не ви жилят, когато ходите до тях, приспособление за разпечатване на питите с мед, нож за ваденето им и центрофуга за меда. За създаване на кошера се купува и майка, която снася яйцата и играе ролята на обединител за работничките – те разпознават миризмата й и тази на кошера като своя и така се връщат в него. При смърт или заболяване на майката работничките могат да произведат нова, но най-често тя се купува направо и се слага в специална капсула, за да не се усети в началото, че има друга миризма. През лятото едно семейство има 60 – 100 хил. работнички, през зимата те намаляват до 10-20 хил.

Ако ще се занимавате с отглеждането, трябва да предвидите и вероятността да се разболеят. Най-честите болести са американският и европейският гнилец, като американският не се лекува, защото в ЕС използването на антибиотици за пчелите е забранено. При такава болест засегнатото семейство просто се изгаря. По принцип пчеларят може да разчита на пълно обезщетение от земеделското министерсто, ако кошерите му са унищожени от американски гнилец, обясниха от хранителната агенция.

По пчелите има и паразитни болести като вароатозата, причинявана от кърлежи, както и няколко вида нозематоза, една от които е с азиатски произход и се унищожава по-трудно.

За хранене на пчелите е най-добре да оставите мед, тъй като той им носи най-много хранителни вещества, съветва Цонев. Ако оставите само захарен сироп, е много вероятно имунната им система да отслабне, особено през зимата. Това е и една от основните причини за измиране на пчели през зимата, каза още пчеларят. Иначе в кошера работничките поддържат постоянна температура от около 35 градуса в центъра, където е пилото – новоизлюпените млади пчели. През студено време те се скупчват, за да запазят топлината, а през лятото носят вода в кошера и махат с крилца, за да го охладят. В случая пчеларят може да им помогне, като отвори кошера, за да влиза свеж въздух.

Още малко за пчелите
Лекциите от семинара "Пчелите и градът" продължават до 3 юни и са безплатни. Единственото условие е да се запишете предварително на office@credobonum.bg. Още за проекта "За пчелите и хората" можете да видите на сайта на фондация"Кредо Бонум", повече информация за проблемите с пчелите - следете и на dnevnik.bg.

неделя, 29 април 2012 г.

Българското изчезване на пчелите

Текстът е част от приложение "Земеделие и бизнес" на в. "Капитал Daily". Още за пчелите можете да следите на dnevnik.bg. Приятно четене!

Снимка: Весела Николаева

Българското земеделие има едно голямо предимство пред това в САЩ. Ако това изречение ви звучи налудничаво, значи не следите проблемите на американски фермери от последните години. От няколко години те предупреждават за масовото изчезване на пчелни семейства, което на места вече е заплашително много. Известно е като „синдром на празния кошер“ - или като „colony collapse disorder“ - CCD. За разлика от други случаи на измиране на пчели, при този става въпрос за буквалното им изчезване – кошерите просто са празни, остава само майката, и няма никаква следа от пчелите-работнички. Това е различно от случаите, когато заради недохранване, пестициди по растенията или болести колониите умират – в тези случаи вътре или някъде около кошера и местата за събиране на прашец могат да се намерят мъртвите насекоми. Първите масови случаи на CCD в САЩ са известни от 2006 г., с подобни проблеми се сблъскват и европейските пчелари. До момента няма известна точна причина за изчезването – предполага се, че са поне няколко, а набеждаваните са генномодифицираните култури, клетките на мобилните телефони, еднообразната „диета“, наложена заради огромните площи, покрити само с една култура...

В България има други проблеми
Засега в България не е известен случай на CCD, но пък пчеларите тук се сблъскват с други проблеми – натравяне от безразборното използване на пестициди, недостатъчно добра информираност при отглеждането, неправилно използване на лекарства и много малка възможност за субсидиране, на фона на останалите сектори в земеделието.

„В България има изчезнали пчели по познати причини. Ние обаче не можем да твърдим, че няма проблем – на някои места измирането е по-голямо от нормалното и не може да се обясни с обичайните причини“, коментира пчеларят Илия Цонев. Той участва в постоянния проект „За пчелите и хората“ на фондация „Кредо Бонум“, който има за цел да проучи проблема с измиране и изчезване на пчели и да се опита да помогне за разрешаването му. През юни-юли миналата година фондацията изследване по проекта показа, че изчезване, подобно на това в САЩ, в България все още няма. Такива са наблюденията и на Министерство на земеделието, но това не означава, че страната ни е изолирана. 

У нас има други причини, които убиват много пчелни семейства. Сред най-големите е безконтролното използване на пестициди и болестите. Илия Цонев обясни, че новото поколение отрови за пръскане на растенията, на основата на неоникотиноиди, които предизвикват разстройство в нервната система на насекомите. Друга сериозна причина за измирането е т.нар. Израелски вирус, казва Цонев.

Обезщетенията – трудност и неспазване на закона
Обезщетяването на стопани, чиито кошери са пострадали, е много трудно, разказват пчелари. От Министерство на земеделието обезщетение на 100% от пострадалите кошери може да се вземе само при измиране от болестта американски гнилец. В случаи на отравяване с пестициди начинът да се получи обезщетение е съдът, посочиха от Българската агенция по безопасност на храните. Законът за пчеларството забранява използването на продукти за защита от насекоми и дезинфекция върху растения, които цъфтят или отделят мана. Единственото изключение е при случаи на масово нападение от насекоми, когато областната дирекция по безопасност на храните дава писмено разрешение. 

Дори и при такива случаи, земеделските производители трябва да съобщят за пръскането на собствениците на пчелини, които са в землищата им или близо до тях. И от Агенцията по храните, и пчеларите отчитат, че много често уведомяване няма. Ако се стигне до масова смърт сред пчелите, отново областната дирекция по храните взема проби от растенията в района на пчелините и ако има нарушение, стопанина на посевите се глобява. 

Според Илия Цонев наредбата, с която се ограничава използването на препарати, просто не се спазва. Цонев разказа за случай от миналата година в района на Добрич, когато пчелни семейства масово са били изтровени заради пръскане с пестициди, за което обезщетение няма. По думите му в последните години пчелините у нас намаляват и една от причините е слабата възможност за получаване на някакви субсидии, за разлика от зърнопроизводството например.

Ако пчелите ги няма...
Пчеларите в България като цяло не работят много лесно със земеделските стопани – за разлика от САЩ, където десетки и стотици кошери са пренасяни между различни насаждения, за да ги опрашват – за което се и плаща. У нас такава практика няма, а обикновени на пчелите се гледа като на насекоми, от които се получава мед. Това обаче е много малка част от цялата работа, която пчелите вършат – икономически погледнато, стойността на работата по опрашването на растения, използвани директно за храна, е около 153 млрд. евро на година. Това е 9.5% от стойността на всичката произведена по света храна, показва доклад на ООН. Досега човекът не е измислил нищо, което може да замени опрашването, извършвано от пчелите. Много малка част от работата по него се допълва от други насекоми и птици, както и от вятъра, но изключително недостатъчно, за да се говори за някакво заместване, ако пчелите започнат да измират по-масово. 
 
Това би означавало драстично намаление или дори изчезването на всички растения, които имат нужда от опрашване – като овощните дръвчета, слънчоглед, рапица, много зеленчуци като картофите например- на практика всичко, което има цветчета и прашец. 

ПредпазванетоВсяка година постоянни комисии към областните дирекции по безопасност на храните правят прегледи на пчелните семейства – през пролетта и есента. Периодичното наблюдение от специалисти трябва да установи има ли болни пчели и нужно ли е да се подобряват условията им. В момента Министерство на земеделието готви проект, по който държавата да покрива част от разходите по застраховане на пчелини, казаха за „Капитал“ от ведомството. Плановете са за помощ на стойност 80% от застрахователната премия, когато полицата покрива само загуби от природни бедствия, които унищожават над 30% от средната годишна продукция. Когато покритието е и за бедствия, и за болести, държавата ще плаща половината от премията, останалата ще се покрива от пчеларя.

