Търсене в този блог

неделя, 20 ноември 2011 г.

"Кулинарен тур"... за губене на време

Забелязала съм, че склонността на филмовите реклами да ти хвалят нещо обикновено е обратно пропорционално на качеството му. Повечето хубави филми не се нуждаят от подробно описание и настоятелно подканяне да ги гледаш - обаче ако става въпрос за нещо средно между "пълен провал" и "бъдеща класика", рецензиите по списания и програми просто ще те блъскат да отидеш. Нещо като "Кулинарен тур" - филмът е в селекцията на Киномания, при това в раздела на кулинарното кино, което ми намирисваше на нещо поне толкова екранно-кулинарно, колкото "Шоколад" или "Храна за душата". 

Не, не е. С уговорка мога да кажа, че е приятен за гледане, но със сигурност нито бих го гледала отново, нито бих го препоръчала, а още по-малко бих го определила като кулинарно кино. Първо, събрани са двама добри актьори и сценаристът им е бутнал изобилие от "английски хумор". Вероятно балканската ми душа не го разбира, но протяжните сцени, в които двамата безуспешно се опитват да имитират Ал Пачино, Антъни Хопкинс и т.н., изобщо не са нещо, което мога да нарека хубаво кино. 

Общо взето, с това се изчерпва голяма част от филма. Интересната и обещаваща забавления основна фабула се губи в пространството на диалозите - "Съгласен ли си на такава сделка - детето ти да се разболее, а ти да вземеш Оскар?" Личният момент на раздяла не личи особено, освен ако не броим зле изпипаните и много прозрачни сцени на свалка между главния герой и някоя друга случайна жена. 

Кулинарното във филма се изчерпва главно с иронията на изродена висша кухня, която предлага "близкалка от патешка мазнина с шнапс" и ироничен шоколад във формата на запетая. Точно линията, с която и заглавието рекламира, и рекламата уж привлича, е мината доста повърхностно. 

Все пак, да не бъда крайно отрицателна, филмът има и свежи моменти и ако беше дълъг час, вместо 109 минути, щяха да изпъкват повече. Например поканата за главния герой - неосъществен актьор, да играе главна роля в сериал със 7 години договор - на патолог. Може би най-хубавото нещо към края беше припомнянето за прекрасната песен на ABBA "The Winner Takes It All" - само като текст, да не си помислите, че Стийв Куган и Роб Брайдън мога да пеят. А последното ми впечатление от режисьора Майкъл Уинтърботъм беше безкрайно изтърканото използване на цветовете на светлината, за да покаже домашен уют или самота. Разбира се, самотният живее в остъклен отвсякъде апартамент на n-ти етаж, с процеждаща се мъгливо-сива светлина, с минималистично-студено обзавеждане (и странното решение тиганите ти да са закачени под стълбите, за да може когато се качваш нагоре, праха от обувките да се лепне на тях). А от другата страна е приятелят-семеен, в английска къщичка, русоляво-рижа жена, жълтеникаво домашно осветление, никаква гледка от прозореца и кухня от класическо дърво. Колко изненадващо, нали?

Засега от днешните режисьори, на които е попадало окото ми, единственият, можещ да си позволи такава игра с цветове и светлина без да изглежда банален, е Алмодовар. При другите някак ти се струва, че снимат с учебника по режисура под ръка.  

Домашна майонеза

Странни резултати показват понякога опитите да направя майонеза. Първия път се получи с едната перка на мискера - обаче не ми хареса на вкус. Вторият път, с пасатор и по клипче от кулинарно предаване крайният сос ставаше само за изливане в мивката. Третият, пак с пасатор и без никакво старание, отново стана - обаче беше със зехтин и предназначение маска за коса. Следващите опити бяха повече или по-малко успешни, а всички имаха общото, че следвах точни пропорции от рецептите. Днес, след час търсене из google взех да се чудя защо на рецептите, които харесвам, не пишеше с какво се разбиват - дали с перките или с пасатора на мискера. 


Идеите за дървена лъжица по класическа рецепта или в блендер не звучаха достатъчно привлекателно и реших да заложа на статистиката. Ако имам седем опита за правене на майонеза, в поне четири тя е успешна ако се разбива с една перка. Под успешна разбирам хубав, гъст сос, който не се пресича и не прилича на развалено яйце. И се получи, като добавих и историческите съставки. 


