"DiVino Taste '15" - между търсенето на качество и ограничението на цената

Бавно и с много усилия българското вино връща частично изгубени пазари и от година на година новите изби се увеличават. Петият форум „DiVino Taste“ показа, че тези тенденции продължават, макар състоянието на сектора да е далеч от цветущо. Форумът, организиран от сп. „Ди Вино“ се утвърди като най-голямото изложение на български вина в страната и за много изби това е мястото, на което отиват за създаване на нови бизнес контакти и представяне на реколти. Тази година производителите на изложението бяха общо 66 – някои от тях имат повече от една изба, така че броят на избите реално беше по-голям. По-големите представяха серии вина от различен ценови клас, а по-малките залагат предимно на партиди с цена около средния към висок клас.

По информация от организаторите посетителите на тридневното изложение в НДК са били близо 6 хил.души, а предлаганите вина – над 450, много от които можеха да се купят директно от щанда на Casavino в търговската част на форума. Най-голям беше броят на избите от регион Източна Тракия – 14, следвани от Черноморие с 13 изби.

Почти добра реколта

От разговори с търговци и производители става ясно, че в България цената остава определяща за избора на много потребители и това поведение се променя бавно. Марката, лансирана от избата – нейната известност, маркетинговите усилия и познаването й сред повече хора е друг фактор, който силно влияе на избора. Реколтата от тази година повечето винари определят като добра, в някои райони – много добра за определени сортове. Със сигурност е по-хубава от миналата година, когато положението на някои места беше катастрофално, а други изби, макар да убеждаваха, че при тях всичко е наред, са далеч от качеството на предишни реколти. Много от вината, представени на „DiVino Taste“ са от реколта 2014 и определено повечето от тях няма да останат като най-търсените партиди, колкото и да ги хвалят производителите.

Доста от тях са с изразена киселинност, която само при някои е приятна. За жалост вече е масова тенденция много от белите вина да се оставят да отлежават поне шест месеца в дъб или им се слага дъбов чипс (производителите няма да ви го признаят), което отчасти може и да замаскира недостатъци, но вината, на които им подхожда отлежаването, определено не са много. Извинението на избите е, че това се търси – в масовия вкус на българина продължава да властва разбирането, че виното, особено червеното, трябва да е „тежко и отлежало“, а да познаеш дали едно бяло е с дъб се счита за изтънчена култура. За радост се налага и повишено търсене на по-леки и свежи вина, особено ако става въпрос за розе и определени сортове червено.

„А колко пари е?“

Ако чуят разговорите около щанда за покупка на вина, много технолози и сомелиери ще се сблъскат с разочарованието от масовия вкус. „За колко пари си взела вино?“, „Ама тук сигурна ли си, че е по-евтино“, „Поне с 2 лв. е отгоре, в супера май беше на промоция“, „О, не, от тези преди три години пих едно вино и никак не ми хареса, вземи някоя известна марка“ – това са част от разговорите, които чух на дългата опашка пред щанда за продажба. И при това съвсем не говорим за хора с лоши финансови възможности – входът за изложението е платен, а те са минали през него поне за ден, и купуват над 4 бутилки. Но -  възпитанието във винена култура никак не е лесно и не е лесно да кажеш на българин, който гледа „марката“, че виното е преживяване, а не една бутилка, с която да се похвалиш на гостите или нещо за наливане в чаши.

Особености на климата

Заради дългите топли месеци бялото вино остава много търсено, за сметка на червеното, разказаха участници във форуа. Интересното е, че след високия интерес към розето, българските изби не отчитат кой знае колко големи продажби от него. По думите на производители бялото вино става все по-търсено – от една страна заради топлото време, от друга – желанието да се яде „по-здравословно“ леки храни определя и виното. Клише, но се оказва, че продължава да е валидно.

„Сега се търсят повече бели вина, защото времето още е топло“, коментираха от изба „Бойар“. По думите им тази година е била „година на червените винени сортове, поне в техния регион – избата се намира до Поморие. От „Шато Копса“ също отчитат, че се търси повече бяло, а към розето засега интересът е доста по-малък. „Червеното е по-слабо продавано и остава вино предимно за зимния сезон“, коментираха настоящите продажби от избата, която се намира в Розовата долина. По-студените месеци търсенето на червено е повече на вина, които са отлежали, казват от „Копса“. Надеждите им са, че ресторантьорите ще наблягат на българско вино и ще го предлагат на клиентите си, за да го популяризират. За жалост сред много български потребители продължава да властва разбирането, че няма наистина хубави български вина, или поне не и такива в средния ценови сегмент. Което е голяма загуба и който избира по този критерий, със сигурност губи.

Амбициите на избите

Адриан Ченков от „Винарна Свищов“ разказа, че имат добри продажби в средния ценови клас, а разчитат и на интерес към новите вина, които са малко по-скъпи (в рамките до 20 лв., ако си ги купите от магазина). Според Ченков реколтата тази година е била добра.

Георги Димитров, представител на „Винпром Търговище“, коментира, че в София пазарът е доста разнообразен, а в момента надделява търсенето на бяло вино. Розето се продава добре на определени места, а по думите му при избора на потребителите много важна е марката. „Винпром Търговище“ е приватизираният преди години бивш държавен производител и вината му са основно в средния ценови сегмент.

От изба „Зеланос“ казват, че и при белите, и при розетата се търсят свежи вкусове, обръща се все повече внимание на качеството, а има и повиен интерес към леките червени вина. Избата произвежда чист „Пино ноар“, който е от „капризните“ сортове, но позволява да се предложат леки и ароматни червени вина. „Зеланос“ се намира в с. Славянци, до Бургас, има собствени лозя и тази година е дебютът й. Първа реколта представиха и от „Виа Верде“, които все още нямат собствени производствени мощности, но имат лозя близо до Сандански. Собствените лозя са нещо много важно, защото позволяват на технолога да опознае тероара, особеностите на гроздето и да ги съобрази, когато приготвя вино, разказаха от „Виа Верде“.

„Шато Бургозоне“ от района на Оряхово, които са ориентирани към средния и висок клас,  виждат интерес към качествените български вина. Избата е сред тези, които изнасят и на източни пазари като Китай. Покрай представянето на вината на чужди пазари се популяризира и България, обясни Светла Маринова, управител на избата. „Бургозоне“ и множество други изби изнасят вино и все повече разчитат на приходи от външни пазари. „Винекс Славянци“ са сред малкото, които изнасят в Швеция - там има доста строги регулации и продажбата на алкохол на дребно минава през държавния монополен орган, а вносът и търговията стават само с лиценз.

В Швеция пазарът е много различен от българския и там могат спокойно да се продават вина от високия ценови клас – дори е препоръчително изобщо да не опитвате с ниския. От „Винекс Славянци“ казват, че там изключително много се държи на качеството – в момента, в който падне, си изгубил клиенти.

Местните сортове

България е регион за винарство още от времето, преди да има хомогенна държава. Затова многообразието от местни сортове е обяснимо, но често – потънало в забрава. В страха си пред риска и в желанието си да угодят на масовия вкус производителите години наред залагаха на международно познати и разпространени сортове. Малко по малко това започва да се променя – след като става ясно, че трудно се продава Каберне совиньон или Шардоне например, като се конкурираш с френски, италиански, испански и дори гръцки и турски производители. Много по-интересно за клиента може да е виното от местен сорт, какъвто не е опитвал и не може да си купи навсякъде. От „Шато Копса“ са засадили Карловски мискет, „Бургозоне“ след няколко години се надяват да предложат Гъмза и Тамянка. Сортът Димят вече отдавна е познат, но вместо в купажи, някои изби вече го предлагат и самостоятелно. Добре познати са вече Мавруд и Мелник 55, които са пример как добър продукт с маркетинг могат да станат визитна картичка на цял регион. 

Кузунакь обикновен (из рецептите от старите книги)

Представете си колко вариации на козунака сте опитвали и виждали, колко пъти сте чували историята за произхода му и колко техники сте чували, за да стане уникален, на конци, пухкав, идеално сладък.... Преди около 70 години домакините са имали малко по-различни проблеми - как да си набавят качествени продукти, ще бухне ли, ще се справят ли с месенето и ще успеят ли да улучат точната температура на пещта. Този козунак наглед изглежда съвсем обикновен, дори приготвянето му няма кой знае какви тънкости. А резултатът е вкусен точно толкова, колкото може да е един български великденски козунак. Рецептата е от сборника "Календарь по готварство" на Стефана Христова, преподавателка по домакинство в Практическо девическо занаятчийско училище "Мария Луиза" в София. Книгата е издадена през 1937 г., не е преиздавана по-късно или поне не съм намерила информация за това. Рецептите са събрани не само да улеснят модерната домакиня на предвоенна България, но и да й покажат как да избира най-качествените и изгодни покупки за домакинството, да осигурява на семейството си разнообразна и питателна храна и - много важно - да не пилее продукти.