                           
Снимка: Весела Николаева

Защо измират пчелите (доказаните причини) - Безконтролно пръскане с пестициди
- Лошо отглеждане и болести
- Прекалено огромни площи с една култура, от която не може да се събира полен (пшеница, царевица) – това важи основно за САЩ
- Паразитни мухи – наскоро учени в САЩ доказаха, че те снасят яйца в телата на пчелите, които след известно време се излюпват и убиват приемника си

Предположенията за масовото изчезване („colony collapse disorder“ - CCD) - ГМО култури – възможно е да вредят по начин, който още не е точно определен. Освен това ГМО семената са третирани с препарати или изискват пръскане с такива, които могат да отровят пчелите и да предизвикат дезориентация.
- Клетките на мобилните телефони – може би предизвикват дезориентация
- Монокултурното земеделие – отглеждането на един растителен вид на много големи площи, от които пчелите не могат да събират прашец


Източници на информация: проект „За пчелите и хората“ на Фондация „Кредо Бонум“, Министерство на земеделието, Българска агенция по безопасност на храните, филмът „Изчезването на пчелите“, Agronet.bg

Кошери в числа

613 262
броя са били пчелните семейства в България през 2010 г. Това е 1.9% спад спрямо 2009 г.

10 595 тона е количеството мед, добито у нас през 2010 г. Ръстът спрямо 2009 г. е с 11.2%

19 кг. е средният добив от едно пчелно семейство

Източник: Министерство на земеделието

петък, 27 април 2012 г.

Няколко урока за пчелите и градските хора


снимка: Весела Николаева
Ако понякога сте се питали на какво се крепи огромното разнообразие от храни, плодове, зеленчуци и цветя по земята, сигурна съм, че първото нещо, за което се сещате, няма да са насекомите. Но е вярно - толкова плод растенията могат да дадат благодарение на една мъничка животинка като пчелата. Тя е много лесно ранима и много важна и за хората, и за всичко на земята. Колко точно - може да научите утре от 14 до 17 часа, когато фондация Credo Bonum организира безплатна лекция за биологията на пчелите. За да отидете трябва само да се регистрирате на адрес office@credobonum.bg.

Тя е част от семинар "Пчелите и града", на които всички желаещи могат да се запознаят със света на крилатите царици на насекомите и начина на отглеждането им. Утре пчеларят Илия Цонев ще представи устройството на пчелното семейство и инвентара, който ви трябва за отглеждането му. Тази и следващите лекции ще се провеждат в галерия "Credo Bonum" в София, на ул. "Славянска" №2.

Последният срок за записването е днес, а за следващите можете да се запишете поне ден преди провеждането им, като посочите дали ще отидете на отделна лекция или ще посещавате всички от семинара. На 5 май темата ще бъде за начинаещите в пчеларството и заболяванията по пчелите. Лектор ще е доц. д-р Боян Първулов, времето на провеждане отново е от 14 до 17 часа.

На 20 председателят на Сдружението за биологично пчеларство Димо Димов ще говори за биологичният начин за отглеждане на пчели и начинът това да стане в градски условия. Да споменем, че Димов има ферма за биологично земеделие и е главен специалист по отглеждането на пчелите на покрива на хотел "Хилтън" в София. Преди известно време "Хилтън" последва примера на много стопани на сгради в големите градове в Западна Европа и САЩ, които сложиха кошери на покривите си.

На 2 юни лекцията от семинара ще е за лечение с мед и пчелни продукти, с гост д-р Евгени Петков, а на следващия ден ще има открита лекция и посещение на пчелин в с. Равно поле.

Още информация за семинара и проекта "За пчелите и хората" можете да намерите на сайта на фондация Credo Bonum - http://credobonum.bg/bee, а какво става на лекциите - следете в блога  http://almondandcinnamon.blogspot.com/  и на http://www.dnevnik.bg/.

петък, 20 април 2012 г.

Винена история в София

Текстът е публикуван във в. "Дневник" на 12 август 2011 г. Приятно четене!