Исторически са, защото са свързани с появата на майонезата, раждането на маслено-яйчния сос, който позволява толкова вариации, колкото въображението ви може да измисли. Та, било някъде във Франция, в късния Ренесанс и по-точно - преходът му към  Барока. Кардинал Ришельо обсажда отцепилия се Ла Рошел, а провизиите са на свършване. От околността  идват само пресни яйца и готвачът разполага с тях, с растителни мазнини и може би със запаси от дижонска горчица. Под страх от наказание, той има за задача да измисли меню, достойно за кардинала - забърква сос от яйцата и маслото, подправя със сол, горчица и лимонов сок...и създава храна, която дълго време пребивава на аристократичните трапези. Историята мълчи за точния факт какво масло е използвано - може би зехтин? Или друго, без мирис, което прилича на сега рафинираното олио? А кога е сложил горчицата - още в началото? 


Да спрем да гадаем, защото подвизите на войниците са впечатлили хронистите повече, отколкото тези на готвача. Да предположим, че той е направил първата майонеза край Ла Рошел така:

Продукти за около 150 грама:
1 жълтък от много прясно яйце - по възможност от свободно отглеждани кокошки
около 1 кафеена чаша олио
щипка сол
1 супена лъжица пресен лимонов сок
1-2 лъжици гореща вода
дижонска горчица, по желание

Всички продукти трябва да бъдат със стайна температура. Жълтъкът, лимоновият сок и солта се слагат в затоплена (не гореща) купа и се разбиват с едната перка на миксера на най-високата скорост, без прекъсване, за около 20 секунди - трябва да започне да бухва и да прилича на сос. Капка по капка се добавя олио - след първата капка се оставя да поеме, после след втората и т.н., без да се спира бъркането. Когато започне да прилича на крем, олиото се изсипва на тънка струя - може да не слагате всичкото, преценете според гъстотата. След първите минути разбиване майонезата става много гъста, тогава се добавя лъжица гореща вода - не вряла, за да не попари яйцето.

Когато стане готова, се добавят по желание горчица, още лимонов сок и сол. За да бъде по-пухкава и бяла, към разбитата майонеза се прибавя 1-2 лъжици гореща вода и отново се разбива докато я поеме. Не очаквайте да стане като бялото подобие от магазина - най-много може да избледнее до светложълто. Домашната е много по-хубава за салати, но за директно ядене без добавки е доста тежка. За да я олекотите може да й добавите малко кисело мляко. В такъв случай не слагайте повече от лъжица вода.

Рецепти с майонеза:
Салата "Уолдорф" с мляко

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Шоколадови мъфини (мини-кексчета)

Преди да се науча да готвя ми даваха да правя възможно най-лесните неща и на настояването ми да забъркам нещо по-сложно (като мусака, добре съм я запомнила) набързо ми се казваше "Ама не сега". Още смятам подобно отношение за крайно погрешно и си обещавам ако се сблъскам с подобни искания, да помогна на желаещия да се справи. И най-добрите готвачи продължават да се учат, а какво да кажем за любители като мен? Ето, снощи се научих да правя шоколадови мъфини по измислена от мен рецепта. Леките критики на дегустаторите бяха, че цяла орехова ядка вътре и шоколадова глазура ще ги направят още по-хубави. Приемам и предлагам основната рецепта с подобренията под черта. 



Продукти за 6 кексчета (общо време на приготвяне около 45 минути):
2 яйца
100 грама заквасена сметана (половин малка кофичка)
1/2 чаена чаша кристална захар (в зависимост от сладостта на шоколада може да добавите или намалите)
50 грама краве масло
1+1/2 чаена чаша брашно
2 равни чаени лъжици бакпулвер
1 ванилия
1 равна супена лъжица какао
50 грама шоколад, начупен на дребни парченца или настърган на едро
По желание - орехови ядки, нарязани или цели пуснати във формичките със сместа - малко смес, малко ядки, после пак смес.

За глазура:
1 шоколад (90-100 грама)
2-3 супени лъжици млечна сметана (незаквасена), може да я замените с 2 лъжици прясно мляко и още 1 краве масло.

Маслото се оставя леко да се отпусне - не трябва да става много меко, и към него се добавя половината захар. Разбива се 2 минути на ниска степен на миксера, докато стане на трохи. Добавят се двете яйца и се разбива отново на ниска степен за около 2 минути, докато стане еднородно. Малки парченца от маслото ще останат неразтворени, това не пречи. Бакпулверът се смесва с пресятото брашно и се сипва към сместа. Добавят се ванилията и какаото. Бърка се лъжица само до поемането на брашното. Накрая се добавя шоколадът и сместа се изсипва в намаслени формички за кексчета. Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса, докато дървена клечка, забодена в средата, излиза суха. Оставят се да изстинат и се изваждат.