Аз съм направила много малки промени в оригиналната рецепта за козунака - вместо цели яйца - основно жълтъци, кравето масло е леко намалено за сметка на малко олио, а захарта е увеличена. Козунакът е подходящ и ако сега месите за пръв път - не е сложен, тестото е основно и позволява вариации каквито поискате. Ако искате да сте близо до оригинала - не използвайте миксер и машина за месене :)

Продукти:
6 жълтъка и 1 яйце
1 кубче прясна мая (варира о т 42 до 45 грама)
500 мл пълномаслено прясно мляко
1-2 чаени чаши захар (аз слагам 2 непълни, зависи колко сладко искате)
около 1.5 кг. бяло брашно
250 грама краве масло или 200 грама мас. Ако млякото е домашно, с висока масленост, намалете маслото
настъргана кора на един лимон
ванилия
шипка сол
олио за втасване и измесване
стафиди, бадеми, захар за поръсване

Всички продукти трябва да са със стайна температура. Маята се разтваря с лъжица захар и малко прясно мляко, 1 лъжица брашно, всичко се покрива и се оставя на топло да бухне. В средата на брашното, което се пресява поне веднъж, се прави кладенче. Яйцата се разбиват с тел докато бухнат, добавя се захарта и се бие да се разтвори. Прибавят се маслото и ароматите. Всичко се бие докато съставките се смесят добре. В кладенчето се сипва сместа с мая, леко се обърква с още малко брашно (да остане течно), покрива се с брашно и се оставя докато повърхността му се напука. Тогава се замесва тестото, като се добавят постепенно яйчената смес и щипка сол. Меси се на дървена дъска докато стане напълно гладко и започнат да избиват мехури. Тестото не трябва да се разлива, но не трябва и да е твърдо, защото козунакът ще стане твърд.

Когато е готово в голям съд се налива олио - да покрие дъното, и тестото се оставя да втаса. Отгоре и отстрани също се намазва добре с олио. Втасва, докато удвои обема си, а при побутване с пръст тестото почти не се връща към първоначалното си положение. Тогава се намесва леко, разделя се на части и се оформя. Добавят се стафиди. При плетенето фитилите се мажат с олио и се изтеглят.

Оставя се да втаса в тавите, като се намазва с жълък, разбит с малко олио. Преди да се сложи във фурната отново се намазва и се поръсва със захар. Пече се в предварително загрята фурна - първо на 190 градуса, когато бухне се намалява на 180 градуса и се допича. При печене вратата на фурната не се отваря!

Паста "Бяло и зелено"

В гъбите има нещо много философско - използват се като метафора за активността по избори, подобно на хората си имат и много вкусни, и отровно вкусни видове, наглед някои са скромни, но правилно приготвени разгръщат аромата на цяла гора. Гъбите много напомнят и изневярата - на пръв поглед всичко е просто, лесно и приятно, но никога не си сигурен какъв ще е крайният резултат и последиците от него. Да не говорим за холандските им сестри, които могат да те превърнат в Алиса, безметежно прелитаща през Страната на чудесата. Тази година изобилства от гъби заради обилните дъждове, но дори да не сте познавачи като мен, магазините винаги са заредени с бели печурки, които само чакат да скочат в тенджерата или тигана, за да замирише на прекрасна есен. А за чесъна - в рецептата е доста, но на философските гъби им подхожда този поетичен аромат.

Продукти: (получават се 2-3 порции, времето за приготвяне е 20 минути)
250 грама гъби
200 мл (1 малка опаковка) млечна сметана, незаквасена, без растителни мазнин
2-3 супени лъжици олио
сол на вкус
3-4 скилидки чесън
200 грама макарони - формата е по желание, но с тръбички става много добре
няколко парчета моцарела
босилек и зелени маслини

Гъбите се почистват и нарязват. Макароните се слагат да се сварят във вряща, подсолена вода, която се запазва - най-добре е да ги приготвяте едновременно с гъбите. В по-дълбок съд се загрява олиото, скилидките чеън се смачкват с преса или се нарязват на ситно, смесват се с гъбите и всичко се слага да се изпържи за 1-2 минути. Добавят се сметаната, сол на вкус и по желание черен или бял пипер. Всичко се оставя на умерен към силен огън за няколко минути, добавят се 3-4 лъжици от водата, в която сте варили паста и се оставя да се сгъсти леко, а гъбите да се сготвят. Когато са готови, към тях се прибавят макароните - трябва да са горещи, сега извадени от водата. Всичко се разбърква, разпределя се по чинниите и върху горещата паста се слагат резени моцарела. Когато изстине леко се добавят листа пресен босилек и зелните маслини.

Розе Whispering Angel, Cotes dе Provence, 2010

Етикетът обещава, че ако пиете правилно, скоро в ушите ви ще започнат да шепнат ангели. Розето на Прованс често е толкова нежно, подобно на ангелски ръце, затова не е чудно сравнението. Розе Whispering Angel е от вината, за които бих се обзаложила, че може да познаете провансалския им произход без да се налага да гледате етикета. Вероятно е лекият дъх на влага и пясък, който напомня камъните на изба, или пък е широката комбинация от аромати... няма да убеждавам, че точно това е любимото ми вино. Но определено е от любимите розета.

Малко факти - Cotes dе Provence е югоизточния регион на Франция, известен накратко като Прованс, където се произвежда около половината от френското розе. Над 80% от вината, които се произвеждат в този регион, са розе, а годишната продукция е около 160 млн. бутилки. След фактите, ето какво казва вкуса на въображението за виното Whispering Angel на Chateau d'Esclans.

 

Много блед коралов цвят, почти към оранжето. В началото са цветя, влага и лек аромат на индрише, пролетен цвят на слива и горски плодове. Лека тръпчивост, гладко и нежно. Аромат на зеленина, усеща се бяло грозде, изсушени червени плодове и бял шоколад.

Наздраве!

Конфитюр от праскови

Ако трябва да кажа с едно изречение защо да си правите домашен конфитюр, то ще е много просто: "Никога, никога произведеното в промишлени количества не може да е вкусно дори колкото лошо направеното домашно сладко". И освен това нито е трудно, нито е сложно - освен ако не ограничавате стоенето си в кухнята само до разопаковане на кутии и пресипване в чинии на път за микровълновата. Ако сте от този тип хора, надявам се блога ми да ви разколебае.

Ако не сте - няма нужда да обяснява. Освен при тежки случаи на загоряло, прекалено много/малко захар, лош резултат от усилията ви няма да има. Всичко ще става за ядене, а с малко старание ще е много, много вкусно.

Продукти (получиха ми се три малки бурканчета от детски пюрета, и четири малко по-големи от тях):

Около 2.5 кг. праскови
500 грама до 1 кг. захар - количеството зависи от това колко искате да ви е сладко

1 супена лъжица пресен лимонов сок или 1 равна чаена лъжица лимонена киселина
1 ч. ч. вода (не от най-големите чаши)

Времето за приготвяне е разтегливо и в случая позволява много прекъсване за почивки. 

Прасковите се почистват, обелват и нарязват на парченца. Слагат се в широка и дълбока тава, засипват се със захар, заливат се с водата и се слагат във фурна на 200 градуса, като леко се разбъркват. Когато сиропът започне леко да се сгъстява (ама наистина леко), се изключват и се оставят да изстинат. По време на печенето се разбъркват 2-3 пъти внимателно, за да не останат парчетата плод цели.
Изважда се от фурната и се оставя на котлона. Вари се на средно силен огън докато сиропът се сгъсти близо до готовност, като леко се разбърква от време на време. Изключва се, когато капка от сиропа върху равна студена порцеланова чиния не променя формата си. Оставя се да поизстине. 
Връща се във фурната и се допича - време е да се извади, когато капката сироп не се стича по леко наклонената повърхност на ръба на студена чиния. Докато е горещ се разсипва в измитите и сухи бурканчета, които се затварят и веднага се обръщат с капачките надолу.

Ако по време на приготвянето ви се наложи да прекъснете, просто го оставете. Ако е за дълго време и е горещо - в хладилника, преди да продължите. Дори да се налага да го сварявате на 5-6 пъти, не пречи, дори ще е по-хубаво.

Подобни рецепти: 
Сладкиш с праскови и розе

Серия Prima на "Вила Юстина"

"Вила Юстина" е от малките, "бутикови" български изби, които се появиха в последните години. Подобно на останалите, и тук казват, че качеството е много по-важно от количеството. Избата е създадена през 2006 г., донякъде като витрина и експериментална площадка за "ТМ Инокс" - предприятие за производство на съоръжения за хранителната и винената индустрия. Собственикът Милко Цветков събира опит и познания за виното години наред, преди да започне да се занимава и с това. От 2008 г. започва засаждането на собствени лозя, а през 2011 г. започва и разширение на избата, което приключи преди година. Серията Prima е от средния ценови сегмент, с цени в онлайн магазина на избата от 13 до 18 лв. По цени вината се нареждат между серията Villa Yustina (в по-ниския сегмент, 9-11 лв.) и Monоgram (над 20 лв.). 

Представените по-долу вина са от новите реколти на избата. 

Sauvignon Blanc, реколта 2012

Много светъл цвят, по-скоро сламено и почти нищо жълто. Усеща се аромат на сено, билки и полъх на слама. Загатнати горски плодове, ванилия и ягоди, диви ягоди. Топло, меко, съвсем леко тръпчиво.

При SB има две разновидности - класическата е френската, при която вината са по-ясно изразени минерални и цветисти. Видовете от Новия свят са с по-лек аромат, повече се усещат зеленина и свежест.

Traminer Prima, реколта 2012



За траминера е важно гроздето да се набере, когато е студено - рано сутрин, късно вечер. Има сладък, бонбонен аромат, летни цветя, рози и почти ухае на парфюм. Цветът е много бледо жълт. В уханието леко се долавя аромат на кашу, вкусът е леко парлив, с нежен и сладникав послевкус.

Cabernet Franc, реколта 2012

 

Полу-прозрачен рубинен цвят. Долавя се аромата на дъбова бъчва, влага, на камъни и влажен пясък, минерални нотки, напомнощи хладна изба. Леко тръпчиво, заоблен вкус, с аромат на къпина и арония. Според технолозите от избата - малина, но по-скоро е по-стипчив плод като касис, арония и къпина.