Винен туризъм в София още изглежда малко не на място – тук лозя не растат, известните винарски изби са пръснати по други краища на България, а вечерите на чаша в столицата, ако не са у дома, са в ресторанти или на курсове по дегустация.

И все пак на 10 минути с кола от центъра на София, на бул."Цар Борис III" №134, има изба на 140 години. Плесен е покрила бутилки с шампанско, а извитите сводове носят спомени за архитектура от по-миналия век…

Едно странно нещо, с което ще започне посещението ви тук е мястото – Институтът за изследване на вино и спиртни напитки дели един двор и донякъде една сграда с цигарена фабрика и мирисът на тютюн е първото, което ви посреща.

Той спира да се усеща, след като сте се разходили в подземието, където стените са скрити под благородна винена плесен, а между прашните бутилки и бъчви са наредени отдавна извадени от употреба винарски уреди. Машини за ръчно затваряне на бутилки и малки преси за грозде чакат избата отново да приема посетители, за да разказват как преди стотици години гроздето е било превръщано в напитка за пирове и причастия.

История в бутилки
В избата, където сега не се произвежда, са останали бутилки, трупани с десетилетия, някои от тях вече празни. Наред с вината от традиционни български сортове на специален стелаж още има бутилки с местно шампанизирано вино – повечето са по на 30-40 години и вече едва ли стават за пиене. По тях обаче могат да ви обяснят каква е технологията – една и съща и във Франция, и в България, с разликата, че тук не може да се нарича шампанско.

Институтът е създаден през 50-те години на XX век и се настанява в национализираната изба. Тя пък още през 30-те или 40-те години е заела мястото на една от първите български фабрика за бира, създадена от чехи. От тяхната характерна архитектура са останали извитите сводове на подземната изба, част от която обаче е била преградена, за да побере цигарена фабрика няколко години след национализацията. Точната история и промени в годините са отчасти изгубени и сега служителите се опитват да ги възстановят.

Дегустация като за конкурс
От сайта на института можете да разберете кое е виното на годината, избрано сред десетки видове на български и чужди винарни. Виненият индекс – както наричат наградите си от института, се изчислява с избора на комисия дегустатори в края на всяка година.

Ако не сте в комисията, след няколко месеца ще можете и сами да избирате кое е най-доброто според вас вино в България. В момента подземната изба се ремонтира и до края на годината тук трябва да бъде отворено за дегустации. Намерението е на едно място в столицата да се съберат вината, които представляват всички райони на страната.

По този начин според ръководството на изследователския център ще се показва къде какво вино може да се пие, така че, ако нямате възможност да обиколите няколко области, ще имате виното им събрано на едно място. А може би ако ви хареса – ще посетите и самите изби.

"Идеята ни е хората, посещаващи София, да могат да опитат на едно място всички вина от България", разказва Силвия Василева, управител на института. Сега на една от стените в избата виси винена карта на България – тя обаче е стара и вече много се е променила, трябва да се прави нова, обяснява Стоян Геров от института.

За определяне на качеството на едно вино дегустацията засега си остава единственият начин. Субективно обаче, защото при избора на вино на годината често се случва дегустаторите да са на противоположни мнения.

Ако пък ви интересува какво точно съдържа едно вино или друга алкохолна напитка, можете да занесете проба в лабораторията, където ще определят има ли оцветители, ароматизатори, спирт, кои от тях са позволени за добавяне и кои не. Една част от оцветителите са разрешени за безалкохолни напитки и не са вредни, но за виното са забранени, разказват от лабораторията.

Питие от старо и ново лозе
За последните 15-20 години според Стоян Геров качеството на българското вино се е променило към по-добро по две причини. Едната е модернизацията на избите, покупката на ново оборудване, инвестициите в технологиите. Другата е засаждането на нови лозя, които вече са на по 5-6 години и започват да дават хубав плод.