За глазурата - шоколадът, без 3-4 блокчета от него се разтопява на водна баня (в съд, натопен в друг съд с вода). Водата не трябва да завира и никаква част от нея не трябва да попада в шоколада! Добавят се сметаната или млякото с масло, като се бърка да стане еднородно. След като се разтопи напълно, се сваля от огъня, все още в съда с вода, и в него се пускат останалите блокчета. Бърка се, за да се разтворят добре. Така шоколадът ще се темперира и ще остане лъскав и гладък. Кексчетата се заливат с него и се оставят на хладно (не в хладилник) докато глазурата се стегне.

Още подобни рецепти:
Шоколадово суфле
Тиквени кексчета
Кейк с мляко
Бишкоти с кокос

вторник, 15 ноември 2011 г.

Земеделец №1 Мирослав Найденов скоро може да се окаже бивш министър

Министър Мирослав Найденов по време на откриването на изложението за храни в "Интер Експо Център" в София | снимка: МЗХ

Министърът на земеделието Мирослав Найденов скоро може да бъде освободен, съобщава dnevnik.bg. Причината е скандалът с липсващите в отчета на земеделското министерство язовири и други активи на бившата държавна агенция "Хидромелиорации", което стана причина Сметната палата да откаже заверяването му. Изданието цитира депутати от ГЕРБ, според които след този скандал вече няма начин премиерът Бойко Борисов да не поиска оставката на Найденов.

В земеделския и хранителния бранш министърът отдавна не е особено обичан, но неофициалните коментари са, че въпреки негативния си имидж той остава на поста си заради партийни заслуги към ГЕРБ.

По повод липсващите язовири и съоръжения Найденов е съобщил в понеделник, че ще назначи "пълна инвентаризация", съобщават медиите. Депутат, цитиран от dnevnik.bg, коментира, че първия земеделец не е направил нищо в министерството си - "Пържи риба и ряза краставици, но какво практически се случи в този сектор - западна".

Преди година министър Найденов и телевизионният водещ Ути Бъчваров изпържиха пред сградата на министерството шарани по повод Никулден. В началото на мандата си Найденов се радваше на одобрение и по-висок рейтинг, най-вече заради акциите му по проверка на борси за храни, както и идеите за стандарти на месни ("Стара планина"), млечни продукти и хляб ("България").

След първите месеци на продажби на храни по тях обаче стандартите попаднаха в скандали, включително и за лобиране за големи месопреработватели. Освен това се оказа, че в България няма лаборатория, в която да се изследва дали съставките и съотношенията им по рецепта се спазват. В момента от Съюза на преработватели на плодове и зеленчуци готвят стандарт за лютеницата, лансиран активно от Найденов.

неделя, 13 ноември 2011 г.

Пролет в чиния със спанак

Пролетта може да дойде само насън, ако вън е ноември. Да нахлува с кални от разтапящ се сняг леки обувки, да разпилява завивките и пердетата с вятър, да дърпа лалета и нарциси, докато разцъфнат. Насън, като всичко, което искаш в ума си и криеш в сърцето си.

Орхан Памук пише, че сънят може да се използва, за да назовеш наяве желание. Искаш нещо, а не смееш да признаеш, даже и пред себе си. Искаш нещо нечувано, нещо забранено или нещо, с което няма как да не нараниш другиго. Не бива да го казваш дори, защото от мислите до делата и сбъдването има само крачки, не и прегради. И мислите, които си затулвал с мрак и мълчание избуяват насън. След това става лесно – можеш да кажеш – сънувах го, насън го исках. И никой няма да те обвини така, както би изрекъл желание, родено наяве.

Така желаеш пролет през ноември. Точно в средата, шест месеца след последната и шест преди следващата. Навън, по улици и витрини са извадили крещящо лилави, златни, блестящи и захаросани до горчивост украси. А в една нощ, единствено у дома ти, тя идва – с лице срещу вече топлото слънце, с думите, че е ранна и е най-хубавата, защото малко остава да чакаш до дните, когато сънят може да дойде преди навън да се стъмни. На сутринта ще кажеш, че я чакаш и искаш и никой няма да ти се учуди.

Напротив, дори ще ти помогне докато чакаш, да се нахраниш и с малко илюзии. Зелено през ноември, зелено като пресен спанак. Паста, като в слънчеви обеди и орехи, като в сладки за чай, който източното слънце пие с теб.




