Паста "Бяло и зелено"

В гъбите има нещо много философско - използват се като метафора за активността по избори, подобно на хората си имат и много вкусни, и отровно вкусни видове, наглед някои са скромни, но правилно приготвени разгръщат аромата на цяла гора. Гъбите много напомнят и изневярата - на пръв поглед всичко е просто, лесно и приятно, но никога не си сигурен какъв ще е крайният резултат и последиците от него. Да не говорим за холандските им сестри, които могат да те превърнат в Алиса, безметежно прелитаща през Страната на чудесата. Тази година изобилства от гъби заради обилните дъждове, но дори да не сте познавачи като мен, магазините винаги са заредени с бели печурки, които само чакат да скочат в тенджерата или тигана, за да замирише на прекрасна есен. А за чесъна - в рецептата е доста, но на философските гъби им подхожда този поетичен аромат.

Продукти: (получават се 2-3 порции, времето за приготвяне е 20 минути)
250 грама гъби
200 мл (1 малка опаковка) млечна сметана, незаквасена, без растителни мазнин
2-3 супени лъжици олио
сол на вкус
3-4 скилидки чесън
200 грама макарони - формата е по желание, но с тръбички става много добре
няколко парчета моцарела
босилек и зелени маслини

Гъбите се почистват и нарязват. Макароните се слагат да се сварят във вряща, подсолена вода, която се запазва - най-добре е да ги приготвяте едновременно с гъбите. В по-дълбок съд се загрява олиото, скилидките чеън се смачкват с преса или се нарязват на ситно, смесват се с гъбите и всичко се слага да се изпържи за 1-2 минути. Добавят се сметаната, сол на вкус и по желание черен или бял пипер. Всичко се оставя на умерен към силен огън за няколко минути, добавят се 3-4 лъжици от водата, в която сте варили паста и се оставя да се сгъсти леко, а гъбите да се сготвят. Когато са готови, към тях се прибавят макароните - трябва да са горещи, сега извадени от водата. Всичко се разбърква, разпределя се по чинниите и върху горещата паста се слагат резени моцарела. Когато изстине леко се добавят листа пресен босилек и зелните маслини.

Ризото с гъби и вино

Ризото (rissoto) е начинът да приготвиш ориз с търпение и с каквото поискаш в добавка. Като повечето рецепти от всекидневната кухня около Средиземноморието приготвянето не е трудно и има малки лесни правила, които да следваш, за да се получи - например никога да не сипвате цялата течност и да не спирате да бъркате ориза. Можете да си експериментирате колкото искате, докато издигнете резултата до почти висша кулинария. Казвам почти, защото в ориза винаги остава доволния вкус на домашното, споменът за непретенциозни и препълнени чинии, наредени върху заобиколена от хора маса.

Продукти: (4 порции, приготвя се за около 40 мин)
1 чаена чаша ориз
250 грама гъби
няколко парчета нарязана шунка или филе
2 с. лъжици зехтин
1 глава лук или няколко стръка зелен лук
1 малък морков
парченце целина
2 чаши бяло вино (винени чаши, не водни)
сол на вкус
200 мл млечна сметана

Лукът и морковите се нарязват на ситно - морковът може да се настърже с целината. Гъбите се нарязват на филийки, зехтинът се загрява и лукът се изпържва в него за минута. Добавят се морковите и целината, след още 1-2 минути се добавят и гъбите с малко сол и филето. Огънят се намалява до среден, зеленчуците се покриват с капак и от време се разбъркват, за да не загорят. Когато гъбите са пуснали сока си се прибавя ориза и се оставя да поеме течността без да се похлупва. Когато течността се поеме, се сипва бялото вино - не наведнъж, а по малко, след като предишното е било поето от ориза. когато виното свърши, се сипва по много малко гореща вода или зеленчуков бульон, докато оризът стане почти готов. Не трябва да е разварен! Добавя се сметаната, разбърква се за 1-2 минути и се дърпа от огъня. Съдът се покрива с кърпа или дебела салфетка и отгоре се похлупва. Оставя се така около 5 минути, докато кърпата поеме излишната пара.