"Разликата между гроздето от нови и стари лозя е в пъти", обяснява Стоян. А най-хубавите вина се правят от комбинации от двете. След като едно лозе бъде засадено, постепенно добивът му нараства, задържа се за години на едно ниво, след което започва спад. Качеството обаче, разказват от института, постоянно се повишава с годините. Но историите за изби с лозя на стотици години са по-скоро маркетингов трик, защото такива растения просто спират да дават плод.

В България разликите между ново и старо лозе обаче не са точно традиционните по една прозаична причина – тук почти всички стари лози са били собственост на кооперации и стопанства, които с идването на демокрацията са раздадени на много дребни собственици и неподдържани с години. Това е намалило качеството на гроздето за вино, така че единственият вариант е да се правят нови насаждения.

Митовете, че в България качествено бяло вино не става и тук трябва да се гледат само червени сортове, отдавна не са верни, разказват от института. Северната част на страната е по-добра за белите сортове, защото е по-хладна, а южната – за червените заради по-топлите дни.

Дали наистина е така – запалените по дегустации ще могат да сравняват след няколко месеца на едно място, под сводовете на бившата чешка пивоварна, където винена плесен е поемала десетки години аромата на отлежаващи бутилки, а историите на виното само чакат да бъдат разказани и чути.

четвъртък, 12 април 2012 г.

Козунак

Козунакът е като началото на нова работа - отстрани може да изглежда лесна и хубава, но никога не знаеш какво те чака ако се захванеш. Като начало да обясним - приготвянето му не е трудно, но коства много труд. Не е сложно, но трябва много да внимаваш. И не на последно място - повече от всяко друго тесто зависи от качеството на продуктите. На всички продукти. Ето какво ви трябва за един хубав козунак:

1. Много време - отделете си минимум 6 часа, ако правите по-голямо количество или сте в първите си опити, може и повече да отиде.

2. Температурата в помещението, в което се приготвя, трябва да е поне 24 градуса и отникъде да не става течение!

3. Брашното трябва да е от възможно най-качественото, тип 500, с минимално пепелно съдържание, или тип 00, ако ползвате вносно. Вече има специални брашна за козунаци, тези за баници също са добър вариант. Внимавайте да няма набухватели в него! С ръжено, пълнозърнесто и пр. брашна хубав козунак няма да стане. По-точно - може да стане нещо, но няма да е козунак.

4. Млякото трябва да е пълномаслено, маята - прясна, а в тестото да се слага преобладаващо краве масло. Само с олио ще стане сух и трошлив, като масовото производство в магазините.

5. По възможност не използвайте метални съдове и не месете върху плотове от гранит, мрамор и подобни материали, които държат студено.

Продуктите - брашно, яйца, масло, захар, сушени плодове, се оставят на стайна температура една нощ преди месенето. Млякото се вади от хладилника поне 30 мин. преди да започнете, може и леко да го стоплите - колкото да стане хладко и в никакъв случай не трябва да е горещо. Брашното се пресява поне два пъти, за да стане въздушно и да отстраните случайно попаднали прашинки.



Продукти - достатъчни са за две големи тави с диаметър 30 см и една правоъгълна форма за стандартен хляб. Ако го правите само в такива форми, ще излязат 5-7 броя.

5 средно големи яйца + 1 за намазване
400 мл. пълномаслено мляко
около 1,2 кг брашно
60 грама прясна мая, която не е замръзнала
50 мл хладка вода
3 по-малки чаени чаши захар
около 180 грама краве масло +1 чаена чаша олио
1/2 супена лъжица сол
настъргана кора на 1 лимон
ванилия

Част от пресятото брашно се сипва в голям съд и в средата му се прави кладенче - в него се натрошава маята, залива се с водата, разбърква се с малко брашно и се оставя около 10 мин., докато започне да пуска мехури. В брашното наоколо пуснете и солта. Яйцата и захарта се разбиват с вилица и постепенно се добавят към замесената мая. Започва да се бърка с голяма лъжица, като постепенно се добавя повече от половината масло, млякото, лимоновата кора и ванилията.  Маслото може леко да се загрее, за да се стопи, но в никакъв случай не трябва да се прегрява. Изобщо - до мятането във фурната към тестото не се слага нищо горещо, за да не попари маята. Замесва се много меко тесто - когато стане достатъчно стегнато, за да не изтича, се сипва върху дървена маса, плот или голяма дъска и започва да се меси. Щом спре да лепне силно започнете да си мажете ръцете с масло и олио, докато месите - така те ще попият в тестото. Когато стане много меко, се добавя брашно. Тестото трябва да не е лепкаво, да не е твърдо и да не се разлива прекалено. Оставете си малко от мазнината за второто месене.

