Малките пчели, на които се крепи големият свят

Текстът е публикуван в dnevnik.bg на 29 април. Приятно четене!

Ако пчелите изчезнат, една голяма част от храната, която познаваме, просто ще престане да съществува. Това са повечето плодове и зеленчуци, като ябълките, прасковите, бадемите, ягодите... Без пчелите храната ни ще се състои от еднообразни самоопрашващи се култури като царевицата, пшеницата и ечемикът, а всички продукти от тях - меда, лечебния прополис, пчелната отрова, восъкът, използвани във фармацията и козметиката, също няма да ги има. От няколко години обаче по света все повече се разпространява проблемът с изчезването на пчелите.

Пестициди убиват пчелите в България
У нас той не прилича на този от САЩ – т.нар. синдром на празния кошер, при който колонии от насекоми просто излитат и не се връщат в кошера, без никаква видима причина за това. В България пчелините страдат от проблеми, които вече са добре проучени и се знае тяхното решаване – основно от пръскане с пестициди в разрез с правилата и болести, за борба с които често трябва да се унищожат всички заразени кошери, без стопанинът да получи някакво обезщетение. Това разказа пчеларят Илия Цонев на лекция от семинара "Пчелите и градът", която фондация "Кредо Бонум" организира в събота в София. Цонев е автор и на книгата "Добрите пчеларски практики. Семинарът е част от проекта на фондацията "За пчелите и хората", който има за цел опазването на пчелите в България.

Извън болестите пръскането с пестициди е основната причина за смърт на пчелите. "Регулацията в България е добра, има добра наредба, но тя не се спазва", каза Цонев. Наредбата забранява пръскането в периоди на цъфтеж или отделяне на мана, освен при масово нападение от насекоми, но тогава трябва да има разрешение от областната дирекция по безопасност на храните.

Какво обаче се получава – земеделските стопани пръскат точно в петък следобяд или преди празници, защото така пчералите не могат да веднага да изискат проби за неразрешено използване на пестициди. Тъй като се разграждат бързо, дори да се занесат проби от пчелите и растенията, след два дни вече не е останало нищо и нищо не може да се докаже. За този проблем признаха преди няколко месеца и от Българската агенция по безопасност на храните, към която ни насочиха от земеделското министерство по проблемите на пчеларството.

Семинарът за пчелите продължава до началото на юни, а участието в него е безплатно | снимка: Весела Николаева

Друг сериозен проблем е оставянето на много големи площи, засети с култури, от които нектар не се събира – като царевицата и пшеницата например, както и пълното изчистване от полето на плодни дървета и храсти като глог, шипки, от които пчелите могат да събират нектар. Резултатът всъщност е удар и за цялото земеделие – доказано е, че растенията, опрашени от пчели, дават по-едър и повече плод, отколкото тези, за чието опрашване се разчита само на вятъра и други насекоми. Причините са две – първо, медоносните растения имат по-лепкав и тежък прашец, пригоден да полепва по пчелите, а не да лети с вятъра. Второ, кръстосаното опрашване на видовете дава по-здрав, едър и устойчив плод.

Нека се върнем на пестицидите – сериозни щети нанасят т. нар. неоникотиноиди, част от които вече са забранени за използване във Франция и Германия след протести на пчелари, разказа Илия Цонев. В България подобни забрани няма и са разрешени неоникотиноиди от около 15 търговски марки. Тези пестициди действат на нервната система на пчелите и предизвикват дезориентация, влошават обонянието им и те не могат да намерят пътя към кошера.

Чист мед
Да се отклоним малко – дори пчелите да събират нектар от растения, пръскани с пестициди, произведеният мед няма никакви следи от тях, освен миниатюрно количество случайно попаднал прашец, обясни Цонев. Има случаи, когато пчелите събират нектар от различни билки и след това медът има по-странен и горчив вкус – той не е отровен и в него няма попаднали вредни вещества, просто пчелите разделят храната си на полезна и неполезна, а не на вкусна и лоша като хората.

Генномодифицираните растения обаче са сред вредните за пчелните семейства. Цонев разказа за изследване в Германия, което е установило, че царевицата Mon810 на "Монсанто", за която се настоява да се разреши за отглеждане в ЕС, предизвиква влошаване в ориентацията и обонянието на пчелите. Всъщност един от сериозните проблеми с ГМО организмите е третирането им с препарати – много от тях са обработени направо като семена и след това пчелите поемат отровата при цъфтежа. Отделно голяма част от ГМО растенията изискват пръскане със специални пестициди и хербициди, които могат да убият или разболеят пчелите.

Първите стъпки на един пчелар
Ако сте решили да помогнете за запазване на разнообразието на планетата, гледането на пчели не е толкова трудна работа и не изисква да сте постоянно край тях, разказва Цонев. Най-добре е първо да започнете с 2-3 кошера, докато се научите как да ги гледате. Най-подходящото време е пролетта, когато и пчелите се размножават по-интензивно и събират повече нектар. Избира се сухо и топло място, което не е ветровито и наоколо има цъфтяща растителност през по-голяма част от пролетта, лятото и есента.

