Точният произход на бишкотите не е много ясен във времето - някои източници посочват началото им още от Римската империя, други - от Средновековието, а трети - някъде около Ренесанса, когато започва да се развива модерното сладкарство. Думата biscotti означава двойно печени - заради оригиналната технология, по която се правят.
Тя е съвсем различна от модерното производство на пакетирани бишкоти, доста по-скъпа и сложна. Първо тестото за бишкотите - в най-старите рецепти винаги съдържа бадеми, се изпича в правоъгълна форма, след това се вади от нея, нарязва се на резени и те допълнително се запичат. По този начин и бисквитите стават по-трайни.
Може би най-известните бишкоти са Savoiardi - или Савойски бишкоти, основната съставка за Тирамису. Правят се от яйца, брашно, захар, допълнително поръсени с плътен слой пудра или захар на фин кристал преди изпичане. Технологията им на производство не е класическата, но е много по-бърза и лесна - тестото се шприцова и пече само веднъж.
От личния ми опит - тестото за бишкотите трябва да е по-гъсто от това за кекс и при печене не трябва да се оставя дълго във фурната. Същото се отнася и при повторното запичане на нарязаните бишкоти - иначе ще станат много твърди. Резултатът си заслужава и трае поне няколко дни. Е, според легендите Плиний Стари казвал, че препечените храни имат трайност няколко века, но ние няма да тръгнем да го доказваме. Не че нямаме търпение, просто толкова вкусно нещо няма как да се задържи дълго време неизядено.
Рецепта за бишкоти с кокос
Показват се публикациите с етикет тирамису. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет тирамису. Показване на всички публикации
понеделник, 15 август 2011 г.
понеделник, 18 юли 2011 г.
Ягодово тирамису
Продукти:
Около 1 кг ягоди
1 опаковка (500 г) сирене маскарпоне
1/2 ч. чаша пудра захар
1/2 ч. чаша захар на кристали
2 големи яйца
Около 20-30 бишкоти
горчиво какао
1 ч. л. желатин
1 ч.ч. силно кафе без захар
Около половината от по-зрелите и меки ягоди се отделят и се сваряват в 1 л вода с 1/2 чаша кристална захар - трябва да се получи не много гъст сироп. Оставя се да изстине, прецежда се и се отделя 1 ч. чаша от него. Белтъците се разбиват с щипка сол и половината от пудрата захар. С останалата половина се разбиват жълтъците докато побелеят, прибавя се сиренето, след това внимателно се добавят белтъците.
На дъното на дълбок стъклен съд с диаметър около 25 см се нарежда ред от бишкотите, потопени леко в кафето, след това се слага пласт от крема. Поръсва се леко с какао. Следващия ред е бишкоти, напоени с ягодовия сироп - ако не попиват добре, той се разрежда с малко вода. Разпределя се останалата част от крема.
За украсата ягодите се нарязват на две половинки. В в 1-2 с. л. студена вода се разтваря желатина, оставя се няколко минути и добавя към отделения ягодов сироп, затоплен почти до завиране. Бърка се докато се разтвори и се оставя да изстине. Когато започне леко да се стяга, всяка половинка от ягодите се натопява в него и се нарежда върху сладкиша. Накрая в желатина се натопяват листенца мента, които се подреждат между ягодите. Трябва да престои поне 1 нощ в хладилника.
Около 1 кг ягоди
1 опаковка (500 г) сирене маскарпоне
1/2 ч. чаша пудра захар
1/2 ч. чаша захар на кристали
2 големи яйца
Около 20-30 бишкоти
горчиво какао
1 ч. л. желатин
1 ч.ч. силно кафе без захар
Около половината от по-зрелите и меки ягоди се отделят и се сваряват в 1 л вода с 1/2 чаша кристална захар - трябва да се получи не много гъст сироп. Оставя се да изстине, прецежда се и се отделя 1 ч. чаша от него. Белтъците се разбиват с щипка сол и половината от пудрата захар. С останалата половина се разбиват жълтъците докато побелеят, прибавя се сиренето, след това внимателно се добавят белтъците.
На дъното на дълбок стъклен съд с диаметър около 25 см се нарежда ред от бишкотите, потопени леко в кафето, след това се слага пласт от крема. Поръсва се леко с какао. Следващия ред е бишкоти, напоени с ягодовия сироп - ако не попиват добре, той се разрежда с малко вода. Разпределя се останалата част от крема.
За украсата ягодите се нарязват на две половинки. В в 1-2 с. л. студена вода се разтваря желатина, оставя се няколко минути и добавя към отделения ягодов сироп, затоплен почти до завиране. Бърка се докато се разтвори и се оставя да изстине. Когато започне леко да се стяга, всяка половинка от ягодите се натопява в него и се нарежда върху сладкиша. Накрая в желатина се натопяват листенца мента, които се подреждат между ягодите. Трябва да престои поне 1 нощ в хладилника.
събота, 16 юли 2011 г.
Ободряващо като тирамису
Малко легенди:
Този десерт има две истории за раждането си. По-новата и по-официална казва, че в сегашния си вид се появил някъде в края на 60-те години в ресторанта на Алба и Алдо Кампеол „Le Baccherie” в Тревизо, Италия. Те така и не го патентовали и за по-малко от половин век тирамису не само че станал световно известен, ами се появили и един куп рецепти, гравитиращи около вкуса му, много от които нямат нищо общо с оригинала.
