Търсене в този блог

четвъртък, 15 декември 2011 г.

Чиния с независими полски пирожки

Вкусът на полската кухня може да е спорен, но красотата на предколедна Варшава не е - никой няма да отрече празничното настроение на града

Кухнята на Централна Европа си има само едни извинение за обилното използване на месо, пържено и аксетични количества зеленчуци – тук е студено. Ако спанакът с малинов сос и салатата в средиземноморски стил звучат прекрасно на юг от Виена, тук са на място само в чиния на хора като мен, които не успяват да преглътнат аромата на полски пирожки.

Двудневната ми борба със свикналия ми на южноевропейска кухня език накрая приключва на втората вечер в хотелската стая – в неподозирана от мен комбинация от това да усещаш как оглядняваш и да не искаш да ядеш нищо. Умението да се приготвя месо тук явно е задължителният изпит за всеки готвач – толкова крехко, колкото на юг можете да намерите само под формата на кайма. При този добре обигран опит нищо чудно, че успях лесно да преглътна комбинацията между патешко и сладко от боровинки.

Е, хайде да съм честна, просто си изядох месото, без да наблягам на топенето в боровинковия сос. Чудесно, но няма да повторя. Уважението на северните народи към хляба с масло е много хубава черта в такива моменти, която ти гарантира, че гладен няма да останеш.

Но ако си решил да опитваш полски пирожки, обикновените земели може да започнат да ти липсват. Да разкажа сега за полските пирожки – менюто с описание на пирог с месо, комбиниран с бекон и лук не звучи нито толкова лошо, нито тежко, като за централноевропейска кухня. Освен това ме спечелиха с асоциацията ми с руските пирожки – много вкусните тестени възглавнички с лук, които толкова ми бяха харесали преди години. Както и със спомена как Чичиков от „Мъртви души“ на Гогол описва пирог с риба, намазан с яйце и всякакви благини, увити в тестото му.

Да, обаче Полша много е държала кухнята й да остане независима от руската. Може и да е загубила за известно време самостоятелност като държава, може да има много допирни точки, но в кухнята независимостта се пази. Първото впечатление от полските пирожки с кайма и бекон е миризмата – комбинацията от силно изпържен пушен бекон и лук върху тях намирисва от метър разстояние и може да докара сериозно вълнение у хора с по-чувствителен нос и бременни. Второто впечатление е тежката комбинация, която не става по-лека, дори да избуташ бекона настрани – разбирай свареното и леко запържено тесто с много кайма.

Та, затова сега седя в стаята си и пия чай от лайка без вечеря. А кой знае ако бях изяла повече от една пирожка? Всъщност ако можех да предвидя разочарованието на сервитьорката, която трябваше да отнесе пълната ми чиния, вероятно бих се насилила за още.

Но да дадем дължимото на полското сладкарство. Както и в другите страни от Централна Европа тук тестените и сладки неща са виртуозно вкусни и разнообразни. Мога да ги обединя под общото име бухтички, а за принцеси им короновам онзи вид, печени с пълнеж от мармалад, пухкави, сладки точно колкото трябва, и неконтролируемо предизвикващи желание да опиташ още.

Едно предупреждение, когато попаднете в полски ресторант – обслужването е горе-долу на едно ниво над едновремешния „Балкантурист“, в смисъла на бавно. Тук никой не бърза да ви вземе поръчката, нито да ви я донесе, освен това си има етикет – ще ви донесат основното след като са се уверили, че сте имали достатъчно време да изядете предястието. Изключение – само ако се помолите и ядете първата салата бавно. И внимавайте с какви дрехи ходите на ресторант – има реалната възможност да излезете миришещи на основното меню.

Няма коментари:

Публикуване на коментар