Регионът на София според Цонев не е много подходящ и от него се вади малко мед. Около Кюстендил също има подобни райони, в които на изоставените ниви медоносната растителност е унищожена от плевели, от които нектар не се събира. Местенето на кошерите и всяко отваряне стресира пчелите, предупреди Цонев. За отглеждането ще ви трябва още и облекло, за да не ви жилят, когато ходите до тях, приспособление за разпечатване на питите с мед, нож за ваденето им и центрофуга за меда. За създаване на кошера се купува и майка, която снася яйцата и играе ролята на обединител за работничките – те разпознават миризмата й и тази на кошера като своя и така се връщат в него. При смърт или заболяване на майката работничките могат да произведат нова, но най-често тя се купува направо и се слага в специална капсула, за да не се усети в началото, че има друга миризма. През лятото едно семейство има 60 – 100 хил. работнички, през зимата те намаляват до 10-20 хил.

Ако ще се занимавате с отглеждането, трябва да предвидите и вероятността да се разболеят. Най-честите болести са американският и европейският гнилец, като американският не се лекува, защото в ЕС използването на антибиотици за пчелите е забранено. При такава болест засегнатото семейство просто се изгаря. По принцип пчеларят може да разчита на пълно обезщетение от земеделското министерсто, ако кошерите му са унищожени от американски гнилец, обясниха от хранителната агенция.

По пчелите има и паразитни болести като вароатозата, причинявана от кърлежи, както и няколко вида нозематоза, една от които е с азиатски произход и се унищожава по-трудно.

За хранене на пчелите е най-добре да оставите мед, тъй като той им носи най-много хранителни вещества, съветва Цонев. Ако оставите само захарен сироп, е много вероятно имунната им система да отслабне, особено през зимата. Това е и една от основните причини за измиране на пчели през зимата, каза още пчеларят. Иначе в кошера работничките поддържат постоянна температура от около 35 градуса в центъра, където е пилото – новоизлюпените млади пчели. През студено време те се скупчват, за да запазят топлината, а през лятото носят вода в кошера и махат с крилца, за да го охладят. В случая пчеларят може да им помогне, като отвори кошера, за да влиза свеж въздух.

Още малко за пчелите
Лекциите от семинара "Пчелите и градът" продължават до 3 юни и са безплатни. Единственото условие е да се запишете предварително на office@credobonum.bg. Още за проекта "За пчелите и хората" можете да видите на сайта на фондация"Кредо Бонум", повече информация за проблемите с пчелите - следете и на dnevnik.bg.

Българското изчезване на пчелите

Текстът е част от приложение "Земеделие и бизнес" на в. "Капитал Daily". Още за пчелите можете да следите на dnevnik.bg. Приятно четене!

Снимка: Весела Николаева

Българското земеделие има едно голямо предимство пред това в САЩ. Ако това изречение ви звучи налудничаво, значи не следите проблемите на американски фермери от последните години. От няколко години те предупреждават за масовото изчезване на пчелни семейства, което на места вече е заплашително много. Известно е като „синдром на празния кошер“ - или като „colony collapse disorder“ - CCD. За разлика от други случаи на измиране на пчели, при този става въпрос за буквалното им изчезване – кошерите просто са празни, остава само майката, и няма никаква следа от пчелите-работнички. Това е различно от случаите, когато заради недохранване, пестициди по растенията или болести колониите умират – в тези случаи вътре или някъде около кошера и местата за събиране на прашец могат да се намерят мъртвите насекоми. Първите масови случаи на CCD в САЩ са известни от 2006 г., с подобни проблеми се сблъскват и европейските пчелари. До момента няма известна точна причина за изчезването – предполага се, че са поне няколко, а набеждаваните са генномодифицираните култури, клетките на мобилните телефони, еднообразната „диета“, наложена заради огромните площи, покрити само с една култура...

В България има други проблеми
Засега в България не е известен случай на CCD, но пък пчеларите тук се сблъскват с други проблеми – натравяне от безразборното използване на пестициди, недостатъчно добра информираност при отглеждането, неправилно използване на лекарства и много малка възможност за субсидиране, на фона на останалите сектори в земеделието.

„В България има изчезнали пчели по познати причини. Ние обаче не можем да твърдим, че няма проблем – на някои места измирането е по-голямо от нормалното и не може да се обясни с обичайните причини“, коментира пчеларят Илия Цонев. Той участва в постоянния проект „За пчелите и хората“ на фондация „Кредо Бонум“, който има за цел да проучи проблема с измиране и изчезване на пчели и да се опита да помогне за разрешаването му. През юни-юли миналата година фондацията изследване по проекта показа, че изчезване, подобно на това в САЩ, в България все още няма. Такива са наблюденията и на Министерство на земеделието, но това не означава, че страната ни е изолирана. 