За хубав вид при сервиране: дъното и стените на купичка се покриват с настърган кашкавал, пармезан или друго подобно сирене и се сипва една порция ориз, Обръща се върху голяма чиния с плоско дъно и може да се поръси с магданоз, босилек или каквото обичате. И така повтаряте докато разпределите всички порции.

Бишкоти с кокос

Продукти:
2 яйца
1 непълна чаена чаша кисело мляко
1 чаена лъжица бакпулвер
1/2 чаена чаша захар
1 1/2 чаена чаша брашно
около 60 гр краве масло
ванилия
3-4 супени лъжици кокосови стърготини
няколко блокчета бял шоколад

Яйцата се разбиват със захарта до гъст крем - при вдигане перките на миксера могат да изпишат осмица над сместа без да се прекъсва струйката. Постепенно се прибавя брашното. Бакпулверът се смесва с млякото и се оставя за 2-3 минути да кипне. Маслото се добавя към сместа, след него и киселото мляко. Накрая се добавят ванилията, кокосът и 4-5 блокчета бял шоколад на дребни парченца. Можете да го натрошите с машинка за мелене на орехи или в кухненски робот, ако преди това сте го оставили да се стегне добре в хладилника.

Сместа се изсипва в намаслена правоъгълна форма с размери приблизително 25/5 см. и се изпича до леко порозовяване на 190 градуса, в предварително загрята фурна. Докато е топло, но не горещо, изпеченото тесто се вади, нарязва се на резени, които се слагат в тава и се запичат за още около 10 минути. След като се извадят се поръсват с разтопен бял шоколад или той се настъргва върху тях и бишкотите се връщат за секунди във фурната, за да може леко да се разтопи.

Най-хубави са когато престоят няколко часа в съд, който е затворен, но не съвсем плътно.

Бишкотите - сладкиши с минало

Бишкотите - сладкиши с минало

Точният произход на бишкотите не е много ясен във времето - някои източници посочват началото им още от Римската империя, други - от Средновековието, а трети - някъде около Ренесанса, когато започва да се развива модерното сладкарство. Думата biscotti означава двойно печени - заради оригиналната технология, по която се правят.

Тя е съвсем различна от модерното производство на пакетирани бишкоти, доста по-скъпа и сложна. Първо тестото за бишкотите - в най-старите рецепти винаги съдържа бадеми, се изпича в правоъгълна форма, след това се вади от нея, нарязва се на резени и те допълнително се запичат. По този начин и бисквитите стават по-трайни.

Може би най-известните бишкоти са Savoiardi - или Савойски бишкоти, основната съставка за Тирамису. Правят се от яйца, брашно, захар, допълнително поръсени с плътен слой пудра или захар на фин кристал преди изпичане. Технологията им на производство не е класическата, но е много по-бърза и лесна - тестото се шприцова и пече само веднъж.

От личния ми опит - тестото за бишкотите трябва да е по-гъсто от това за кекс и при печене не трябва да се оставя дълго във фурната. Същото се отнася и при повторното запичане на нарязаните бишкоти - иначе ще станат много твърди. Резултатът си заслужава и трае поне няколко дни. Е, според легендите Плиний Стари казвал, че препечените храни имат трайност няколко века, но ние няма да тръгнем да го доказваме. Не че нямаме търпение, просто толкова вкусно нещо няма как да се задържи дълго време неизядено.

Рецепта за бишкоти с кокос

Суфле със сирене

Рецептата е италианска, от една стара готварска книга. Излизат 2-3 порции и за разлика от други суфлета това не бухва много.

Продукти:
2 яйца
100 г сирене
2 супени лъжици краве масло
2 супени лъжици брашно
3/4 чаена чаша мляко
черен пипер
Подправки на вкус - аз слагам малко индийско орехче и риган

Маслото се загрява, брашното се изпържва леко в него и се добавя млякото. Когато стане на сос се оставя да изстине леко. Жълтъците се разбиват на пяна, прибавя се сиренето, след това и соса. Към всичко това внимателно се добавят белтъците, разбити на сняг с щипка сол. Изсипва се в намазана с мазнина форма за суфле и се пече 30-40 минути на водна баня на 180 градуса.

Теория и практика на едно суфле