Pinot Noir, реколта 2011



Първия аромат, който усещам, е лак, прясно лакирано дърво, влажна изба и влага върху камъни. Фурми и сушени плодове, стафиди, халва. Цветът е светъл, полу-прозрачен, като череша. Ароматите на череша на сорта тук са по-скоро вишна, а черешовия се долавя като костилка; мармалад от сини сливи. Отлежало е нови френски бъчви, но това не се усеща силно. Неангажиращо и приятно.

Последните ягоди

Последните ягоди са поетично сбогуване с пролетта. Знак, че иде лятото, че вече е горещо, а нежната зеленина отстъпва пред онова зеленo, което по обед изглежда почти сивкаво от умора, а вечер отново блести в безкрайно дълбокото небе. Последните ягоди са много сладки и вече им липсват залепналите по тях бели листчета на цъфтящите дръвчета. Те са нежно омекнали и чакат само докосването до устните, за да се разтопят в сладък сок. Последни, до другата година.

Тези дребни сладки се правят с ягоди, сварени като сладко и няма пречка да им се наслаждавате и в другите сезони - стига сладкото да не е много гъсто, и да сте си го приготвили сами. Иначе ще му липсва истинска сладост и парченца плод. А и не гарантирам, че с желатиново-неизвестни смеси може да се получи нещо.

Приятно и ягодово!

Снимка: Весела Николаева

Ягодови бисквити

Продукти:
125 грама краве масло
2 яйца
125 грама захар
250 грама брашно
1/2 ч. л. бакпулвер
малко настъргана лимонова кора
сладко от ягоди - приблизително едно малко бурканче

От продуктите се замесва меко тесто - не трябва да е лепкаво, а просто да не се разлива. Ако прекалите с месенето, ще стане жилаво и твърдо. При необходимост се добавя още малко брашно. Хубаво е помещението, в което се меси, да не е много топло, защото маслото ще се разтича. Готовото тесто се оставя за 20 мин в хладилника, след което се разточва и се изрязват формички. За по-лесно разточвайте само част от него, а останалото да си стои в хладилника, иначе ще се отпусне и обезформи. Изрязаните сладки се подреждат на малко разстояние в намаслена тава и върху тях се подреждат парченца ягоди от сладкото и малко сос от него. Внимавайте да не прекалите, защото ще потече и залепне по тавата.

Сладките се пекат в предварително загрята на 200 градуса фурна около 20-30 мин, или докато краищата им станат златисти.

Още подобни рецепти:
Ароматни бисквити с ябълка
Еклери
Ягодово тирамису

Пролетна разядка

Всеки обяд или вечеря си има история, а всяка история си има начало. Независимо как се нарича, неговата главна роля е да ви прикотви на стола и да удължи удоволствието от храната. Неговата роля прилича на молитвите, с които по вяра, по традиция или по навик много хора сядат около масата и благодарят на някой бог или на земята за плодовете, които дава в живота им. В това предястие (което може да използвате и като сос за основното) нежно зеленото се среща с пикантното, майонезата е олекотена от лека киселина, а иначе натрапчивия тревист вкус на зелените подправки става по-мек в соса. 

Весела Николаева

Пропорции:
2 части прясна майонеза без добавки и допълнително овкусяване (ако може да е домашно приготвена, ще е най-добре)
2 части по-гъсто кисело мляко (с висок процент масленост или леко изцедено)
1/2 част горчица

По желание:
Зелени подправки и зеленчуци: 
връзка магданоз, копър, стръкове пресен лук и пресен чесън, джоджен, мента, мащерка...
спанак, киселец..

Всичко се смесва и се използва за ядене направо с лъжицата или за намазване върху препечена филийка :) Всъщност, забравих, че можех да я кръстя с по-модерното "брускета", обаче пък днес е 24 май... Тъй че си оставаме на хубавата българска дума "разядка".

Може да замените пресния чесън с 2-3 скилидки стар. Разядката може да се прави с всякакви зелени листа, т.е. и пролетта, и лятото са еднакво подходящи за нея, а в дългите летни следобеди е хубаво разнообразие към храната за бяло вино или за розе.

Баклава със смокини и цитруси

Тази рецепта беше написана за конкурс, от който за жалост нищо не спечелих :) Просто другите участници бяха пуснали не по една рецепта, а цяло меню и моят десерт май нямаше шансове. Предлагам ви обаче вие да му дадете шанс и да не робувате на идеята, че баклава се яде по големи празници. Количеството захар в сиропа може да варира - зависи как обичате, може пък и да я замените с някой по-полезен подсладител и да комбинирате сварения цитрусов сироп с пресен - както ви се харесва!

Баклавата вече не е само догматичният сладкиш, познат от старите сладкарници, в който съжителстват фини кори, захарен сироп и орехи – между листите й могат да се сгушат още много подправки и продукти, може да бъде лепкаво-сладка или по-лека. А някоя рецепта може да прочете по нов начин популярният надпис, който претендира да е висял в някои социалистически сладкарници - “Баклавата с орехи днес е с фъстъци”.


Както и другите ориенталски сладкиши, баклавата може да бъде разказана с толкова поезия, колкото и със захар. С толкова сладост, колкото и с красотата на думите. Може да я разказваме страстно-смокиново, нежно-медено, освежаващо-лимоново, изненадващо-бадемово.... Ето такава ви я предлагам – с капки сок, който ти се приисква да обереш с пръсти от чинията, с леко хрускащи ядки и смокини, които се разтапят на върха на езика.

Снимка: Весела Николаева
 
Продукти *(за тава с диаметър 30 см; време на приготвяне – около 2 ½ – 3 часа):

За баклавата

16 броя фини кори за баница

1 пълна чаена чаша счукани бадеми

1 чаена чаша нарязани орехи

125 грама краве масло и малко за намазване на тавата

1 чаена чаша зелени смокини от сладко, нарязани

1 чаша стафиди


За сиропа

300 мл сок от цитруси, в който задължително е сокът на 1 цял лимон (приблизително такова количество се получава от лимона, 1 портокал и 2 мандарини)

300 мл вода

3 чаени чаши захар

2 супени лъжици сироп от сладкото от зелени смокини

1 пръчка канела

джиджифил на прах на върха на ножа

3-4 гвоздейчета карамфил

2-3 супени лъжици розова вода
Приготвяне:

Всички продукти за сиропа без розовата вода се смесват и се слагат да се варят – когато заври, се оставя на бавен огън за около 15-20 минути, докато остане близо 600 мл. течност. Прецежда се веднага, добавя се розовата вода и се оставя да се охлади добре. Ако оставите подправките да киснат в сиропа има вероятност да загорчи, а розовата вода може да промени вкуса си от варенето, затова се добавя накрая.

Тава с диаметър 30 см се намазва леко с масло. Останалото се загрява на слаб огън – колкото да е добре разтопено, не врящо. Ако започне да цвърчи, го свалете от котлона. Листите се подреждат, като всеки от тях се намазва с разтопеното масло с помощта на четка. Ако поръсвате направо, много внимавайте да е равномерно. След третия лист се слагат смесените ядки. Най-добре е бадемите да са счукани в хаванче, защото така излиза и част от маслото им, което също придава вкус на баклавата, освен това ако са само нарязни ядките си остават доста твърди. За орехите е най-добре нарязни по-едро, те са по-фини.

Ядките се поръсват на всеки 1-2 листа, а след осмия се слага и част от плънката от смокини и стафиди (ако се сложат по-долу, стафидите може да се надуят от сиропа). Така се редуват листи с плънка и ядки до свършването на листите. Последните два не се покриват с нищо, а само се намазват с масло. Баклавата се нарязва на парченца, а останалото масло се полива по разрезите. Пече се на 170 градуса в предварително загрята фурна – около 55-60 минути, докато се зачерви добре. Горещата баклава се залива със студения сироп и се оставя да престои на хладно поне 12 часа. По възможност я оставете в студена стая, а не в хладилника – иначе може да поеме миризми и да изсъхне.

Ореховки (Скалички)

Малко неща могат да бъдат толкова лесни и вкусни едновременно като ореховките. Забъркването им е изненадващо просто, съставките - съвсем обикновени, но събрани заедно се превръщат в едни от най-оригиналните дребни сладки. Да не забравяме - освен бързи и лесни, те са и трайни. Освен това рецептата е и полезна - може да сложите кафява вместо бяла захар или изцяло да я замените с естествен подсладител. За орехите и какаото - няма нужда да обясняваме, че са сред храните, едновременно вкусни и много полезни. А за допълнителен разкош - може да добавите в сместа ленено семе. 

И едно отклонение - другото им име е скалички, защото наистина приличат на парченца хрупкави и сладки скали. Обаче нямат нищо общо с еднотипните скалички, които сладкарниците правят от изостанали блатове. 

Приятен апетит! 

Снимка: Весела Николаева

Ореховки (за около 30 бройки, време на приготвяне до 60 минути)

Продукти: 2 чаени чаши едро смлени орехи
1 чаена чаша пудра захар
2 белтъка
2 супени лъжици какао
Щипка канела
2 супени лъжици брашно
1 ванилия

Всички продукти се бъркат с лъжица докато се получи гъста смес. Ако белтъците са по-големи, може да се добави още малко брашно. Сместа се оставя за десет минути в хладилника, през това време фурната се загрява на 180 градуса. С чаени лъжички се оформят купчинки от сместа на малко разстояние една от друга. Пекат се в предварително загрятата фурна около 15-20 минути, докато се стегнат добре, но в средата са все още леко меки. Изваждат се да престоят няколко часа, а ако са препечени – може да ги затворите в кутия с парче ябълка.

Зимни приказки в кухнята – Домашен щолен

Рецептата е публикувана на Dnevnik.bg малко преди Коледа. Понеже януари е пълен с именни дни и студ, от който често се крием вкъщи, не робувайте на традицията, че щолен се яде само по Коледа - идеален е за всеки от зимните месеци, когато имате повече време за приготвянето и отлежаването му. 

Снимка: Весела Николаева

Щоленът е от западноевропейските традиции, които в последните години намериха повече от топъл прием в България. Произлиза от Германия и досега с името „Дрезденски коледен щолен” могат да се похвалят само произведенията на определени пекарни в Дрезден. Всяка година, около месец преди Коледа, месенето на щолени с тях е в разгара си, а след като са готови, те заминават за всички краища на света. Е, или поне на Европа. Ако нямате път към Дрезден и не можете да си поръчате доставка на оригинален щолен, направеният у дома е също толкова вкусен – дори повече.

Историята на произхода му се губи някъде в Средновековието, когато по случай Коледа в Германия приготвяли малко по-специални хлябове с плодове. После започнали да добавят различни подправки, мазнина, аромати. Първоначално се правели с растително масло, но така щолените бързо изсъхвали, затова през 15 век саксонският принц-електор Ернст и брат му – Дук Албрехт, се обърнали към папата в Рим с молба да разреши използването на масло. Първоначално получили отказ, но 40 години по-късно Църквата най-сетне дала разрешението си – при условие, че сладкишът ще се приготвя с масло, но ще се яде след коледните пости. Освен това разрешението първоначално било само за двора на саксонския владетел и приближените му.

Ограничението обаче паднало с идването на Реформацията – и така Протестантството донесло на Западна Европа не само ново богослужение, а и нов ред в кухнята.

Щолен (Stollen)

Продукти (за 3 броя)

200 мл прясно мляко

1 чаена чаша мляко или вода за разтваряне на маята

½ кубче (около 25 грама) прясна мая

Около 150 грама сушени плодове, по-едрите се нарязват

По желание – бадемов марципан, озахарени цитрусови корички, джинджифил, локум...

Настъргана кора на 1 лимон и на 1 портокал

1 чаена чаша кристална захар

150 грама краве масло (ако имате хубава свинска мас заменете с нея част от маслото)

1 яйце

Около 700 грама брашно

100-150 грама нарязани орехи, бадеми или други ядки

Ванилия, щипка сух джинджифил, канела и каквито подправки обичате

Щипка сол

2 супени лъжици ароматен алкохол (уиски, бренди)

За глазурата:

Около 70 грама краве масло

Пудра захар

Хубаво е всички продукти да се оставят на стайна тепмература една нощ – без маята и млякото. Те се изваждат от хладилника час-два преди приготвянето. Брашното се пресява поне два пъти, за да бъде въздушно.

Маята се разтваря в чаша вода или мляко и малко брашно – да стане рядка каша, и се оставя да шупне леко, т.е. на повърхността да излязат малки мехурчета. Сушените плодове се измиват, подсушават и заливат с алкохола. Брашното се сипва в голяма купа, тава или направо на плота за месене, прави се „кладенче” в средата му и се добавя яйцето. Постепенно се добавя млякото и се забърква тестото. Когато е добавено половината мляко се сипват разтворената мая и мекото масло (не го загрявайте!). Докато е още рядко се добавят останалите съставки, без марципан и локум, ако слагате. Замесва се меко тесто – трябва да се меси докато престане да лепне и не се разлива, но все още е достатъчно еластично. 

Тестото преди месенето | снимка: Весела Николаева

Разделя се на три топки, покриват се брашно, отгоре с кърпа и се оставят да втаса. Времето зависи от маята и температурата в стаята. Не е хубаво да втаса за по-малко от час, затова до 22 градуса е максималната температура, а може да го оставите на хладно и за една нощ. От личен опит – турската и българската мая са по-силни от френската. На сушената не съм почитател, предпочитам прясната, а ако досега не сте работили с такава – няма нищо по-особено при приготвянето й. 

Как разбираме дали тестото е втасало – обемът му е поне наполовина по-голям, при повдигане е по-въздушно и леко, а брашното отгоре изглежда като напукано.

След като са втасали, топките тесто се намесват – ако слагате локум, леко ги разточете и го нарежете върху тях. Най-лесният начин да режете локум е с не много остър нож, намокрен в студена вода. Така може да сложите и парченца марципан или да го оставите за накрая, при оформянето. Тестото се меси втория път съвсем малко – колкото да излезе въздухът от него. Всяка топка се разточва на правоъгълник, който може да се оформи по няколко начина – единият е да се завие като руло откъм дългата страна (сега е моментът да сложите марципана) и да се остави с ръба надолу в намаслена тава. Другият вариант е едната, по-малката половина да се захлупи като пакет до средата, после другата част да се прехвърли върху нея. Може да изпечете всички щолени наведнъж, ако имате толкова голяма тава, като помежду им оставите повече място, а може да използвате и форми за хляб.

Готовите щолени преди да втасат | снимка: Весела Николаева

Оставя се да втаса – докато обемът му се увеличи на 50%. Слага се в студена фурна, която се включва на 180 градуса. След като щоленът леко се запече, се усилва на 200 градуса. Изважда се когато хване хубава, светлокафява коричка и забодена в средата клечка излиза суха. Ако ще печете на няколко пъти, следващите тави се оставят на по-хладно, за не превтасат – те могат да се сложат във вече топлата фурна, но я охладете малко преди да ги метнете.


Изпечените щолени се намазват хубаво с масло и се поръсват със захар | снимка: Весела Николаева

Докато е топъл кората му се надупчва с клечка за зъби и се намазва с масло от всички страни. Поръсва се с пудра захар и се изчаква малко. После отново се намазва с масло и се поръсва със захар, като това се повтаря 2-3 пъти, може и повече. Накрая, когато маслото е стегнато, пак се наръсва със захар. Държи се на хладно и преди да се яде трябва да престои поне 24 часа. Максималната трайност, която съм изпробвала, е една седмица – може и повече, но дотогава едва ли ще има нещо неизядено.

Сладкишът трябва да престои поне ден преди да се яде | снимка: Весела Николаева

Пилаф с леща (постен)

Пилаф е сборното наименование на безбройно число ястия с ориз от източната кулинария. В кухнята на Шекюре Орхан Памук разнася аромата на пилафа със сушени кайсии, а бедните бегълци от османската армия се хранят на улицата с купчината пилаф с овнешко, видени през очите на Вера Мутафчиева.

Векове след тях оризът още е основната храна на много хора по света. И позволява безкрайни възможности за готвене - бавно и бързо, на котлона, във фурната, солен или сладък, или и двете, ароматизиран от подправки или с едва долавящ се дъх.

Ориз и леща в едно не ми прозвуча много вкусно, но за експеримента и в търсене на нови рецепти с леща (изключително е полезна) стигнах до тази от сп. "Меню". Ако ви трябват доказателства дали е хубава - със сигурност ще я направя отново. Променила съм малко рецептата, като съм сложила по-разпространените и традиционни в България подправки. Недостатъкът на снимката е, че беше прекалено вкусно, за да остане време за по-фамозни фотосесии.

Продукти:
(получават се 4 доста големи порции; време за приготвяне - около 40 минути)

2 чаени чаши дългозърнест ориз "Басмати" (или друг подобен, който не се слепва и се сварява бързо)
1 чаена чаша леща
3 лъжици зехтин или олио
1 глава лук
3-4 скилидки чесън
около 4 чаени чаши зеленчуков бульон или гореща вода
сол на вкус
риган на вкус
черен пипер
ленено семе или друг вид ядки за поръсване

Мазнината се загрява в по-дълбок съд и в нея леко се задушават нарязаният лук и пасираният чесън. Добавя се измитата леща и след кратко разбъркване се долива малко от горещата вода/бульон. Постепенно се добавя по малко от течността, докато лещата стане почти готова. Вари се на средно силен огън. Ако искате да е по-бързо, захлупете съда и добавяйте по-малко от течността. Когато лещата е сварена, но още твърда, се добавя измития ориз и се разбърква. Слагат се солта и подправките, съдът се захлупва и се оставя, докато оризът стане готов, отнема около 10-15 минути. Ако има нужда, добавете още малко от течността, но разбърквайте възможно най-рядко, смесвайте само с разклащане. Накрая зърната ориз и леща трябва да са цели и да няма останала никаква течност.

Пилафът се сваля от огъня, разбърква се с вилица, покрива се с кърпа, отгоре с капак и се оставя за няколко минути.

При поднасяне се поръсва с ядки - по желание. Ако не искате да е постно, може да сложите бучица краве масло на всяка порция, да поднесете с кашкавал или сирене.

Био земеделието минава през помощ за преработвателите на продуктите му

Глобалният пазар на органични продукти се е увеличил 3 пъти за последните 10 години и в момента е на стойност около 60 млрд. долара годишно. За сравнение – през 2000 г. той е бил за едва около 8 млрд. долара. Това показват данни на Българската стопанска камара, представени днес. Най-големите пазари за биологично сертифицирани продукти са САЩ и Канада – близо половината от световното потребление. На държавите от ЕС се пада 40% дял от консумацията.

Биологичното, или наричано още органично земеделие, е развитие на селско стопанство без използването на изкуствени химически торове и препарати, без генномодифицирани организми и изкуствени добавки в храните. За гаранция на тази дейност производителят получава сертификат, който присъства и на етикета на продукта. Био производство може да бъде храна, дрехи от естествени материи, козметика.

За да има производители на органично мляко, трябва да има има и мандри, които да го правят на сирене, смятат от БСК | снимка: Весела Николаева

Българско "био"

От икономическа гледна точка развитието на биоземеделие в България има няколко предимства, смятат експертите, с които работи БСК. На първо място чрез него може да се осигурят трайни доходи на хората от планински и полупланински райони, да се развива успешно земеделие на по-малки площи, каквито са преоблдаващите в България, може да се работи без да има нужда от големи първоначални инвестиции.

Освен това, отбелязват експертите, по-активно преминаване към биоземеделие ще повиши използването на европейски пари по програмата за развитие на селските райони. Само преди няколко седмици, в средата на септември, стана ясно, че България е на път за втора година поред да изгуби пари по програмата. По информация на "Капитал Daily" в края на юни до властите в София е било изпратено предупреждение, че рискови са между 150 и 247 млн. евро, които да се върнат към европейския бюджет в края на годината. Миналата година загубените пари за развитие на селските райони бяха 40 млн. евро, а други 120 млн. лв. бяха пренасочени към гаранционен фонд, който тепърва ще заработва. От БСК припомнят, че от следващата година ЕС ще отдели още повече пари за биологично земеделие.

Високи прегради

Според тях има няколко неща, които са пречка пред развитието на органичната продукция в България. Едното е разпокъсаността на производителите и липсата на сдружаване, друг фактор е липсата на дистрибуция – макар в много големи магазини да има органична продукция, тя често е внос. Другите фактори, които пречат, е слабото развитие на сертифицирано животновъдство и на участие в преработващата промишленост.

В България например в края на 2010 г. има едва 21 преработватели на биоплодове и зеленчуци, при 45 в Чехия. Още по-лошо е положението в млечния и месния сектор – там регистрация имат едва 5 на мляко и един на месо. В резултат миналата година страната ни е направено само 144 тона сирене от органично мляко, при 1200 тона в Полша.

Предложението на БСК е да се разработи стратегия за производство и износ на органични продукти, която да е обвързана с финансовата рамка 2014-2020 на ЕС. В нея камарата предлага да се заложи подпомагане не само на фермерите-производители, а и на преработващите предприятия.

След около две години на протести от страна на дребни производители, вчера от земеделското министерство обявиха, че ще променят Наредбата за директните продажби. В момента тя ограничава силно възможността на дребни производители, каквито са повечето собственици на био стопанства, да продават продукцията си. Сегашното положение е в услуга на чиновници и на прекупвачи, смятат фермери. Според тях обаче трябва да има много сериозна промяна на наредбата, за да може тя наистина да работи.

В България площите с биологични култури са малко, докато в някои европейски държави те достигат 20% | снимка: Весела Николаева

Как светът ни задминава

Според доклада на специализираното издание organic-world.net през 2010 г. държавите с най-голям ръст на площите с органично земеделие са Полша (42%), Франция (24%) и Испания (9%). Преди близо две години едва 0.9% от обработваемата земя е била заета от биокултури, но тенденцията е този дял да расте. Две европейски държави отново са сред топ 3 на страните, в които органичното земеделие заема най-голяма площ от земята – Лихтенщайн (27%) и Австрия (20%), сочат данните на organic-world.net. Те обаче са изпреварени от Фолклендските острови, на които 36% от обработваемите земи са отредени за био земеделие. В България едва 0.5% от площите в края на 2010 г. се използат за биокултури.

Данните на БСК сочат, че като размер на площите водещи са Австралия, Аржентина, САЩ и Китай. От камарата отбелязват, че Пекин вече има и държавни програми за насърчаване на производството и износа на органични продукти. Основната част от експорта на Китай е за САЩ и Европа на продукти като бобови и зърнени култури, ядки, зеленчуци и чай. Увеличението му в рамките на 10 години е приблизително 100 пъти, до стойността на около 1 млрд. долара, посочват от Стопанската камара. В Индия също има програми за насърчаване на органичното производство и износа му, като целта е дребните фермери да имат сигурни доходи.

Сладкиш с праскови и розе

Август е тежестта на зрели плодове и лято, което вече влачи прегорелите си колела по пътя към есента. Август са скъсяващите се бавно дни, тежките от аромати и топлина нощи, избеляващото небе и прашните листа на дърветата, които чакат някой внезапен дъжд да плъзне  капки по тях. А най-хубавото нещо на август са плодовете. Закъснели малини. Къпини. Подраняващи дренки. Смокини. Праскови. Ранно грозде и последни кайсии. Боровинки с пукаща нежна кожица, които чакат и най-малкия натиск, за да те напръскат с киселия си сок. И още праскови, тежки, топли, ароматни и кадифени, с изобилие от вкус и сок под мъхнатата външност.
Съвет - винаги използвайте добре узрели праскови, дори да са малко меки. И втори съвет - след като ги купите/наберете оставете ги за няколко часа в кухнята. Скоро тя ще попие аромата им.

Снимка: Весела Николаева

Продукти (за форма с диаметър 15-16 см; времето за приготвяне е около час)
3 по-големи добре узрели праскови
400 грама (една голяма кофичка) заквасена сметана
100 грама пълнозърнести бисквити (аз използвам "Мюсли" на "Престиж")
няколко броя бишкоти - 7 или 8; можете да ги замените с още около 100 грама бисквити
около 50 грама краве масло (количеството зависи от бисквитите)
5 равни супени лъжици кристална захар
3-4 лъжици пудра захар
1/2 винена чаша с розе
1/2 пакетче желатин (проверете за какво количество течност е предвидено)

Две от прасковите се обелват и нарязват на тънки резени. Кристалната захар се карамелизира - на умерен огън, за да не загори, отдръпва се от огъня и към нея се добавят прасковите. Връща се на огъня, разбърква се за около минута и се сипва розето. Внимание - карамелът пръска и изгарянето с него е много лошо!!!
Оставя се на много слаб огън за около 20 минути, докато карамелът се разтопи напълно, прасковите омекнат без да се разварят и около 1/3 от течността се изпари.
Бисквитите за единия блат се натрошават до трохи и се разбъркват със студеното масло. От топлината на ръцете то ще омекне, но ако предварително е много меко блатът няма да може да оформи добре. Разстила се на дъното на форма или поднос - с форма горният пласт няма да се разтече надолу, но пък в чиния ще има по-домашен вид.

Сметаната се разбива с пудрата захар - с тел или съвсем за кратко с миксер. Слагайте захарта постепенно, като опитате на вкус. През това време прасковите трябва да се готови. Свалят се от котлона, желатинът се разтваря според упътването и се добавя към още горещите праскови. Не трябва да са нито врящи, нито изстинали!

Над първия бисквитен блат се намазва половината сметана, следва ред бишкоти/бисквити, потопени за кратко в течността от прасковите. Над тях се подреждат тънки резени обелена прясна праскова. Намазва се остатъкът от сметаната и се слага в хладилника заедно с винените праскови. Когато изстинат, но без да се втвърдяват, се подреждат върху сладкиша и останалата течност внимателно се излива върху него. Трябва да преседи в хладилника поне 2-3 часа.

Снимка: Весела Николаева

Мирослав Найденов: Комисарят по цените в действие

Министър Мирослав Найденов е заплаха за националната ни сигурност и трябва да бъде отстранен и най-малкото заточен някъде, където може да вреди само на себе си. Всяка следваща от идеите му е не просто на границата на абсурда, тя дава ново измерение на понятието „абсурд” изобщо. Защото в една стана с претенция за демокрация, валидна конституция и членство в общ съюз – ЕС, не е възможно всяка щура мисъл, която се завърти в главата на един министър да се прилага като фокус върху цирков заек.

Министър Найденов е заплаха за националната сигурност и ако толкова много иска да разбере къде по веригата на храните е проблема, първо трябваше да си поръча ДАНС, НАП и някой добър психиатър да проверят самия него.

Ако погледнем само няколко месеца, назад енергичният министър така и не успя да обясни какво и как наложи заплахите и спирането на вноса на яйца от Полша (използвам внос условно, защото Полша е в ЕС, точно като нас и сме част от общ пазар). Съвсем скоро обаче с герберски пирует министърът извади показалец и започна да се заканва на българските производители – хем да гледат щастливи кокошки, хем яйцата да са евтини, че иначе ще си внесем от Полша. Сигурно си е пратил снимката до всички ферми, за да може кокошките да се смеят докато го гледат.

И така, прегазвайки търговците на царевица по плажа, Найденов стигна до един от върховете на министерската си кариера – споразумение за замразяване на цените. Под измисления от него страх от евентуално бъдещо поскъпване бившият ветеринар скочи на стобора на услужливите си медии и обяви, че по негово предложение за три месеца храната няма да поскъпва. Малко уточнение – докато го обявяваше съвсем недискретно каза имената на веригите, съгласили се на идеята му, и всъщност се оказа, че няма да поскъпват „основни храни” като кренвирши, хляб, мляко... българско производство.

Няма нужда да си голям икономист, за да ти дойде наум, че ако тези храни бъдат замразени, повишението им по веригата, ако се налага такова, ще се прехвърли върху другите стоки. Аз, при условие, че не си купувам нито хляба, който ще е със застопорена цена, нито кренвирши, нито сирене от 5 лв. килото и кашкавал без мляко, подобно на много други българи ще платя сметката на министъра. Освен това, министър Найденов, ако няма кой да ви каже – веригите най-вероятно ще пренесат замразената цена към производителите. А производителите могат да се справят по два начина – да минат в сивия сектор или пък да си съкращават разходи. Тъй като нито от зърно могат да спестяват, нито от енергия, те ще замразят, намалят или забавят заплати на служителите си.

А е твърде възможно, министър Найденов, тези служители да живеят в малки населени места, където няма „Метро”, „Била” и „Кауфланд”, които така услужливо са ви смъкнали цените. И така те ще пазаруват на незамразени цени, в другите магазини.

Аз лично съм решила, че никога, ама никога повече няма да стъпя в някоя от трите вериги, които са се втурнали да облизват омазаните ви псевдо-инициативи. Изобщо не могат да ме привлекат с евтината си реклама как те лично ще помогнат и ще замразят и други храни като наденица, шпек и кайма.