Продукти за 2 порции (приготвя се около 30 минути):
300-400 грама пресен спанак – извън ранната пролет, сега отново е плъзнал на пазарите
около 200 грама пълнозърнести спагети или талятеле – паста на широки и дълги ивици
100 грама бяло сирене
100 грама сметана – натурална или заквасена, задължително да е млечна
2 супени лъжици краве масло
2 супени лъжици орехи

Пастата се слага да се свари – пуска се във вряща вода, подсолена с малка лъжичка сол. Когато е готова, се изцежда, без да се облива с вода и се оставя настрани.
Спанакът се изчиства и измива много добре. Залива се с вряла вода за секунди и веднага след това се измива с ледена и се изцежда възможно най-хубаво от водата. Нарязва се на едри парчета. Маслото се загрява в тиган на умерен огън, добавя се спанакът и се задушава около 2 минути. Добавя се сметаната и се разбърква, докато леко се сгъсти, а спанакът се свие. Добавят се натрошеното сирене и сварената паста и се разбърква добре. Сваля се от огъня и се сипва в чиниите – отгоре се поръсват ореховите ядки.

събота, 12 ноември 2011 г.

Една хапка удоволствие от живота


Тазгодишната крилата фраза на Деси е „Човекът е създаден за кеф”. Толкова й харесва, че решава да си го пренесе и в следващите години, дори мисли да направи нова религия, движение, партия или каквото се изисква, за да популяризираш един светоглед. Деси Димитрова е координатор на движението Slow Food за България и си повтаря фразата зад щанда му на изложението „ИнтерФуд&Дринк” в София, докато нарежда гостите си. Събота беше закриването на изложението и почивният ден е довел повече обикновени посетители, за сметка на бизнеса, който вече е минал през работните дни. Хората край щанда със сигурност са тук единствено за удоволствие – от храна и поезия.

Ама буквално удоволствие, защото освен вкусни домашни сладка, сокове, билков чай и кексчета, Slow Food е направило зад щанда си малък поетичен рецитал на Мария Донева. Тя започва с уговорката, че няма да чуете дълбоки и мрачни стихове за страдание, не е от поетите, които си късат ризите от мъка и го изливат в думи. Е, нейните са много по-леки, с малко слънчева пудра, кристална захар, дюли и сладко от спомени, от хубавите спомени, на които се усмихваш, а не въздишаш.

Щандът на Slow Food събира доста посетители, всъщност докато преминавах покрай останалите щандове на изложението в „Интер Експо Център” веднага го забелязах по плътно заобиколилите го хора. Някои, май повечето, чуваха за пръв път за Slow Food.


Движението Slow Food възниква в Италия през 80-те години, за да се противопостави на бързото хранене, бързия живот и липсата на време за прости удоволствия. Като това да отделиш час за обяд с истинска храна, вместо такава пълна с миризми и вкусове, създадени не в кухнята, а в някоя лаборатория. Да пиеш чаша хубаво вино вместо боядисана и ароматизирана газирана вода. Да се храниш от продуктите, които ти е дала природата наоколо, не с такива, пропътували хиляди километри през стотици замразени часове след като са били откъснати от някоя изкуствено осветена оранжерия.

Българският клон на движението се е заел да опази и популяризира традиционна храна, произвеждана в малки региони на страната – като различни сирена, колбаси, смилянския боб. Последният предизвиква жив интерес на изложението.

„Ама наистина ли е смилянски? Аз съм си купувала, уж за такъв ми го продадоха, но когато го сварих, се оказа, че изобщо не е и не е хубав.”
Две жени гледат малко подозрително към пликовете с фасул, вероятно в плен на спомените за купения преди години, който е имал общо със Смилян точно толкова, колкото глинено гювече с тефлонов тиган.

Зоната с органични продукти на изложението като цяло се радва на доста висок интерес в сравнение с останалите, особено покрай щандовете с мед. „Ние българите трудно се сдружаваме, не можем да се съберем”, жалва се пред клиенти производител зад щанда на Сдружението за биологично пчеларство. Близо до бурканите с пчелна сладост са щандове за захарни изделия, изглеждащи като отчупени от къщичката на Хензел и Гретел.


На няколко щанда можете да видите нагледно как сладкарски цехове могат да правят приказно красиви украси, да пълнят сладкиши с плодови сладка, захаросани плодове и кремове – като си ги купуват готови. Приготвени са така, както никога не бихте могли да ги направите вкъщи и са нагледна илюстрация на поговорката, че човек трябва да се храни и с очите. На техен фон съвсем мъничко и неволно сравняваш домашните покривки на секциите с биологични храни, повечето от малки, почти домашни производства. Не мислете да определяте категорично кое е по-хубаво – всяко си има чар.

Сещам се за шофьора на таксито, който ме попита какво има тук, че толкова хора са дошли. „Изложение за храна.” – „Ама защо не съобщават, че има такива интересни работи, я виж ти.”
Ако се върна в началото – думите му могат да служат в подкрепа на новото движение на Деси Димитрова, че човек е създаден, за да изпитва удоволствие – така че се стреми към него, все едно дали е богат, беден, без значение какво работи и в какво вярва.

Винаги ще му се иска да намери нещо хубаво и в толкова малко наглед нещо като храната. Която може да е нещо много повече от задоволяване на глада и вкус. Може да е споделена като дума, приятна като поезия и съкровена като домашно сладко. Кой поет, ако не обича храната, би могъл да каже като Мария Донева, че дъждовният облак е на една целувка разстояние от земята? И всички вкусове са като едно пътуване – към дома, света, към подправки от безкрайни империи и към собственото разбиране как трябва да се храниш.

Още материали по темата >> на dnevnik.bg
Галерия от изложението

Галерия - кулинарно изложение

Събота, 12 ноември, беше последният ден на изложението "Интерфуд&Дринк". Една част от него беше отделена като зона за органични продукти. Паралелно течаха и другите кулинарни изложения - за млечни и месни продукти, сладкарство, вино и зона на Италия. Това е моята разходка в снимки:


Медът и производството му по органичен начин бяха застъпени на няколко щанда

Манастирите са сред производителите на биологични плодове и зеленчуци

Част от щанда на Slow Food

Смилянският боб предизвика силен интерес

Десислава Димитрова, координатор на Slow Food за България: "Човекът е създаден за кеф :)"

Украсата на торта не е нещо сложно, можете да си я купите готова...

...но пък изглежда много професионално и ще изгуби домашното несъвършенство





И това е украса за торта


Мария Донева говори за дюли, лимонови звезди и домашно сладко - в стихове

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

"Кофас България" прогнозира фалити на компании от хранителния бранш

Скъпите хранителни суровини може да доведат до фалити на по-малки компании от хранително-вкусовия бранш, прогнозират в анализ от "Кофас България", компания за кредитни застраховки и управление на рискове. Анализаторите отбелязват, че от юни миналата година има ръст в храните по целия свят и най-вече в бързо развиващите се икономики. Лошо влияние върху фирмите от бранша има забавянето на икономическия ръст на големи пазари като САЩ, страните от еврозоната, последиците от ядрената катастрофа в Япония, както и трудния достъп до кредити.

От друга страна растящото потребление в развиващи се страни, като тези в Източна Азия, компенсира намалението в развитите. Това обаче не е благоприятно за по-малки компании от Европа и САЩ, работещи основно за местни пазари, ставя ясно от анализа. От него са изключени производителите на вино и алкохолни напитки.


Повишението на цените ще постави натясно много компании от бранша, като финансовите им проблеми ще зависят от това доколко ще могат да пренесат поскъпването към клиентите си. Според анализа с това по-трудно ще се справят малките и средни дружества, докато големите международни компании могат да са по-гъвкави и да повишават производителността си.

Инвестиционното търсене на стоки силно влияе върху ръста на цените им, като по данни на "Кофас" за периода от август 2010 до август тази година всички, с изключение на ориза, са скочили до рекордни нива. Млечните и месни стоки са поскъпнали с около 15%, зърнените – с 26 на сто, а рекордът е при захарта, която за 12 месеца се е повишила с 50%.

Според анализа тенденцията за спад в цените, започнал през август, няма да продължи дълго.

Сред другите причини за ръста на цените е разширяването на средната класа в бързо растящи икономики като Китай и климатичните промени. Това развитие обяснява скока на млечните, месни храни, както и на захарта, и задържането в цената на ориза. От своя страна някои от зърнените култури се използват за производство на биогорива, което още повече усилва натиска за ръст на цената им.

Продажба на земеделска земя от страна на правителствата и липса на прозрачност за запасите от храни също са се сред факторите, водещи до поскъпване.

Още за анализа на dnevnik.bg>>

Портокалови пилешки бутчета

Приемете готвенето на това пиле като повод за един дълъг и приятен престой в затоплената кухня. Портокалът ще внесе във въздуха достатъчно свежест, за да не заспите, прегаряйки пилето, а ароматът на печено месо ще отвори и най-злоядия апетит. Малък намек за идващата все по-осезаемо зима, когато мирисът на обелен портокал, портокалови корички в сладкишите и още топли подправки ще замъгляват прозорците като преграда срещу студа.


