Бишкоти с кокос

Продукти:
2 яйца
1 непълна чаена чаша кисело мляко
1 чаена лъжица бакпулвер
1/2 чаена чаша захар
1 1/2 чаена чаша брашно
около 60 гр краве масло
ванилия
3-4 супени лъжици кокосови стърготини
няколко блокчета бял шоколад

Яйцата се разбиват със захарта до гъст крем - при вдигане перките на миксера могат да изпишат осмица над сместа без да се прекъсва струйката. Постепенно се прибавя брашното. Бакпулверът се смесва с млякото и се оставя за 2-3 минути да кипне. Маслото се добавя към сместа, след него и киселото мляко. Накрая се добавят ванилията, кокосът и 4-5 блокчета бял шоколад на дребни парченца. Можете да го натрошите с машинка за мелене на орехи или в кухненски робот, ако преди това сте го оставили да се стегне добре в хладилника.

Сместа се изсипва в намаслена правоъгълна форма с размери приблизително 25/5 см. и се изпича до леко порозовяване на 190 градуса, в предварително загрята фурна. Докато е топло, но не горещо, изпеченото тесто се вади, нарязва се на резени, които се слагат в тава и се запичат за още около 10 минути. След като се извадят се поръсват с разтопен бял шоколад или той се настъргва върху тях и бишкотите се връщат за секунди във фурната, за да може леко да се разтопи.

Най-хубави са когато престоят няколко часа в съд, който е затворен, но не съвсем плътно.

Бишкотите - сладкиши с минало

Бишкотите - сладкиши с минало

Точният произход на бишкотите не е много ясен във времето - някои източници посочват началото им още от Римската империя, други - от Средновековието, а трети - някъде около Ренесанса, когато започва да се развива модерното сладкарство. Думата biscotti означава двойно печени - заради оригиналната технология, по която се правят.

Тя е съвсем различна от модерното производство на пакетирани бишкоти, доста по-скъпа и сложна. Първо тестото за бишкотите - в най-старите рецепти винаги съдържа бадеми, се изпича в правоъгълна форма, след това се вади от нея, нарязва се на резени и те допълнително се запичат. По този начин и бисквитите стават по-трайни.

Може би най-известните бишкоти са Savoiardi - или Савойски бишкоти, основната съставка за Тирамису. Правят се от яйца, брашно, захар, допълнително поръсени с плътен слой пудра или захар на фин кристал преди изпичане. Технологията им на производство не е класическата, но е много по-бърза и лесна - тестото се шприцова и пече само веднъж.

От личния ми опит - тестото за бишкотите трябва да е по-гъсто от това за кекс и при печене не трябва да се оставя дълго във фурната. Същото се отнася и при повторното запичане на нарязаните бишкоти - иначе ще станат много твърди. Резултатът си заслужава и трае поне няколко дни. Е, според легендите Плиний Стари казвал, че препечените храни имат трайност няколко века, но ние няма да тръгнем да го доказваме. Не че нямаме търпение, просто толкова вкусно нещо няма как да се задържи дълго време неизядено.

Рецепта за бишкоти с кокос

Ободряващо като тирамису

Малко легенди:

Този десерт има две истории за раждането си. По-новата и по-официална казва, че в сегашния си вид се появил някъде в края на 60-те години в ресторанта на Алба и Алдо Кампеол „Le Baccherie” в Тревизо, Италия. Те така и не го патентовали и за по-малко от половин век тирамису не само че станал световно известен, ами се появили и един куп рецепти, гравитиращи около вкуса му, много от които нямат нищо общо с оригинала.

Кулинарните легенди обаче заплитат много по-темпераментни връзки между страст, власт, безсънни нощи и сладост. През XVII век в италианският град Сиена посрещнали тосканския херцог Козимо Медичи III с десерта, който той толкова харесал, че разпространил рецептата и из други градове, а готвачите го нарекли „Супата на херцога”. Първообразът обаче дошъл от куртизанките на Венеция, които го поднасяли преди дългите нощи.

Името му означава „повдигни ме” – в по-приличен превод. Да оставим настрани венецианските куртизанки, едно тирамису прекрасно замества кафето в жегата – едновременно ободряващо и студено.

Няколко правила обаче – без маскарпоне, хубави бишкоти и силно кафе няма да се получи истинско тирамису. То не се реже, а се сипва с лъжица и прилича много повече на крем, отколкото на самозваните торти, които някои сладкари решават да накичат с това име. След като се направи трябва да престои поне една нощ в хладилника. Стига да не се оставили до него резен лук или скилидка чесън, много малка е вероятността да поеме неприятни миризми. Тъй като в рецептата има сурови яйца, които почти не се обработват топлинно, те трябва да са много пресни!

Рецептата:

2 големи яйца
200 г сирене маскарпоне
80 г пудра захар
2 големи чаши силно кафе без захар (еспресо, в никакъв случай разтворимо)
Натурално какао на прах
Около 15 бишкоти тип Savoiardi (те са силно хрупкави, с покритие от захар, и много въздушни)
Няколко супени лъжици вино Marsala или коняк, ако искате и малко алкохол към десерта

Жълтъците се разбиват с половината захар, белтъците с останалата половина. Към жълтъците се прибавя сиренето, след това и белтъците. Всяка бишкота се топи в кафето, разбъркано с виното, и се нарежда в съда за тирамису. След като наредит ред бишкоти се слага пласт крем, поръсва се с какато, пак ред бишкоти с кафе, накрая пак крем. Всичко се поръсва обилно с какао. За да не получи коричка от какаото, поръсва се малко веднага при приготвянето и след това се добавя още преди поднасяне.

Ако не сте сигурни в яйцата, разбивайте крема на водна баня. В някои рецепти те са заменени от сметана. Не използвайте обаче готовата сладкарска, а такава от краве мляко, която не е подсладена предварително. Най-удобният начин за поднасяне е да го слагате в чаши или купички, така всяка порция ще си е отделно и няма да се чудите в каква форма да сипвате от общия поднос.