Ако изобщо неадекватният на всяка икономика министър иска от веригите да си проявяват „социално отговорна позиция”, може да провери колко са верни твърденията на производители за извиване на ръцете от тях и да се опита с малко повече ум да реши конфликта. Социално отговорно поведение, министър Найденов, е веригите да не продават залежала стока на промоция и да не изискват всеки производител да си плаща за въпросната промоция. Социалното поведение, министър Найденов, не е да рекламираш стандарти, създадени по собствено усмотрение и да анатемосваш всички, които не работят по тях. Не е никак социално отговорно да обявиш как някой производител слага соя, без да си го доказал. И не е социално отговорно да назначаваш за шеф на фонд „Земеделие”, разпределящ милиарди субсидии, човек, който има опит в бранша колкото вие в експерименти по квантова физика. Не е никак социално отговорно да издигнеш за управление на напояването човек, който има присъда за кражба.

Далеч преди неизвестният ветеринар д-р Найденов изобщо да сънува министерски пост, като секретар на Националната ветеринарно-медицинска служба позволява внос на 20-годишно ирландско месо, което впоследствие най-вероятно е направено на колбаси. Въпросното месо, ако си послужим с неговия стил, определено е заплаха за националната ни сигурност, ако някой седне да изчисли колко вреди може да нанесе 75 тона ирландско месо, преработено в колбаси и други месни продукти. Канцерогенно е. Ирландското месо от 1986 г. е забранено за внос заради заразата от „луда крава”. Това обаче не пречи на секретаря да подпише вноса, а след скандала през 2006 г. тихо да се изсули в „Екоравновесие” – около година след като Бойко Борисов е станал кмет на София, в чиято общинска структура е и въпросното предприятие.

Между другото, по странно съвпадение ВАС отменя решението за уволнението му от НВМС с подкрепата на съдия Андрей Икономов, наказан заради скандала с имоти на магистрати в Приморско, и съдия Илиана Славовска, част от състава, отказал да спре уволнението на Мирослава Тодорова (информация на Росен Босев, „Капитал”). Славовска само между другото е и част от състава, който оправда лидера на ДПС Ахмед Доган за хонорара по „Цанков камък”. По делото на Найденов с особено мнение се подписва съдия Илияна Дойчева.

Като министър Найденов ще бъде запомнен с невероятната си енергия за невероятно безсмислени проверки и насоки за производители и търговци. За всеки проблем, който се появи в сектора, Найденов има готово решение – като японски самурай, който решава надигналите се пречки с рязане на глави. Или като неизживян съдия от Народния съд, който слуша само обвинението и крещи подобно на Червената кралица от „Алиса” – „Отсечете му главата!”

Вчера една колежка ми предложи ако говоря с Найденов да го питам каква е разликата между неговото поведение и комитета за определяне на цените отпреди 1989. Мисля, че е само една – там са работили повече хора, Найденов успява да се справи сам, с по-малко наличен ресурс.

Каша с храни и национална сигурност “a la Мирослав Найденов”

Поредната акция на ДАНС този път обещава да носи име от типа на „Млекарите”, „Салам” или „Самун” – вчера земеделският министър Мирослав Найденов и премиерът Бойко Борисов се заканиха, че агенцията, която трябва да следи националната сигурност, ще проверява от производители до търговци по веригата на храните. Министър Найденов дори определи храната като част от националната сигурност и според обясненията на него и на премиера някъде по веригата нещо не е наред. Причината за твърдението им е, че крайните цени на основни храни са високи, в същото време държавата е дала 200 млн. лв. субсидии за тази година, а животновъди, преработващи предприятия и търговски вериги твърдят, че работят на загуба.

ДДС за храните да бъде до 10%, настояват производители на месни и млечни продукти и представители на хлебозаводите | снимка: Весела Николаева

Шум по веригата

ДАНС и Националната агенция за приходите ще имат за задача да проверят паричните потоци на компаниите и каква част от дейността е в сивия сектор. Според Найденов някъде „по веригата има изкривяване”. Подобно твърдение даде и председателят на Асоциацията на месопреработвателите и собственик на “Тандем-В” Кирил Вътев – пред „Капитал Daily” той заяви, че нарушения може да има, но те са резултат от взаимодействието на различните участници по веригата. "Говорим за нарушен баланс. Не трябва по-малкият да изяжда по-големият, става въпрос за отношения на зависимост", коментира той. В студиото на “Нова телевизия” тази сутрин Вътев обясни, че търговските вериги, чиито собственици са чужди компании, са принудени да правят експанзия, която надхвърля възможностите на българския пазар.

Собственикът на “Тандем” обясни, че когато се сравняват цените на храните в различните държави и се говори, че някъде те са по-евтини от България, трябва да се има предвид и размерът на ДДС върху тях. Той обясни, че там и субсидиите са по-високи, и ДДС върху храните е до 10%. “Ние настояваме, че ако ДДС се свали и се регистрират всички, а не само когато направят 50 хил. лв. оборот, постъпленията ще се повишат”, каза Вътев.

Представителите и на другите засегнати сектори – хлебопроизводители, животновъди и млекопреработватели, отбелязаха, че от цитираните 200 млн. лв. субсидии една част са се върнали под формата на корпоративен данък от 10%. Освен това според тях в държави като Полша е възможно цените да са по-ниски, защото при присъединяването си към ЕС България се е съгласила субсидиите за нейните производители да бъдат по-ниски до 2013 г.

Седем големи производителя на хляб са обявени в несъстоятелност, обявиха от браншовата организация | снимка: Весела Николаева


Свити печалби

Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите, посочи в сутрешното предаване, че в последните месеци цените на фуражите са се повишили с 40%/ Трябва да се отчита и фактът, че на много места в Европа животновъдите имат земя, от която да произвеждат тези фуражи, каза още Зоров. Освен това със собствена земя тя получават и косвена субсидия за дейността си под формата на плащане за обработка на декар, смята собственикът на “Зоров 91”.

За “Капитал Daily” Вътев коментира още, че търговците винаги са в положение да изберат дали да купят от български или от чужд производител, но това в крайна сметка се отразява и на покупателната способност на клиентите им.

"Българският производител не просто доставя стока, той поддържа работни места и плаща заплати, така осигурява доходи. А ниските доходи свиват потреблението и притискат веригите, за миналата година те отчетоха голям спад в продажбите", обясни Вътев. По негови данни през първото полугодие потреблението на месни продукти е намаляло с 15%, притеснителна тенденция по думите му са и намалените покупки на хляб. Традиционно хлебопроизводството е секторът, който най-малко се влияе от кризи и дори е възможно при намалени доходи продажбите на хляб да растат. Пред “Нова ТВ” обаче от браншовата асоциация посочиха, че заради високи разходи и натиск седем големи производители вече са обявени в несъстоятелност.

Проверка на "Капитал Daily" показа, че при най-големите 25 месопреработвателни компании общите продажби през миналата година са за близо 713 млн. лв., с 10% ръст спрямо 2010 г. Нетната печалба е повече от 31 млн. лв., но това е ефект основно заради скока във финансовите приходи на "Амета холдинг". От големите предприятия няма такова, което да отчита загуба за миналата година (“Фермата”, “Карол Фернандес миит” и “Никас България” все още не са публикували отчети”).

Още по темата: на capital.bg и в утрешния брой на "Капитал Daily"

Вкусовете на Балканите

Човешката история е пълна с войни. А Балканите са събрали в себе си историята на толкова много малки и големи войни, и с толкова много омраза са се опитвали да слагат граници между народите си, че понякога хората по тези земи изглеждали отстрани като готови всеки момент да се убият едни други. Само че това, слава Богу, не се случило и за векове, почти неусетно, съдбите им се преплитали и смесвали и колкото нетолерантни били към съседите си, толкова кухните им ухаели на близки по вкуса си ястия.

История в кухнята

Сигурно ще ви бъде интересно да видите какви са те и как малки области са създали уникални продукти случайно или просто под натиска на различни условия. В събота в Университетската ботаническа градина в центъра на София (ул. "Московска" № 49) мрежата "Terra Madre Балкани" организира открит базар за уникални продукти от Балканите — с дегустации за обичащите да опитват нови (и стари) храни и с дискусии за любознателните. Първата част е от 10 до 14 часа с открития базар "Вкусете Балканите", от 16 до 18 часа е кръглата маса на тема "Храната и виното като елемент от националната културна идентичност", и отново с дегустации, а след това, от 19 до 22 часа е похапването на открито. В неделя от 11 часа събитието ще продължи с "вкусни стихове" от Мария Донева, джаз за деца дегустация на сезонни плодове и обучение за малките как да правят живописни пана от череши и селски бонбони.

Входът за всеки от двата дни е 15 лв., а билети могат да се купят и на http://web.ticketstream.cz/bgts/.

Трапезата за изложението ще бъде приготвена от ученици на кулинарното училище Amuse Buche и сп. "Меню", от Техникума по готварство в Самоков, готвачи от Италия и други сподвижници на идеята за бавно и отговорно хранене. Виното за кулинарната среща е осигурено от Асоциацията на независимите винари и лозари, а за настроение — там ще бъде и "Венци Благов джазтет".

"Трапезата на Балканите събира хората на празник и делник, за веселие и тъга. Храната е онази невидима и в същото време силна връзка между човека и природата, която разкрива мъдростта на жената да нагости своето семейство с наличното", обяснява Десислава Димитрова, която е координатор за България на Slow Food. Организацията е създател на мрежата "Terra Madre Балкани", която обединява хранителни общности от целия регион. Тук е и зеленото сирене от Черни Вит – уникално плесенно сирене от България, смилянският фасул и още много локални продукти от всички балкански страни.