Продукти за 4 порции: (време за мариноване 30 мин, време за печене - 1 час и 30 мин.)
4 пилешки бутчета
2 портокала
щипка смлян кориандър
1-2 лъжици краве масло
сол

Пилешките бутчета се посоляват на вкус и се слагат в по-дълбока огнеупорна тава за печене. Заливат се с изцедения сок на двата портокала, смесен с кориандъра, и се оставят да се мариноват за 30 минути. Ако сокът не ги покрива напълно, се оставят 15 минути от едната страна, после се обръщат, за да се накиснат в сока и от другата. След като се мариноват, се изваждат и се намазват с размекнатото краве масло. Връщат се обратно в тавата, в която се долива вода, за да стане течността до половината на месото, покриват се с капак или плътно се затварят с фолио и се слагат в студена фурна, която се пуска на 200 градуса. След около 30 минути тавата внимателно се изважда и бутчетата се обръщат. Отново се слага капака и се връщат във фурната. След още 30 минути капакът се маха, бутчетата отново се обръщат и се пекат открити, като от време на време с лъжица се поливат със соса. След още 30 минути трябва да са готови.

сряда, 9 ноември 2011 г.

"Киномания" с кулинарен вкус

"Киномания 2011" ще има част с кулинарни филми и специално меню по време на прожекциите, пише в програмата на фестивала. В нея са включени прожекции на три филма по темата - "Кулинарен тур", "Угощението на Бабет" и "Шоколадови уроци" в зала Matti'D на НДК в София.

На 13 ноември от 19 часа започва "Угощението на Бабет" с меню-изненада, на следващия ден в същия час е "Шоколадови уроци" със спагети "Карбонара", долма с хумус и шоколадови трюфели. Също в 19 часа на 15 ноември е последната прожекция с меню на "Кулинарен тур" - вечерята ще е миди "Сен-Жак" с муслин от шампанско и британска закуска. Цената на всеки от билетите заедно с менюто е 20 лв.

Два от филмите ще имат и допълнителни прожекции без вечеря. "Угощението на Бабет" може да се види на 16 ноември от 18.30 часа в "Лъки Синема" в Пловдив, както и на 19 ноември в Дома на киното в София. Също там на 20 ноември от 15.30 часа отново ще бъде показан "Кулинарен тур", а на 27 ноември от 15 часа ще бъде прожекцията във Фестивалния комплекс във Варна.
"Шоколадови уроци" няма да има втора прожекция извън кулинарната в Matti'D.


Филмите:
"Угощението на Бабет" ("Babette's Feast"), Дания, 1987 г., режисьор Габриел Аксел, 103 минути
Дания, 70-те години на XIX век. Две сестри живеят в малко протестантско село на крайбрежието заедно с баща си, пастор на местната църква. Един ден на вратата им се появява французойката Бабет, предлагаща да им готви. Изкуството на френската майстор-готвач се преплита с аскетизма на селската храна, но в една последна вечеря Бабет изважда цялото си кулинарно умение в своеобразен пир на живота.
Източник: IMDB.com

"Кулинарен тур" ("The Trip"), Великобритания, 2010 г., режисьор Майкъл Уинтърботъм, 109 минути
Стив получава задача от в. “Observer” да пътува из Езерната област и Йоркширските долини на Великобритания, да се храни в изискани ресторанти и да посещава различни исторически места от живота на поета-романтик Уилям Уърдсуърт. Приятелката му обаче го изоставя и той остава без спътник. Стив убеждава най-добрия си приятел Роб да го придружи и двамата тръгват на път с кола, въоръжени само с карта, в невероятен комичен синхрон. Семейният Роб Брайдън постоянно се обажда у дома на съпругата си и новороденото си бебе, докато Стив Кугън тъгува за приятелката си сред случайни увлечения за една нощ. По време на пътуването двамата мъже осъзнават, че любимите хора са по-важни от всяка слава. Почти всяка.
Източник: kinomania.bg

Авторска рецензия на филма - "Кулинарен тур"...за губене на време

"Шоколадови уроци" ("Lezioni di cioccolato"), Италия, 2007 г., режисьор Клаудио Купелини, 99 минути
Строителният предприемач Матия се готви за най-голямата сделка в кариерата си, когато незаконният му работник Камал сериозно се наранява след падане от скеле и заплашва да съди Матия. Освен ако предприемачът не заеме мястото му в курс за сладкари, заради който Камал е дошъл от Египет в Италия с мечтата да си има своя сладкарница. Предприемачът приема и започва да се представя за Камал в училището и сред многото рецепти намира път за сближаване на своята култура и тази на египетския емигрант.
Източник: kinomania.bg

Slow Food ще представи в София опита на Италия в съхранението на традиционни храни

Пиеро Сардо, представител на организацията Slow Food, ще представи у нас опита на Италия при съхранението и развиването на специфични храни и традиционни производства, съобщава БТА. Посещението на Сардо ще бъде в рамките на изложението Interfood&Drink, което се организира от 9 до 12 ноември в „Интер Експо център” с София. Италианецът ще участва в работна среща, на която ще се обсъжда Наредбата за директни доставки на храни от животински произход.

Сардо ще участва и в среща, организирана от българската организация на Slow Food, на която ще се обсъжда нуждата от законов регламент на традиционни производства на храни и значението им за развитие на селските райони в България. На срещата се очаква да бъдат и представители на Българската агенция по безопасност на храните и Министерство на икономиката. Дискусията ще бъде на 10 ноември от 10 до 14 часа в „Интер Експо център”.


По време на кулинарното излоение „Slow Food България” ще представи български производители на традиционни храни на отделен щанд. Сред тях са зеленото сирене от с. Черни вит, колбасът навпавок от с. Горно Драглище, смилянски фасул и др.

Организацията Slow Food е създадена през 1989 г. в италианският град Бра като отговор на масовата култура за бързо хранене. Целта й е устойчиво развитие при отглеждането на храната, подкрепа за традиционни производства, запазване на вкусовото разнообразие, хранене с качествени продукти, за които е гарантирано, че и производителят е получил адекватна на труда си цена.

Slow Food на кулинарното изложение
Галерия от изложението

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Тиквени кексчета


Полето ми за мъфин-изяви досега не е било много широко, но пък никога не е късно да се поправя. Впрочем, досегашните рецепти за малки кексчета, на които съм попадала, не показват особено добър резултат. Знам ли дали рецептите не са били просто бърза неизпробвана измислица, рожба на ширещия се предразсъдък, че американската кухня не струва, домакините зад океана са толкова мързеливи, че и един кекс не могат да направят като европейките, вместо това бъркат рядко тесто и понеже няма друг начин да го изпекат, го изливат в малки чашки.

Е, този път рецептата беше на българско списание, а резултатът изобщо не отстъпва от вкуса за сметка на лесното забъркване. Няколко забележки - рецептата е от сп. Good Food и според нея се слага 175 г захар. Аз сложих 160 и пак бяха много сладки, може би и тиквата е имала висока сладост. Така че ако използвате хубава тиква, 150 грама захар според мен са достатъчни. Тъй като се използва кафява тръстикова захар, тя често е на бучки, които трябва да се смачкат с пръсти, иначе остават в тестото, после се разтапят при печене и лепнат при ядене.


Продукти за 12 кексчета (общо време за приготвяне 1 час)
3 яйца
175 мл слънчогледово олио
200 грама тиква
150 грама кафява тръстикова захар
200 грама брашно
100 грама стафиди
2 чаени лъжички канела
1 ванилия
1 чаена лъжичка бакпулвер
настъргана кора на половин портокал

Тиквата се настъргва на едро ренде. Яйцата, олиото и захарта се сипват в купа и се разбъркват добре. Добавя се тиквата, след това брашното и стафидите и отново се бърка - с лъжица, не с миксер. Накрая се добавят ароматите и бакпулвера и сместа се разпределя във формички за мъфини. Пекат се около 25 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна. Пробват се дали са готови с клечка за зъби - ако забодена в средата излезе суха, значи са за вадене. Не ги препичайте, защото ще станат сухи.

Оставят се леко да изстинат и се вадят от формите. Когато са напълно студени може да се намажат с глазура - по рецепта е крем сирене с пудра захар, но аз оставих само сиренето - леко соленият му вкус много добре върви с тиквата.

Още подобни рецепти:
Тикви по есенно време
Кейк с мляко

Шоколадови мъфини (мини-кексчета)

събота, 5 ноември 2011 г.

Салата със сметана, царевица и целина

Продукти за 4 порции:
400 грама заквасена сметана
2-3 супени лъжици кисело мляко
200 грама сладка царевица от консерва
1 малка глава (около 100 грама) целина
4 чаени лъжички горчица
сол на вкус

Целината се обелва, разрязва се на четири парчета и се сварява в подсолена вода. Трябва да остане малко твърда, а не да се развари. Залива се веднага със студена вода и се нарязва на кубчета. Добавят се останалите продукти и се разбъркват хубаво. За вариация - можете да добавите ядки, магданоз или пресни листа от целина.

За добавка към:
Свинско филе с червено цвекло

Свинско филе с червено цвекло

Такаaa... есента се разгоря, дори заплашва да прегори в сутрешни слани, а вечерите изтриват като ледена чаша събраната през деня топлинка. Промъкват се много невинно и топло-залязващо, обливат дърветата в рижи лъчи, a после идва виолетовото на бързия мрак, бързо потъмняващото небе и бързо спускащия се студ. Тогава вкъщи изглежда толкова привлекателно топло и ти се струва, че чиниите могат да потракват уютно само ако са много топли и пълни. По това време инстинктите ни карат да събираме повече калории, но пък без витамините и минералите от храната трудно ще преборим бързо идващите настинки на ноември.