Кулинарните легенди обаче заплитат много по-темпераментни връзки между страст, власт, безсънни нощи и сладост. През XVII век в италианският град Сиена посрещнали тосканския херцог Козимо Медичи III с десерта, който той толкова харесал, че разпространил рецептата и из други градове, а готвачите го нарекли „Супата на херцога”. Първообразът обаче дошъл от куртизанките на Венеция, които го поднасяли преди дългите нощи.
Името му означава „повдигни ме” – в по-приличен превод. Да оставим настрани венецианските куртизанки, едно тирамису прекрасно замества кафето в жегата – едновременно ободряващо и студено.
Няколко правила обаче – без маскарпоне, хубави бишкоти и силно кафе няма да се получи истинско тирамису. То не се реже, а се сипва с лъжица и прилича много повече на крем, отколкото на самозваните торти, които някои сладкари решават да накичат с това име. След като се направи трябва да престои поне една нощ в хладилника. Стига да не се оставили до него резен лук или скилидка чесън, много малка е вероятността да поеме неприятни миризми. Тъй като в рецептата има сурови яйца, които почти не се обработват топлинно, те трябва да са много пресни!
Рецептата:
2 големи яйца
200 г сирене маскарпоне
80 г пудра захар
2 големи чаши силно кафе без захар (еспресо, в никакъв случай разтворимо)
Натурално какао на прах
Около 15 бишкоти тип Savoiardi (те са силно хрупкави, с покритие от захар, и много въздушни)
Няколко супени лъжици вино Marsala или коняк, ако искате и малко алкохол към десерта
Жълтъците се разбиват с половината захар, белтъците с останалата половина. Към жълтъците се прибавя сиренето, след това и белтъците. Всяка бишкота се топи в кафето, разбъркано с виното, и се нарежда в съда за тирамису. След като наредит ред бишкоти се слага пласт крем, поръсва се с какато, пак ред бишкоти с кафе, накрая пак крем. Всичко се поръсва обилно с какао. За да не получи коричка от какаото, поръсва се малко веднага при приготвянето и след това се добавя още преди поднасяне.
Ако не сте сигурни в яйцата, разбивайте крема на водна баня. В някои рецепти те са заменени от сметана. Не използвайте обаче готовата сладкарска, а такава от краве мляко, която не е подсладена предварително. Най-удобният начин за поднасяне е да го слагате в чаши или купички, така всяка порция ще си е отделно и няма да се чудите в каква форма да сипвате от общия поднос.
Този десерт има две истории за раждането си. По-новата и по-официална казва, че в сегашния си вид се появил някъде в края на 60-те години в ресторанта на Алба и Алдо Кампеол „Le Baccherie” в Тревизо, Италия. Те така и не го патентовали и за по-малко от половин век тирамису не само че станал световно известен, ами се появили и един куп рецепти, гравитиращи около вкуса му, много от които нямат нищо общо с оригинала.
Кулинарните легенди обаче заплитат много по-темпераментни връзки между страст, власт, безсънни нощи и сладост. През XVII век в италианският град Сиена посрещнали тосканския херцог Козимо Медичи III с десерта, който той толкова харесал, че разпространил рецептата и из други градове, а готвачите го нарекли „Супата на херцога”. Първообразът обаче дошъл от куртизанките на Венеция, които го поднасяли преди дългите нощи.
Името му означава „повдигни ме” – в по-приличен превод. Да оставим настрани венецианските куртизанки, едно тирамису прекрасно замества кафето в жегата – едновременно ободряващо и студено.
Няколко правила обаче – без маскарпоне, хубави бишкоти и силно кафе няма да се получи истинско тирамису. То не се реже, а се сипва с лъжица и прилича много повече на крем, отколкото на самозваните торти, които някои сладкари решават да накичат с това име. След като се направи трябва да престои поне една нощ в хладилника. Стига да не се оставили до него резен лук или скилидка чесън, много малка е вероятността да поеме неприятни миризми. Тъй като в рецептата има сурови яйца, които почти не се обработват топлинно, те трябва да са много пресни!
Рецептата:
2 големи яйца
200 г сирене маскарпоне
80 г пудра захар
2 големи чаши силно кафе без захар (еспресо, в никакъв случай разтворимо)
Натурално какао на прах
Около 15 бишкоти тип Savoiardi (те са силно хрупкави, с покритие от захар, и много въздушни)
Няколко супени лъжици вино Marsala или коняк, ако искате и малко алкохол към десерта
Жълтъците се разбиват с половината захар, белтъците с останалата половина. Към жълтъците се прибавя сиренето, след това и белтъците. Всяка бишкота се топи в кафето, разбъркано с виното, и се нарежда в съда за тирамису. След като наредит ред бишкоти се слага пласт крем, поръсва се с какато, пак ред бишкоти с кафе, накрая пак крем. Всичко се поръсва обилно с какао. За да не получи коричка от какаото, поръсва се малко веднага при приготвянето и след това се добавя още преди поднасяне.
Ако не сте сигурни в яйцата, разбивайте крема на водна баня. В някои рецепти те са заменени от сметана. Не използвайте обаче готовата сладкарска, а такава от краве мляко, която не е подсладена предварително. Най-удобният начин за поднасяне е да го слагате в чаши или купички, така всяка порция ще си е отделно и няма да се чудите в каква форма да сипвате от общия поднос.
Абонамент за:
Публикации (Atom)