У нас има други причини, които убиват много пчелни семейства. Сред най-големите е безконтролното използване на пестициди и болестите. Илия Цонев обясни, че новото поколение отрови за пръскане на растенията, на основата на неоникотиноиди, които предизвикват разстройство в нервната система на насекомите. Друга сериозна причина за измирането е т.нар. Израелски вирус, казва Цонев.

Обезщетенията – трудност и неспазване на закона
Обезщетяването на стопани, чиито кошери са пострадали, е много трудно, разказват пчелари. От Министерство на земеделието обезщетение на 100% от пострадалите кошери може да се вземе само при измиране от болестта американски гнилец. В случаи на отравяване с пестициди начинът да се получи обезщетение е съдът, посочиха от Българската агенция по безопасност на храните. Законът за пчеларството забранява използването на продукти за защита от насекоми и дезинфекция върху растения, които цъфтят или отделят мана. Единственото изключение е при случаи на масово нападение от насекоми, когато областната дирекция по безопасност на храните дава писмено разрешение. 

Дори и при такива случаи, земеделските производители трябва да съобщят за пръскането на собствениците на пчелини, които са в землищата им или близо до тях. И от Агенцията по храните, и пчеларите отчитат, че много често уведомяване няма. Ако се стигне до масова смърт сред пчелите, отново областната дирекция по храните взема проби от растенията в района на пчелините и ако има нарушение, стопанина на посевите се глобява. 

Според Илия Цонев наредбата, с която се ограничава използването на препарати, просто не се спазва. Цонев разказа за случай от миналата година в района на Добрич, когато пчелни семейства масово са били изтровени заради пръскане с пестициди, за което обезщетение няма. По думите му в последните години пчелините у нас намаляват и една от причините е слабата възможност за получаване на някакви субсидии, за разлика от зърнопроизводството например.

Ако пчелите ги няма...
Пчеларите в България като цяло не работят много лесно със земеделските стопани – за разлика от САЩ, където десетки и стотици кошери са пренасяни между различни насаждения, за да ги опрашват – за което се и плаща. У нас такава практика няма, а обикновени на пчелите се гледа като на насекоми, от които се получава мед. Това обаче е много малка част от цялата работа, която пчелите вършат – икономически погледнато, стойността на работата по опрашването на растения, използвани директно за храна, е около 153 млрд. евро на година. Това е 9.5% от стойността на всичката произведена по света храна, показва доклад на ООН. Досега човекът не е измислил нищо, което може да замени опрашването, извършвано от пчелите. Много малка част от работата по него се допълва от други насекоми и птици, както и от вятъра, но изключително недостатъчно, за да се говори за някакво заместване, ако пчелите започнат да измират по-масово. 

 
Това би означавало драстично намаление или дори изчезването на всички растения, които имат нужда от опрашване – като овощните дръвчета, слънчоглед, рапица, много зеленчуци като картофите например- на практика всичко, което има цветчета и прашец. 

ПредпазванетоВсяка година постоянни комисии към областните дирекции по безопасност на храните правят прегледи на пчелните семейства – през пролетта и есента. Периодичното наблюдение от специалисти трябва да установи има ли болни пчели и нужно ли е да се подобряват условията им. В момента Министерство на земеделието готви проект, по който държавата да покрива част от разходите по застраховане на пчелини, казаха за „Капитал“ от ведомството. Плановете са за помощ на стойност 80% от застрахователната премия, когато полицата покрива само загуби от природни бедствия, които унищожават над 30% от средната годишна продукция. Когато покритието е и за бедствия, и за болести, държавата ще плаща половината от премията, останалата ще се покрива от пчеларя.

                           

Снимка: Весела Николаева

Защо измират пчелите (доказаните причини) - Безконтролно пръскане с пестициди
- Лошо отглеждане и болести
- Прекалено огромни площи с една култура, от която не може да се събира полен (пшеница, царевица) – това важи основно за САЩ
- Паразитни мухи – наскоро учени в САЩ доказаха, че те снасят яйца в телата на пчелите, които след известно време се излюпват и убиват приемника си

Предположенията за масовото изчезване („colony collapse disorder“ - CCD) - ГМО култури – възможно е да вредят по начин, който още не е точно определен. Освен това ГМО семената са третирани с препарати или изискват пръскане с такива, които могат да отровят пчелите и да предизвикат дезориентация.
- Клетките на мобилните телефони – може би предизвикват дезориентация
- Монокултурното земеделие – отглеждането на един растителен вид на много големи площи, от които пчелите не могат да събират прашец

Източници на информация: проект „За пчелите и хората“ на Фондация „Кредо Бонум“, Министерство на земеделието, Българска агенция по безопасност на храните, филмът „Изчезването на пчелите“, Agronet.bg

Кошери в числа

613 262 броя са били пчелните семейства в България през 2010 г. Това е 1.9% спад спрямо 2009 г.

10 595 тона е количеството мед, добито у нас през 2010 г. Ръстът спрямо 2009 г. е с 11.2%

19 кг. е средният добив от едно пчелно семейство

Източник: Министерство на земеделието