Сладкарска работилница в етнографски комплекс "Етъра" край Габрово | Снимка: Весела Николаева

Отговорно за Земята

Десислава Димитрова определя "Terra Madre Балкани" като "мрежа, споена от нашата любов към местната храна". Освен открития базар и трапезата, събитието ще бъде придружено и от среща на участници от мрежата, които ще обсъдят общата селскостопанска политика на ЕС, устойчивото развитие на селските райони, свързано с отглеждането на храна, туризма и в същото време – запазване на биологичното разнообразие.

Организацията Slow Food е създадена през 1989 г. в италианския град Бра като отговор на масовата култура за бързо хранене. Целта й е устойчиво развитие при отглеждането на храната, подкрепа за традиционни производства, запазване на вкусовото разнообразие, хранене с качествени продукти, за които е гарантирано, че и производителят е получил адекватна на труда си цена. Slow Food не означава задължително органична храна със сертификат, а такава, която е отгледана, пренесена и сготвена с мисъл за здравето на хората и за околната среда.

На dnevnik.bg можете да следите какво са си казали участниците в дискусиите представителите на "Terra Madre Балкани". Още за отговорната храна – в блоговете almondandcinnamon.blogspot.com (Весела Николаева); alia.tropot.net (Ирина Катеринска); foodiesbg.wordpress.com (Бояна Рачева и Борис Тасев).

Текстът е публикуван и в сайта dnevnik.bg. 
Автор: Весела Николаева 

Носталгията на грис халвата

Всяко десетилетие, което отминава, изглежда остаряло. Последната му година си заминава, изпратена с омръзнала мода, с остарели мечти и нови, все нови планове, които да се настанят на мястото им. Още едно десетилетие - и всичко се повтаря. Няколко десетки години по-късно идва носталгията. Тя сяда спокойно и чака моментите, когато днес ще ни се струва неромантично, прекалено бързо, прекалено неудобно. И рядко се сещаме, че тя седи до нас само заради мечтите, които сме оставили някъде назад и които не можем да се върнем да вземем. Понякога тези мечти дори не са били наши. Но е човешко, даже много разбираемо да искаш понякога да преживяваш не само собствените си мечти, а и да откраднеш малко от чуждите илюзии.

Нека ви върна в началото. Началото на прехода, началото на модата да не правиш сладкиши вкъщи. И преди това - мръщенето пред гриса и млякото с ориз в столовете на училище или на предприятието. Или пък - дребничката радост да опиташ нещо, което ти се струва най-вкусния сладкиш на земята. Десетилетия по-късно, след заляти с шоколад витрини, след спорове за растителни и животински мазнини, новата мода е домашният вкус. Ето, дори вече звучи изтъркано това словосъчетание. И носталгията по млякото с ориз и гриса идва. Все някога идва, бъдете сигурни. Тази грис халва е взаимствана от "Стари градски рецепти", издание на "Гурме пъблишинг" с подбрани и сготвени от екипа на "Меню" ястия. Направила съм съвсем малко промени - повече орехи и локум вместо лимонови резенки. Но резултатът ще е по-вкусен от всеки спомен и всяка носталгия, вярвайте ми.

Грис халва
(време на приготвяне - около 40 минути, и време за охлаждане)

За 4 големи порции или 8 малки (с обем на формичка за мъфини):

1 чаена чаша грис
125 грама краве масло
1/2 чаена чаша смлени или ситно нарязани орехи, бадеми, лешници
1/2 кутия локум
по желание: стафиди, цели белени бадеми за украса, канела

За сиропа:

1 непълна чаена чаша захар (ако обичате по-сладко, може да сложите пълна)
2 чаени чаши вода
сокът на 1 портокал и настърганата му кора
настъргана кора от лимон
2 с. лъжици розова вода
1 пръчка канела

Продуктите за сиропа се слагат да кипнат, като през това време се разбъркват. Оставя се настрани. Маслото се загрява - да не е на най-високата температура, а малко над средната, и грисът се изпържва докато стане златист. При постоянно бъркане малко по малко се добавя сиропът - не трябва да е изстинал! Бъркането продължава на по-слаб котлон, докато сместа се сгъсти - достатъчно, за да се отделя леко от стените на съда. Сваля се от огъня и се добавят ядките, стафидите и други сушени плодове, ако слагате. Локумът се нарязва на малки парченца директно над сместа с мокър нож. Всичко се разбърква и се сипва в една голяма форма или няколко малки, намазани с краве масло. При сервиране се обръща и всяко парче се поръсва с канела.

Украсата на снимката е пръчка канела и орехов бонбон от сладкарската работилница в "Етъра".

Малките пчели, на които се крепи големият свят

Текстът е публикуван в dnevnik.bg на 29 април. Приятно четене!

Ако пчелите изчезнат, една голяма част от храната, която познаваме, просто ще престане да съществува. Това са повечето плодове и зеленчуци, като ябълките, прасковите, бадемите, ягодите... Без пчелите храната ни ще се състои от еднообразни самоопрашващи се култури като царевицата, пшеницата и ечемикът, а всички продукти от тях - меда, лечебния прополис, пчелната отрова, восъкът, използвани във фармацията и козметиката, също няма да ги има. От няколко години обаче по света все повече се разпространява проблемът с изчезването на пчелите.

Пестициди убиват пчелите в България
У нас той не прилича на този от САЩ – т.нар. синдром на празния кошер, при който колонии от насекоми просто излитат и не се връщат в кошера, без никаква видима причина за това. В България пчелините страдат от проблеми, които вече са добре проучени и се знае тяхното решаване – основно от пръскане с пестициди в разрез с правилата и болести, за борба с които често трябва да се унищожат всички заразени кошери, без стопанинът да получи някакво обезщетение. Това разказа пчеларят Илия Цонев на лекция от семинара "Пчелите и градът", която фондация "Кредо Бонум" организира в събота в София. Цонев е автор и на книгата "Добрите пчеларски практики. Семинарът е част от проекта на фондацията "За пчелите и хората", който има за цел опазването на пчелите в България.

Извън болестите пръскането с пестициди е основната причина за смърт на пчелите. "Регулацията в България е добра, има добра наредба, но тя не се спазва", каза Цонев. Наредбата забранява пръскането в периоди на цъфтеж или отделяне на мана, освен при масово нападение от насекоми, но тогава трябва да има разрешение от областната дирекция по безопасност на храните.

Какво обаче се получава – земеделските стопани пръскат точно в петък следобяд или преди празници, защото така пчералите не могат да веднага да изискат проби за неразрешено използване на пестициди. Тъй като се разграждат бързо, дори да се занесат проби от пчелите и растенията, след два дни вече не е останало нищо и нищо не може да се докаже. За този проблем признаха преди няколко месеца и от Българската агенция по безопасност на храните, към която ни насочиха от земеделското министерство по проблемите на пчеларството.

Семинарът за пчелите продължава до началото на юни, а участието в него е безплатно | снимка: Весела Николаева

Друг сериозен проблем е оставянето на много големи площи, засети с култури, от които нектар не се събира – като царевицата и пшеницата например, както и пълното изчистване от полето на плодни дървета и храсти като глог, шипки, от които пчелите могат да събират нектар. Резултатът всъщност е удар и за цялото земеделие – доказано е, че растенията, опрашени от пчели, дават по-едър и повече плод, отколкото тези, за чието опрашване се разчита само на вятъра и други насекоми. Причините са две – първо, медоносните растения имат по-лепкав и тежък прашец, пригоден да полепва по пчелите, а не да лети с вятъра. Второ, кръстосаното опрашване на видовете дава по-здрав, едър и устойчив плод.

Нека се върнем на пестицидите – сериозни щети нанасят т. нар. неоникотиноиди, част от които вече са забранени за използване във Франция и Германия след протести на пчелари, разказа Илия Цонев. В България подобни забрани няма и са разрешени неоникотиноиди от около 15 търговски марки. Тези пестициди действат на нервната система на пчелите и предизвикват дезориентация, влошават обонянието им и те не могат да намерят пътя към кошера.

Чист мед
Да се отклоним малко – дори пчелите да събират нектар от растения, пръскани с пестициди, произведеният мед няма никакви следи от тях, освен миниатюрно количество случайно попаднал прашец, обясни Цонев. Има случаи, когато пчелите събират нектар от различни билки и след това медът има по-странен и горчив вкус – той не е отровен и в него няма попаднали вредни вещества, просто пчелите разделят храната си на полезна и неполезна, а не на вкусна и лоша като хората.

Генномодифицираните растения обаче са сред вредните за пчелните семейства. Цонев разказа за изследване в Германия, което е установило, че царевицата Mon810 на "Монсанто", за която се настоява да се разреши за отглеждане в ЕС, предизвиква влошаване в ориентацията и обонянието на пчелите. Всъщност един от сериозните проблеми с ГМО организмите е третирането им с препарати – много от тях са обработени направо като семена и след това пчелите поемат отровата при цъфтежа. Отделно голяма част от ГМО растенията изискват пръскане със специални пестициди и хербициди, които могат да убият или разболеят пчелите.

Първите стъпки на един пчелар
Ако сте решили да помогнете за запазване на разнообразието на планетата, гледането на пчели не е толкова трудна работа и не изисква да сте постоянно край тях, разказва Цонев. Най-добре е първо да започнете с 2-3 кошера, докато се научите как да ги гледате. Най-подходящото време е пролетта, когато и пчелите се размножават по-интензивно и събират повече нектар. Избира се сухо и топло място, което не е ветровито и наоколо има цъфтяща растителност през по-голяма част от пролетта, лятото и есента.

