В далечното време на 1996-1997 г. свързвах леблебията с нещо неприятно, символ на кризата и липсата на кафе, което беше смесвано с нея, за да стане повече. После я забравих до момента, в който попаднах на Азиз Несин и разказите със сладко хрупащи леблебии и пиещи боза турски чиновници. Последното ми преоткриване на леблебията вече е с името нахут и обещава да се настани трайно в кухнята ми. Много е полезна за кожата и доброто здраве през зимата - съдържа витамини и микроелементи, които поддържат добрия външен вид и баланса на тялото. Кюфтенцата от нахут могат да бъдат и пържени, и печени, аз предпочитам втория вариант, защото е по-здравословен и лесен.
Кюфтенца от нахут
(получават се около 12 средно големи кюфтенца, приготвяне - около 90 мин, без накисването)
Продукти:
1 чаена чаша суров нахут
1 яйце
1-2 лъжици сусамов тахан
джоджен
магданоз
зехтин
сол на вкус
няколко лъжици прясно мляко
Нахутът се залива със студена вода и се кисне поне 12 часа, след което се сварява в леко подсолена вода. Отцежда се леко и се пасира, като се добавя по малко от водата, в която е врял, и от млякото. Трябва да стане гъста и гладка каша, ако обичате - можете да го оставите по-едър. Добавя се яйцето, нарязаният магданоз, джоджена, сол на вкус, зехтин и сусамовия тахан - колкото обичате. Можете да добавите и сусамови ядки.
Дъното на тавичка се намазва с мазнина и с лъжица се сипва от сместа. Кюфтенцата се надуват съвсем леко и не трябва да са много плътно едно до друго. Пекат се на 200 градуса докато краищата им порозовеят, и се поднасят с кисело мляко. Ако ги пържите - сипва се с лъжица в загрято олио. В случай, че искате да ги направите по-красиви и хрупкави, оставете сместа по-гъста, оформете топчета с мокри ръце и оваляйте в царевичен грис или брашно.
Печените са още по-вкусни на следващия ден. Най-добре вървят с кисело мляко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар