Търсене в този блог

петък, 6 септември 2013 г.

Розе Whispering Angel, Cotes dе Provence, 2010

Етикетът обещава, че ако пиете правилно, скоро в ушите ви ще започнат да шепнат ангели. Розето на Прованс често е толкова нежно, подобно на ангелски ръце, затова не е чудно сравнението. Розе Whispering Angel е от вината, за които бих се обзаложила, че може да познаете провансалския им произход без да се налага да гледате етикета. Вероятно е лекият дъх на влага и пясък, който напомня камъните на изба, или пък е широката комбинация от аромати... няма да убеждавам, че точно това е любимото ми вино. Но определено е от любимите розета.

Малко факти - Cotes dе Provence е югоизточния регион на Франция, известен накратко като Прованс, където се произвежда около половината от френското розе. Над 80% от вината, които се произвеждат в този регион, са розе, а годишната продукция е около 160 млн. бутилки. След фактите, ето какво казва вкуса на въображението за виното Whispering Angel на Chateau d'Esclans.

 


Много блед коралов цвят, почти към оранжето. В началото са цветя, влага и лек аромат на индрише, пролетен цвят на слива и горски плодове. Лека тръпчивост, гладко и нежно. Аромат на зеленина, усеща се бяло грозде, изсушени червени плодове и бял шоколад.

Наздраве!

четвъртък, 22 август 2013 г.

Конфитюр от праскови

Ако трябва да кажа с едно изречение защо да си правите домашен конфитюр, то ще е много просто: "Никога, никога произведеното в промишлени количества не може да е вкусно дори колкото лошо направеното домашно сладко". И освен това нито е трудно, нито е сложно - освен ако не ограничавате стоенето си в кухнята само до разопаковане на кутии и пресипване в чинии на път за микровълновата. Ако сте от този тип хора, надявам се блога ми да ви разколебае.

Ако не сте - няма нужда да обяснява. Освен при тежки случаи на загоряло, прекалено много/малко захар, лош резултат от усилията ви няма да има. Всичко ще става за ядене, а с малко старание ще е много, много вкусно.



Продукти (получиха ми се три малки бурканчета от детски пюрета, и четири малко по-големи от тях):

Около 2.5 кг. праскови
500 грама до 1 кг. захар - количеството зависи от това колко искате да ви е сладко

1 супена лъжица пресен лимонов сок или 1 равна чаена лъжица лимонена киселина

1 ч. ч. вода (не от най-големите чаши)

Времето за приготвяне е разтегливо и в случая позволява много прекъсване за почивки. 

Прасковите се почистват, обелват и нарязват на парченца. Слагат се в широка и дълбока тава, засипват се със захар, заливат се с водата и се слагат във фурна на 200 градуса, като леко се разбъркват. Когато сиропът започне леко да се сгъстява (ама наистина леко), се изключват и се оставят да изстинат. По време на печенето се разбъркват 2-3 пъти внимателно, за да не останат парчетата плод цели.
Изважда се от фурната и се оставя на котлона. Вари се на средно силен огън докато сиропът се сгъсти близо до готовност, като леко се разбърква от време на време. Изключва се, когато капка от сиропа върху равна студена порцеланова чиния не променя формата си. Оставя се да поизстине. 
Връща се във фурната и се допича - време е да се извади, когато капката сироп не се стича по леко наклонената повърхност на ръба на студена чиния. Докато е горещ се разсипва в измитите и сухи бурканчета, които се затварят и веднага се обръщат с капачките надолу.

Ако по време на приготвянето ви се наложи да прекъснете, просто го оставете. Ако е за дълго време и е горещо - в хладилника, преди да продължите. Дори да се налага да го сварявате на 5-6 пъти, не пречи, дори ще е по-хубаво.

Подобни рецепти: 
Сладкиш с праскови и розе

неделя, 28 юли 2013 г.

Серия Prima на "Вила Юстина"

"Вила Юстина" е от малките, "бутикови" български изби, които се появиха в последните години. Подобно на останалите, и тук казват, че качеството е много по-важно от количеството. Избата е създадена през 2006 г., донякъде като витрина и експериментална площадка за "ТМ Инокс" - предприятие за производство на съоръжения за хранителната и винената индустрия. Собственикът Милко Цветков събира опит и познания за виното години наред, преди да започне да се занимава и с това. От 2008 г. започва засаждането на собствени лозя, а през 2011 г. започва и разширение на избата, което приключи преди година. Серията Prima е от средния ценови сегмент, с цени в онлайн магазина на избата от 13 до 18 лв. По цени вината се нареждат между серията Villa Yustina (в по-ниския сегмент, 9-11 лв.) и Monоgram (над 20 лв.). 

Представените по-долу вина са от новите реколти на избата. 

Sauvignon Blanc, реколта 2012


Много светъл цвят, по-скоро сламено и почти нищо жълто. Усеща се аромат на сено, билки и полъх на слама. Загатнати горски плодове, ванилия и ягоди, диви ягоди. Топло, меко, съвсем леко тръпчиво.

При SB има две разновидности - класическата е френската, при която вината са по-ясно изразени минерални и цветисти. Видовете от Новия свят са с по-лек аромат, повече се усещат зеленина и свежест.

Traminer Prima, реколта 2012



За траминера е важно гроздето да се набере, когато е студено - рано сутрин, късно вечер. Има сладък, бонбонен аромат, летни цветя, рози и почти ухае на парфюм. Цветът е много бледо жълт. В уханието леко се долавя аромат на кашу, вкусът е леко парлив, с нежен и сладникав послевкус.

Cabernet Franc, реколта 2012

 

Полу-прозрачен рубинен цвят. Долавя се аромата на дъбова бъчва, влага, на камъни и влажен пясък, минерални нотки, напомнощи хладна изба. Леко тръпчиво, заоблен вкус, с аромат на къпина и арония. Според технолозите от избата - малина, но по-скоро е по-стипчив плод като касис, арония и къпина.

Pinot Noir, реколта 2011



Първия аромат, който усещам, е лак, прясно лакирано дърво, влажна изба и влага върху камъни. Фурми и сушени плодове, стафиди, халва. Цветът е светъл, полу-прозрачен, като череша. Ароматите на череша на сорта тук са по-скоро вишна, а черешовия се долавя като костилка; мармалад от сини сливи. Отлежало е нови френски бъчви, но това не се усеща силно. Неангажиращо и приятно.

неделя, 23 юни 2013 г.

Последните ягоди

Последните ягоди са поетично сбогуване с пролетта. Знак, че иде лятото, че вече е горещо, а нежната зеленина отстъпва пред онова зеленo, което по обед изглежда почти сивкаво от умора, а вечер отново блести в безкрайно дълбокото небе. Последните ягоди са много сладки и вече им липсват залепналите по тях бели листчета на цъфтящите дръвчета. Те са нежно омекнали и чакат само докосването до устните, за да се разтопят в сладък сок. Последни, до другата година.

Тези дребни сладки се правят с ягоди, сварени като сладко и няма пречка да им се наслаждавате и в другите сезони - стига сладкото да не е много гъсто, и да сте си го приготвили сами. Иначе ще му липсва истинска сладост и парченца плод. А и не гарантирам, че с желатиново-неизвестни смеси може да се получи нещо.

Приятно и ягодово!

Снимка: Весела Николаева

Ягодови бисквити

Продукти:
125 грама краве масло
2 яйца
125 грама захар
250 грама брашно
1/2 ч. л. бакпулвер
малко настъргана лимонова кора
сладко от ягоди - приблизително едно малко бурканче

От продуктите се замесва меко тесто - не трябва да е лепкаво, а просто да не се разлива. Ако прекалите с месенето, ще стане жилаво и твърдо. При необходимост се добавя още малко брашно. Хубаво е помещението, в което се меси, да не е много топло, защото маслото ще се разтича. Готовото тесто се оставя за 20 мин в хладилника, след което се разточва и се изрязват формички. За по-лесно разточвайте само част от него, а останалото да си стои в хладилника, иначе ще се отпусне и обезформи. Изрязаните сладки се подреждат на малко разстояние в намаслена тава и върху тях се подреждат парченца ягоди от сладкото и малко сос от него. Внимавайте да не прекалите, защото ще потече и залепне по тавата.

Сладките се пекат в предварително загрята на 200 градуса фурна около 20-30 мин, или докато краищата им станат златисти.

Още подобни рецепти:
Ароматни бисквити с ябълка
Еклери
Ягодово тирамису

петък, 24 май 2013 г.