Регионът на София според Цонев не е много подходящ и от него се вади малко мед. Около Кюстендил също има подобни райони, в които на изоставените ниви медоносната растителност е унищожена от плевели, от които нектар не се събира. Местенето на кошерите и всяко отваряне стресира пчелите, предупреди Цонев. За отглеждането ще ви трябва още и облекло, за да не ви жилят, когато ходите до тях, приспособление за разпечатване на питите с мед, нож за ваденето им и центрофуга за меда. За създаване на кошера се купува и майка, която снася яйцата и играе ролята на обединител за работничките – те разпознават миризмата й и тази на кошера като своя и така се връщат в него. При смърт или заболяване на майката работничките могат да произведат нова, но най-често тя се купува направо и се слага в специална капсула, за да не се усети в началото, че има друга миризма. През лятото едно семейство има 60 – 100 хил. работнички, през зимата те намаляват до 10-20 хил.

Ако ще се занимавате с отглеждането, трябва да предвидите и вероятността да се разболеят. Най-честите болести са американският и европейският гнилец, като американският не се лекува, защото в ЕС използването на антибиотици за пчелите е забранено. При такава болест засегнатото семейство просто се изгаря. По принцип пчеларят може да разчита на пълно обезщетение от земеделското министерсто, ако кошерите му са унищожени от американски гнилец, обясниха от хранителната агенция.

По пчелите има и паразитни болести като вароатозата, причинявана от кърлежи, както и няколко вида нозематоза, една от които е с азиатски произход и се унищожава по-трудно.

За хранене на пчелите е най-добре да оставите мед, тъй като той им носи най-много хранителни вещества, съветва Цонев. Ако оставите само захарен сироп, е много вероятно имунната им система да отслабне, особено през зимата. Това е и една от основните причини за измиране на пчели през зимата, каза още пчеларят. Иначе в кошера работничките поддържат постоянна температура от около 35 градуса в центъра, където е пилото – новоизлюпените млади пчели. През студено време те се скупчват, за да запазят топлината, а през лятото носят вода в кошера и махат с крилца, за да го охладят. В случая пчеларят може да им помогне, като отвори кошера, за да влиза свеж въздух.

Още малко за пчелите
Лекциите от семинара "Пчелите и градът" продължават до 3 юни и са безплатни. Единственото условие е да се запишете предварително на office@credobonum.bg. Още за проекта "За пчелите и хората" можете да видите на сайта на фондация"Кредо Бонум", повече информация за проблемите с пчелите - следете и на dnevnik.bg.

Българското изчезване на пчелите

Текстът е част от приложение "Земеделие и бизнес" на в. "Капитал Daily". Още за пчелите можете да следите на dnevnik.bg. Приятно четене!

Снимка: Весела Николаева

Българското земеделие има едно голямо предимство пред това в САЩ. Ако това изречение ви звучи налудничаво, значи не следите проблемите на американски фермери от последните години. От няколко години те предупреждават за масовото изчезване на пчелни семейства, което на места вече е заплашително много. Известно е като „синдром на празния кошер“ - или като „colony collapse disorder“ - CCD. За разлика от други случаи на измиране на пчели, при този става въпрос за буквалното им изчезване – кошерите просто са празни, остава само майката, и няма никаква следа от пчелите-работнички. Това е различно от случаите, когато заради недохранване, пестициди по растенията или болести колониите умират – в тези случаи вътре или някъде около кошера и местата за събиране на прашец могат да се намерят мъртвите насекоми. Първите масови случаи на CCD в САЩ са известни от 2006 г., с подобни проблеми се сблъскват и европейските пчелари. До момента няма известна точна причина за изчезването – предполага се, че са поне няколко, а набеждаваните са генномодифицираните култури, клетките на мобилните телефони, еднообразната „диета“, наложена заради огромните площи, покрити само с една култура...

В България има други проблеми
Засега в България не е известен случай на CCD, но пък пчеларите тук се сблъскват с други проблеми – натравяне от безразборното използване на пестициди, недостатъчно добра информираност при отглеждането, неправилно използване на лекарства и много малка възможност за субсидиране, на фона на останалите сектори в земеделието.

„В България има изчезнали пчели по познати причини. Ние обаче не можем да твърдим, че няма проблем – на някои места измирането е по-голямо от нормалното и не може да се обясни с обичайните причини“, коментира пчеларят Илия Цонев. Той участва в постоянния проект „За пчелите и хората“ на фондация „Кредо Бонум“, който има за цел да проучи проблема с измиране и изчезване на пчели и да се опита да помогне за разрешаването му. През юни-юли миналата година фондацията изследване по проекта показа, че изчезване, подобно на това в САЩ, в България все още няма. Такива са наблюденията и на Министерство на земеделието, но това не означава, че страната ни е изолирана. 

У нас има други причини, които убиват много пчелни семейства. Сред най-големите е безконтролното използване на пестициди и болестите. Илия Цонев обясни, че новото поколение отрови за пръскане на растенията, на основата на неоникотиноиди, които предизвикват разстройство в нервната система на насекомите. Друга сериозна причина за измирането е т.нар. Израелски вирус, казва Цонев.

Обезщетенията – трудност и неспазване на закона
Обезщетяването на стопани, чиито кошери са пострадали, е много трудно, разказват пчелари. От Министерство на земеделието обезщетение на 100% от пострадалите кошери може да се вземе само при измиране от болестта американски гнилец. В случаи на отравяване с пестициди начинът да се получи обезщетение е съдът, посочиха от Българската агенция по безопасност на храните. Законът за пчеларството забранява използването на продукти за защита от насекоми и дезинфекция върху растения, които цъфтят или отделят мана. Единственото изключение е при случаи на масово нападение от насекоми, когато областната дирекция по безопасност на храните дава писмено разрешение. 

Дори и при такива случаи, земеделските производители трябва да съобщят за пръскането на собствениците на пчелини, които са в землищата им или близо до тях. И от Агенцията по храните, и пчеларите отчитат, че много често уведомяване няма. Ако се стигне до масова смърт сред пчелите, отново областната дирекция по храните взема проби от растенията в района на пчелините и ако има нарушение, стопанина на посевите се глобява. 

Според Илия Цонев наредбата, с която се ограничава използването на препарати, просто не се спазва. Цонев разказа за случай от миналата година в района на Добрич, когато пчелни семейства масово са били изтровени заради пръскане с пестициди, за което обезщетение няма. По думите му в последните години пчелините у нас намаляват и една от причините е слабата възможност за получаване на някакви субсидии, за разлика от зърнопроизводството например.

Ако пчелите ги няма...
Пчеларите в България като цяло не работят много лесно със земеделските стопани – за разлика от САЩ, където десетки и стотици кошери са пренасяни между различни насаждения, за да ги опрашват – за което се и плаща. У нас такава практика няма, а обикновени на пчелите се гледа като на насекоми, от които се получава мед. Това обаче е много малка част от цялата работа, която пчелите вършат – икономически погледнато, стойността на работата по опрашването на растения, използвани директно за храна, е около 153 млрд. евро на година. Това е 9.5% от стойността на всичката произведена по света храна, показва доклад на ООН. Досега човекът не е измислил нищо, което може да замени опрашването, извършвано от пчелите. Много малка част от работата по него се допълва от други насекоми и птици, както и от вятъра, но изключително недостатъчно, за да се говори за някакво заместване, ако пчелите започнат да измират по-масово. 

 
Това би означавало драстично намаление или дори изчезването на всички растения, които имат нужда от опрашване – като овощните дръвчета, слънчоглед, рапица, много зеленчуци като картофите например- на практика всичко, което има цветчета и прашец. 

ПредпазванетоВсяка година постоянни комисии към областните дирекции по безопасност на храните правят прегледи на пчелните семейства – през пролетта и есента. Периодичното наблюдение от специалисти трябва да установи има ли болни пчели и нужно ли е да се подобряват условията им. В момента Министерство на земеделието готви проект, по който държавата да покрива част от разходите по застраховане на пчелини, казаха за „Капитал“ от ведомството. Плановете са за помощ на стойност 80% от застрахователната премия, когато полицата покрива само загуби от природни бедствия, които унищожават над 30% от средната годишна продукция. Когато покритието е и за бедствия, и за болести, държавата ще плаща половината от премията, останалата ще се покрива от пчеларя.

                           

Снимка: Весела Николаева

Защо измират пчелите (доказаните причини) - Безконтролно пръскане с пестициди
- Лошо отглеждане и болести
- Прекалено огромни площи с една култура, от която не може да се събира полен (пшеница, царевица) – това важи основно за САЩ
- Паразитни мухи – наскоро учени в САЩ доказаха, че те снасят яйца в телата на пчелите, които след известно време се излюпват и убиват приемника си

Предположенията за масовото изчезване („colony collapse disorder“ - CCD) - ГМО култури – възможно е да вредят по начин, който още не е точно определен. Освен това ГМО семената са третирани с препарати или изискват пръскане с такива, които могат да отровят пчелите и да предизвикат дезориентация.
- Клетките на мобилните телефони – може би предизвикват дезориентация
- Монокултурното земеделие – отглеждането на един растителен вид на много големи площи, от които пчелите не могат да събират прашец

Източници на информация: проект „За пчелите и хората“ на Фондация „Кредо Бонум“, Министерство на земеделието, Българска агенция по безопасност на храните, филмът „Изчезването на пчелите“, Agronet.bg

Кошери в числа

613 262 броя са били пчелните семейства в България през 2010 г. Това е 1.9% спад спрямо 2009 г.

10 595 тона е количеството мед, добито у нас през 2010 г. Ръстът спрямо 2009 г. е с 11.2%

19 кг. е средният добив от едно пчелно семейство

Източник: Министерство на земеделието