„Бай Кочо Калцунев отдавна мечтаеше да си купи лефер риба; да си я сготви сам с много лук и шарлан, затова тази сутрин излезе рано-рано на пазара. Обикаля той рибарите, рови и преобръща из кошовете, пресмята, пазарява се; но като разбра, че тънкият му бюджет не ще издържи такова чувствително и непредвидено перо до незнайната дата на получаване пенсиите, купи си една китка магданоз и две тиквички и се върна вкъщи. ...
… Щом се върна вкъщи, бай Кочо влезе в кухнята, съблече палтото, препаса престилката на жена си, сложи очилата и почна да готви. Наряза тиквичките на правилни колелца, посоли ги с червен пипер и ги остави да се поизцедят, след което с голямо усърдие ги отъркаля в брашно и в правилни редици ги нареди в тепсията, обляна с олио. Като си избърса ръцете в престилката, а носа — с левия ръкав, той седна доволен на миндера, извади цигара, пречупи я надве и с велико наслаждение запуши половината.”
Чудомир, „Калцуневият хайлайф”
Това е рецепта за тиквички от Чудомир – можете да я пробвате, за да разберете как са се хранили през 30-те години на XX век. Непретенциозни, летни и свежи, за тях са измислени какви ли не рецепти, те имат една особеност – каквото и да ги правите, няма да скриете зеленчуковия вкус на една тиквичка. Тя винаги ще си остане лека, сочна и много ще напомня за летни обеди на сянка. Тиквичките могат да се ползват буквално още от цвят - пълнени, леко панирани или на салата, цветовете им лесно могат да изчезнат в чинията ви преди да са стигнали по-зряла възраст.
Не е за вярване, но на обикновената тиквичка освен виртуозни рецепти има посветен и цял фестивал. Той се провежда от 1981 г. в градчето Уиндзор, в американския щат Флорида, като целта му е да набира средства за местния отряд на пожарникарите-доброволци. Всяка година през май, когато започват да се появяват първите тиквички, хората се събират на фестивала, за да опитат от супа до сладолед –всичко задължително е с изкусителните свежи зеленчуци.
А ако не можете да отидете до фестивала във Флорида, градините и пазарите у нас от май до края на август преливат от тиквички. Повечето са познатите светло белезникави с бяла и водна сърцевина. Има и видове, които се увиват около дървета подобно на лиани, а плодът им става дълъг до метър – когато ви потрябва, си режете колкото искате от него.
Това с дългите тиквички е сериозно, не се шегувам. Сигурно се гледат по-малко защото са неудобни за пренасяне и за бране. А и честно казано, на мен са ми по-безвкусни от обикновените тиквички. Но пък всичко трябва да се опита.
Няма коментари:
Публикуване на коментар