Класиката на месото е всички съчетания със зеленчуци. Вместо сварени или печени, този път реших да ги сложа в тигана, където сладкия вкус на червеното цвекло много хубаво допълва филето.


Продукти за 4 порции:
4 парчета свинско филе
1 малка глава червено цвекло
2-3 лъжици олио
сол и черен пипер на вкус

Филетата се поръсват със сол и черен пипер и се оставят около 30 мин, за да ги поемат. След това се удрят хубаво с дървено чукче или с дъска за рязане - най-лесно е ако ги сложите в найлонов плик или между два листа алуминиево фолио върху голяма дъска за рязане. Цвеклото се обелва и настъргва на едро ренде, разбърква се с щипка сол. Олиото се налива в тиган с незалепващо покритие и когато загрее добре се слагат пържолите. Оставят се на силен огън няколко минути докато се зачервят хубаво от едната страна. После се обръщат на другата за половин минута, котлонът се намалява с една степен и към тях се изсипва цвеклото. Разпределете го между месото, а не върху него. След около 2 минути месото и цвеклото са почти готови. Усилете отново котлона за още минута и извадете, като залеете с част от соса, който е останал в тигана.

Ако филетата са по-големи, а тиганът е малък, можете да ги изпържите на два пъти. Когато ги слагате между тях трябва да има място за цвеклото. Освен него - ето и още гарнитури:

Салата със сметана, царевица и целина
Салата "Уолдорф" с мляко

Еклери


Не знам какво правят конвейрните сладкарски цехчета, но еклерите, които се продават масово, нямат и трошица общо с домашните. Няма да губя време да ви ги описвам, със сигурност всеки поне веднъж се е подлъгвал да си купи еклери от супермаркета, надявайки се на спомена за сладки от неделни домашни следобеди. И бързо се е разочаровал. Аз дълго време си мислех, че правенето им е нещо сложно и капризно, обаче след първия неуспешен опит, в който се научих, че яйцата не трябва да се попарват в горещото тесто, се оказа, че като всички гениални неща, и еклерите са всъщност нещо просто.

Ето толкова просто:

Продукти:
500 мл. вода
250 грама брашно
125 грама олио (можете да замените с краве масло или да ги смесите)
щипка сол
6 по-големи яйца

Водата, солта и олиото се смесват и се слагат на силен котлон докато заврат хубаво. Веднага се изсипва брашното - сипвате постепенно без прекъсване, на по-големи порции и бъркате хубаво с лъжица. Бъркането продължава докато тестото стане гладко, без бучици брашно, а сместа започне хубаво да се отделя от стените на съда. Ако котлонът ви е прекалено силно загрят, точно преди да прибавите брашното, може да го намалите с една степен. Тестото е готово за по-малко от пет минути. Оставяте го да изстине така, че да не пари на ръката. След като е изстинало, но докато още е топло, се прибавят едно по едно яйцата. Всяко едно се чупи в сместа и се бърка с лъжицата до пълното му поемане, преди да се счупи другото. Тестото не трябва да е горещо, защото яйцата ще се пресекат в него. В този случай просто го изхвърлете.

След като тестото стане гладко, се оформят еклерите и се нареждат в леко намазана с масло тава. Трябва да има разстояние между тях, защото при печене стават двойни. Слагат се във фурна, загрята на 220 градуса, а когато започнат да бухват, може да се намали на 200 градуса. Иначе по-големите еклери има опасност да останат малко недопечени. След като веднъж се сложат във фурната тя не се отваря в никакъв случай поне докато не започнат да се зачервяват. Изваждат се, когато са станали хубаво златисти. Ако ги оставите по-сурови ще спаднат.

За крема:
1 л мляко
12 супени лъжици брашно
около 2 чаени чаши захар
2-3 ванилии
3-4 супени лъжици краве масло
2 големи жълтъка

Млякото се слага да заври, като се бърка, за да не загори по дъното. Жълтъците се разбиват леко с вилица. Към брашното се прибавя малко вода и се размива на гъста, гладка каша. Сипва се в млякото, като през това време непрекъснато се бърка. Бъркането продължава без прекъсване докато се свари. Малко след като се прибави брашното се добавя маслото. Кремът се вари докато пяната по повърхността му изчезне, а капките се задържат без да падат върху тел за разбиване. Сваля се от котлона и 2-3 лъжици се сипват в жълтъците, като се размесват гладко. След това жълтъците се сипват в млечния крем при непрекъснато бъркане. Накрая се добавят захарта и ванилията.Еклерите се пълнят с шприц или се разрязват леко в единия край и кремът се пълни с лъжичка.

От тази доза излизат около 40 средно големи еклера.