Пролетна разядка

Всеки обяд или вечеря си има история, а всяка история си има начало. Независимо как се нарича, неговата главна роля е да ви прикотви на стола и да удължи удоволствието от храната. Неговата роля прилича на молитвите, с които по вяра, по традиция или по навик много хора сядат около масата и благодарят на някой бог или на земята за плодовете, които дава в живота им. В това предястие (което може да използвате и като сос за основното) нежно зеленото се среща с пикантното, майонезата е олекотена от лека киселина, а иначе натрапчивия тревист вкус на зелените подправки става по-мек в соса. 

Весела Николаева


Пропорции:
2 части прясна майонеза без добавки и допълнително овкусяване (ако може да е домашно приготвена, ще е най-добре)
2 части по-гъсто кисело мляко (с висок процент масленост или леко изцедено)
1/2 част горчица

По желание:
Зелени подправки и зеленчуци: 
връзка магданоз, копър, стръкове пресен лук и пресен чесън, джоджен, мента, мащерка...
спанак, киселец..

Всичко се смесва и се използва за ядене направо с лъжицата или за намазване върху препечена филийка :) Всъщност, забравих, че можех да я кръстя с по-модерното "брускета", обаче пък днес е 24 май... Тъй че си оставаме на хубавата българска дума "разядка".

Може да замените пресния чесън с 2-3 скилидки стар. Разядката може да се прави с всякакви зелени листа, т.е. и пролетта, и лятото са еднакво подходящи за нея, а в дългите летни следобеди е хубаво разнообразие към храната за бяло вино или за розе.

вторник, 5 март 2013 г.

Баклава със смокини и цитруси

Тази рецепта беше написана за конкурс, от който за жалост нищо не спечелих :) Просто другите участници бяха пуснали не по една рецепта, а цяло меню и моят десерт май нямаше шансове. Предлагам ви обаче вие да му дадете шанс и да не робувате на идеята, че баклава се яде по големи празници. Количеството захар в сиропа може да варира - зависи как обичате, може пък и да я замените с някой по-полезен подсладител и да комбинирате сварения цитрусов сироп с пресен - както ви се харесва!

Баклавата вече не е само догматичният сладкиш, познат от старите сладкарници, в който съжителстват фини кори, захарен сироп и орехи – между листите й могат да се сгушат още много подправки и продукти, може да бъде лепкаво-сладка или по-лека. А някоя рецепта може да прочете по нов начин популярният надпис, който претендира да е висял в някои социалистически сладкарници - “Баклавата с орехи днес е с фъстъци”.


Както и другите ориенталски сладкиши, баклавата може да бъде разказана с толкова поезия, колкото и със захар. С толкова сладост, колкото и с красотата на думите. Може да я разказваме страстно-смокиново, нежно-медено, освежаващо-лимоново, изненадващо-бадемово.... Ето такава ви я предлагам – с капки сок, който ти се приисква да обереш с пръсти от чинията, с леко хрускащи ядки и смокини, които се разтапят на върха на езика.




Снимка: Весела Николаева
 
Продукти *(за тава с диаметър 30 см; време на приготвяне – около 2 ½ – 3 часа):

За баклавата

16 броя фини кори за баница

1 пълна чаена чаша счукани бадеми

1 чаена чаша нарязани орехи

125 грама краве масло и малко за намазване на тавата

1 чаена чаша зелени смокини от сладко, нарязани

1 чаша стафиди



За сиропа

300 мл сок от цитруси, в който задължително е сокът на 1 цял лимон (приблизително такова количество се получава от лимона, 1 портокал и 2 мандарини)

300 мл вода

3 чаени чаши захар

2 супени лъжици сироп от сладкото от зелени смокини

1 пръчка канела

джиджифил на прах на върха на ножа

3-4 гвоздейчета карамфил

2-3 супени лъжици розова вода
Приготвяне:

Всички продукти за сиропа без розовата вода се смесват и се слагат да се варят – когато заври, се оставя на бавен огън за около 15-20 минути, докато остане близо 600 мл. течност. Прецежда се веднага, добавя се розовата вода и се оставя да се охлади добре. Ако оставите подправките да киснат в сиропа има вероятност да загорчи, а розовата вода може да промени вкуса си от варенето, затова се добавя накрая.

Тава с диаметър 30 см се намазва леко с масло. Останалото се загрява на слаб огън – колкото да е добре разтопено, не врящо. Ако започне да цвърчи, го свалете от котлона. Листите се подреждат, като всеки от тях се намазва с разтопеното масло с помощта на четка. Ако поръсвате направо, много внимавайте да е равномерно. След третия лист се слагат смесените ядки. Най-добре е бадемите да са счукани в хаванче, защото така излиза и част от маслото им, което също придава вкус на баклавата, освен това ако са само нарязни ядките си остават доста твърди. За орехите е най-добре нарязни по-едро, те са по-фини.

Ядките се поръсват на всеки 1-2 листа, а след осмия се слага и част от плънката от смокини и стафиди (ако се сложат по-долу, стафидите може да се надуят от сиропа). Така се редуват листи с плънка и ядки до свършването на листите. Последните два не се покриват с нищо, а само се намазват с масло. Баклавата се нарязва на парченца, а останалото масло се полива по разрезите. Пече се на 170 градуса в предварително загрята фурна – около 55-60 минути, докато се зачерви добре. Горещата баклава се залива със студения сироп и се оставя да престои на хладно поне 12 часа. По възможност я оставете в студена стая, а не в хладилника – иначе може да поеме миризми и да изсъхне.

четвъртък, 31 януари 2013 г.

Ореховки (Скалички)

Малко неща могат да бъдат толкова лесни и вкусни едновременно като ореховките. Забъркването им е изненадващо просто, съставките - съвсем обикновени, но събрани заедно се превръщат в едни от най-оригиналните дребни сладки. Да не забравяме - освен бързи и лесни, те са и трайни. Освен това рецептата е и полезна - може да сложите кафява вместо бяла захар или изцяло да я замените с естествен подсладител. За орехите и какаото - няма нужда да обясняваме, че са сред храните, едновременно вкусни и много полезни. А за допълнителен разкош - може да добавите в сместа ленено семе. 

И едно отклонение - другото им име е скалички, защото наистина приличат на парченца хрупкави и сладки скали. Обаче нямат нищо общо с еднотипните скалички, които сладкарниците правят от изостанали блатове. 

Приятен апетит! 

Снимка: Весела Николаева

Ореховки (за около 30 бройки, време на приготвяне до 60 минути)

Продукти: 2 чаени чаши едро смлени орехи
1 чаена чаша пудра захар
2 белтъка
2 супени лъжици какао
Щипка канела
2 супени лъжици брашно
1 ванилия

Всички продукти се бъркат с лъжица докато се получи гъста смес. Ако белтъците са по-големи, може да се добави още малко брашно. Сместа се оставя за десет минути в хладилника, през това време фурната се загрява на 180 градуса. С чаени лъжички се оформят купчинки от сместа на малко разстояние една от друга. Пекат се в предварително загрятата фурна около 15-20 минути, докато се стегнат добре, но в средата са все още леко меки. Изваждат се да престоят няколко часа, а ако са препечени – може да ги затворите в кутия с парче ябълка.

събота, 12 януари 2013 г.

Зимни приказки в кухнята – Домашен щолен

Рецептата е публикувана на Dnevnik.bg малко преди Коледа. Понеже януари е пълен с именни дни и студ, от който често се крием вкъщи, не робувайте на традицията, че щолен се яде само по Коледа - идеален е за всеки от зимните месеци, когато имате повече време за приготвянето и отлежаването му. 

Снимка: Весела Николаева

Щоленът е от западноевропейските традиции, които в последните години намериха повече от топъл прием в България. Произлиза от Германия и досега с името „Дрезденски коледен щолен” могат да се похвалят само произведенията на определени пекарни в Дрезден. Всяка година, около месец преди Коледа, месенето на щолени с тях е в разгара си, а след като са готови, те заминават за всички краища на света. Е, или поне на Европа. Ако нямате път към Дрезден и не можете да си поръчате доставка на оригинален щолен, направеният у дома е също толкова вкусен – дори повече.

Историята на произхода му се губи някъде в Средновековието, когато по случай Коледа в Германия приготвяли малко по-специални хлябове с плодове. После започнали да добавят различни подправки, мазнина, аромати. Първоначално се правели с растително масло, но така щолените бързо изсъхвали, затова през 15 век саксонският принц-електор Ернст и брат му – Дук Албрехт, се обърнали към папата в Рим с молба да разреши използването на масло. Първоначално получили отказ, но 40 години по-късно Църквата най-сетне дала разрешението си – при условие, че сладкишът ще се приготвя с масло, но ще се яде след коледните пости. Освен това разрешението първоначално било само за двора на саксонския владетел и приближените му.

Ограничението обаче паднало с идването на Реформацията – и така Протестантството донесло на Западна Европа не само ново богослужение, а и нов ред в кухнята.

Щолен (Stollen)

Продукти (за 3 броя)


200 мл прясно мляко

1 чаена чаша мляко или вода за разтваряне на маята

½ кубче (около 25 грама) прясна мая

Около 150 грама сушени плодове, по-едрите се нарязват

По желание – бадемов марципан, озахарени цитрусови корички, джинджифил, локум...

Настъргана кора на 1 лимон и на 1 портокал

1 чаена чаша кристална захар

150 грама краве масло (ако имате хубава свинска мас заменете с нея част от маслото)

1 яйце

Около 700 грама брашно

100-150 грама нарязани орехи, бадеми или други ядки

Ванилия, щипка сух джинджифил, канела и каквито подправки обичате

Щипка сол

2 супени лъжици ароматен алкохол (уиски, бренди)

За глазурата:

Около 70 грама краве масло

Пудра захар

Хубаво е всички продукти да се оставят на стайна тепмература една нощ – без маята и млякото. Те се изваждат от хладилника час-два преди приготвянето. Брашното се пресява поне два пъти, за да бъде въздушно.

Маята се разтваря в чаша вода или мляко и малко брашно – да стане рядка каша, и се оставя да шупне леко, т.е. на повърхността да излязат малки мехурчета. Сушените плодове се измиват, подсушават и заливат с алкохола. Брашното се сипва в голяма купа, тава или направо на плота за месене, прави се „кладенче” в средата му и се добавя яйцето. Постепенно се добавя млякото и се забърква тестото. Когато е добавено половината мляко се сипват разтворената мая и мекото масло (не го загрявайте!). Докато е още рядко се добавят останалите съставки, без марципан и локум, ако слагате. Замесва се меко тесто – трябва да се меси докато престане да лепне и не се разлива, но все още е достатъчно еластично. 

Тестото преди месенето | снимка: Весела Николаева

Разделя се на три топки, покриват се брашно, отгоре с кърпа и се оставят да втаса. Времето зависи от маята и температурата в стаята. Не е хубаво да втаса за по-малко от час, затова до 22 градуса е максималната температура, а може да го оставите на хладно и за една нощ. От личен опит – турската и българската мая са по-силни от френската. На сушената не съм почитател, предпочитам прясната, а ако досега не сте работили с такава – няма нищо по-особено при приготвянето й. 

Как разбираме дали тестото е втасало – обемът му е поне наполовина по-голям, при повдигане е по-въздушно и леко, а брашното отгоре изглежда като напукано.

След като са втасали, топките тесто се намесват – ако слагате локум, леко ги разточете и го нарежете върху тях. Най-лесният начин да режете локум е с не много остър нож, намокрен в студена вода. Така може да сложите и парченца марципан или да го оставите за накрая, при оформянето. Тестото се меси втория път съвсем малко – колкото да излезе въздухът от него. Всяка топка се разточва на правоъгълник, който може да се оформи по няколко начина – единият е да се завие като руло откъм дългата страна (сега е моментът да сложите марципана) и да се остави с ръба надолу в намаслена тава. Другият вариант е едната, по-малката половина да се захлупи като пакет до средата, после другата част да се прехвърли върху нея. Може да изпечете всички щолени наведнъж, ако имате толкова голяма тава, като помежду им оставите повече място, а може да използвате и форми за хляб.


Готовите щолени преди да втасат | снимка: Весела Николаева

Оставя се да втаса – докато обемът му се увеличи на 50%. Слага се в студена фурна, която се включва на 180 градуса. След като щоленът леко се запече, се усилва на 200 градуса. Изважда се когато хване хубава, светлокафява коричка и забодена в средата клечка излиза суха. Ако ще печете на няколко пъти, следващите тави се оставят на по-хладно, за не превтасат – те могат да се сложат във вече топлата фурна, но я охладете малко преди да ги метнете.


Изпечените щолени се намазват хубаво с масло и се поръсват със захар | снимка: Весела Николаева

Докато е топъл кората му се надупчва с клечка за зъби и се намазва с масло от всички страни. Поръсва се с пудра захар и се изчаква малко. После отново се намазва с масло и се поръсва със захар, като това се повтаря 2-3 пъти, може и повече. Накрая, когато маслото е стегнато, пак се наръсва със захар. Държи се на хладно и преди да се яде трябва да престои поне 24 часа. Максималната трайност, която съм изпробвала, е една седмица – може и повече, но дотогава едва ли ще има нещо неизядено.

Сладкишът трябва да престои поне ден преди да се яде | снимка: Весела Николаева