Месенето продължава, докато издържите :) Или поне докато не започнат да се образуват малки мехурчета в тестото. Тестото се оставя в голям съд, на дъното на който има олио. Отгоре и отстрани също се намазва с олио или краве масло. Покрива се и се оставя да втаса - обемът му трябва поне да се удвои. При 26 градуса отнема около 3 часа.

През това време си подгответе сушените плодове, сладкото или каквото ще слагате допълнително. Те се измиват, отцеждат се и се заливат с ром, уиски и пр. Аз слагам и локум в тестото =- нарязва се над плодовете, като от време на време се обърква с тях и алкохола, за да не залепнат отделните парченца.

При второто месене се добаят плодовете и локума, отцедени от алкохола, както и ядките, ако ще слагате. След като втаса, тестото отново се меси с мазнина поне 10 минути. Оформят се плитки, възелчета, рула или каквото искате. Оставя се да втаса в намаслени тави - отново докато удвои обема си. След оформянето и преди печенето се намазва с яйце, разбито с 2-3 лъжици олио, наръсва се със захар, ядки или каквото искате.

След това се пече на 170 градуса, а когато започне да се зачервява - се оставя на 200 градуса за последните минути. Ако имате опит с месене на тесто, можете да го сложите в студена фурна и да я включите на 170 градуса - така ще втасва докато загрява. За лесна глазура може да настържете шоколад докато е топъл козунака - така той ще се разтопи по него.

П.П. Малко уточнение - при третия ми опит с тази рецепта баба ми забеляза, че маята е прекалено много - тогава го правих с такава на "Българска мая" - Русе, сребристи кубчета. Първият път, след който публикувах по-горната рецепта, козунакът беше с френска мая "Виво", и със сигурност не му беше в повече. Също с френска мая вчера пробвах питка с пропорции, каквито баба прави с българската мая - не стана добре. Така че за моя изненада френската се оказа доста по-слаба от българската, имайте го предвид. Доколкото съм забелязала, турската също е доста силна.

четвъртък, 5 април 2012 г.

Гъби с коприва

Продукти: (за 4 порции, време за приготвяне - 30 мин.)

200 грама коприва
150 грама пресни гъби
около 100 грама сирене
50-100 грама кашкавал
2 яйца
1 чаена чаша орехи
сол на вкус
1-2 лъжици краве масло
2-3 лъжици олио или зехтин
пресен лук и чесън по желание

Копривата се измива и се залива с вряща вода - само да се попари, без да се вари. После се облива със студена, отцежда се и се нарязва. Гъбите се измиват - най-лесно е да се залеят със студена вода, отцеждат се и се поръват с брашно, след което се разбъркват няколко пъти и се изплакват. Нарязват се, двата вида масло се загряват и гъбите се изпържват в тях, като им се добавя щипка сол. Трябва само да се свият леко и да пуснат водата си. По желание може да им добавите пресен лук и чесън. Добавя се копривата, разбърква се около минута и се сваля от огъня. Когато изстине достатъчно, за да не пари, излишната течност се отцежда, сместа се разбърква с яйцата и натрошеното сирене, ако е нужно се добавя още сол на вкус и се изсипва в намаслена тавичка на по-тънък слой. Отгоре се поръсва настърания кашкавал и се пече на вдигната решетка на фурната докато кашкавалът леко се зачерви.

Поднася се с кисело мляко, което може да се направи като сос - разбъркано със зелени подправки и малко зехтин.

Още подобни рецепти:
Супа от коприва 

Броколи със сирена

Кюфтенца от спанак

Спагети със спанак