Мирослав Найденов: Комисарят по цените в действие

Министър Мирослав Найденов е заплаха за националната ни сигурност и трябва да бъде отстранен и най-малкото заточен някъде, където може да вреди само на себе си. Всяка следваща от идеите му е не просто на границата на абсурда, тя дава ново измерение на понятието „абсурд” изобщо. Защото в една стана с претенция за демокрация, валидна конституция и членство в общ съюз – ЕС, не е възможно всяка щура мисъл, която се завърти в главата на един министър да се прилага като фокус върху цирков заек.

Министър Найденов е заплаха за националната сигурност и ако толкова много иска да разбере къде по веригата на храните е проблема, първо трябваше да си поръча ДАНС, НАП и някой добър психиатър да проверят самия него.

Ако погледнем само няколко месеца, назад енергичният министър така и не успя да обясни какво и как наложи заплахите и спирането на вноса на яйца от Полша (използвам внос условно, защото Полша е в ЕС, точно като нас и сме част от общ пазар). Съвсем скоро обаче с герберски пирует министърът извади показалец и започна да се заканва на българските производители – хем да гледат щастливи кокошки, хем яйцата да са евтини, че иначе ще си внесем от Полша. Сигурно си е пратил снимката до всички ферми, за да може кокошките да се смеят докато го гледат.

И така, прегазвайки търговците на царевица по плажа, Найденов стигна до един от върховете на министерската си кариера – споразумение за замразяване на цените. Под измисления от него страх от евентуално бъдещо поскъпване бившият ветеринар скочи на стобора на услужливите си медии и обяви, че по негово предложение за три месеца храната няма да поскъпва. Малко уточнение – докато го обявяваше съвсем недискретно каза имената на веригите, съгласили се на идеята му, и всъщност се оказа, че няма да поскъпват „основни храни” като кренвирши, хляб, мляко... българско производство.

Няма нужда да си голям икономист, за да ти дойде наум, че ако тези храни бъдат замразени, повишението им по веригата, ако се налага такова, ще се прехвърли върху другите стоки. Аз, при условие, че не си купувам нито хляба, който ще е със застопорена цена, нито кренвирши, нито сирене от 5 лв. килото и кашкавал без мляко, подобно на много други българи ще платя сметката на министъра. Освен това, министър Найденов, ако няма кой да ви каже – веригите най-вероятно ще пренесат замразената цена към производителите. А производителите могат да се справят по два начина – да минат в сивия сектор или пък да си съкращават разходи. Тъй като нито от зърно могат да спестяват, нито от енергия, те ще замразят, намалят или забавят заплати на служителите си.

А е твърде възможно, министър Найденов, тези служители да живеят в малки населени места, където няма „Метро”, „Била” и „Кауфланд”, които така услужливо са ви смъкнали цените. И така те ще пазаруват на незамразени цени, в другите магазини.

Аз лично съм решила, че никога, ама никога повече няма да стъпя в някоя от трите вериги, които са се втурнали да облизват омазаните ви псевдо-инициативи. Изобщо не могат да ме привлекат с евтината си реклама как те лично ще помогнат и ще замразят и други храни като наденица, шпек и кайма.

Ако изобщо неадекватният на всяка икономика министър иска от веригите да си проявяват „социално отговорна позиция”, може да провери колко са верни твърденията на производители за извиване на ръцете от тях и да се опита с малко повече ум да реши конфликта. Социално отговорно поведение, министър Найденов, е веригите да не продават залежала стока на промоция и да не изискват всеки производител да си плаща за въпросната промоция. Социалното поведение, министър Найденов, не е да рекламираш стандарти, създадени по собствено усмотрение и да анатемосваш всички, които не работят по тях. Не е никак социално отговорно да обявиш как някой производител слага соя, без да си го доказал. И не е социално отговорно да назначаваш за шеф на фонд „Земеделие”, разпределящ милиарди субсидии, човек, който има опит в бранша колкото вие в експерименти по квантова физика. Не е никак социално отговорно да издигнеш за управление на напояването човек, който има присъда за кражба.

Далеч преди неизвестният ветеринар д-р Найденов изобщо да сънува министерски пост, като секретар на Националната ветеринарно-медицинска служба позволява внос на 20-годишно ирландско месо, което впоследствие най-вероятно е направено на колбаси. Въпросното месо, ако си послужим с неговия стил, определено е заплаха за националната ни сигурност, ако някой седне да изчисли колко вреди може да нанесе 75 тона ирландско месо, преработено в колбаси и други месни продукти. Канцерогенно е. Ирландското месо от 1986 г. е забранено за внос заради заразата от „луда крава”. Това обаче не пречи на секретаря да подпише вноса, а след скандала през 2006 г. тихо да се изсули в „Екоравновесие” – около година след като Бойко Борисов е станал кмет на София, в чиято общинска структура е и въпросното предприятие.

Между другото, по странно съвпадение ВАС отменя решението за уволнението му от НВМС с подкрепата на съдия Андрей Икономов, наказан заради скандала с имоти на магистрати в Приморско, и съдия Илиана Славовска, част от състава, отказал да спре уволнението на Мирослава Тодорова (информация на Росен Босев, „Капитал”). Славовска само между другото е и част от състава, който оправда лидера на ДПС Ахмед Доган за хонорара по „Цанков камък”. По делото на Найденов с особено мнение се подписва съдия Илияна Дойчева.

Като министър Найденов ще бъде запомнен с невероятната си енергия за невероятно безсмислени проверки и насоки за производители и търговци. За всеки проблем, който се появи в сектора, Найденов има готово решение – като японски самурай, който решава надигналите се пречки с рязане на глави. Или като неизживян съдия от Народния съд, който слуша само обвинението и крещи подобно на Червената кралица от „Алиса” – „Отсечете му главата!”

Вчера една колежка ми предложи ако говоря с Найденов да го питам каква е разликата между неговото поведение и комитета за определяне на цените отпреди 1989. Мисля, че е само една – там са работили повече хора, Найденов успява да се справи сам, с по-малко наличен ресурс.

"Кофас България" прогнозира фалити на компании от хранителния бранш

Скъпите хранителни суровини може да доведат до фалити на по-малки компании от хранително-вкусовия бранш, прогнозират в анализ от "Кофас България", компания за кредитни застраховки и управление на рискове. Анализаторите отбелязват, че от юни миналата година има ръст в храните по целия свят и най-вече в бързо развиващите се икономики. Лошо влияние върху фирмите от бранша има забавянето на икономическия ръст на големи пазари като САЩ, страните от еврозоната, последиците от ядрената катастрофа в Япония, както и трудния достъп до кредити.

От друга страна растящото потребление в развиващи се страни, като тези в Източна Азия, компенсира намалението в развитите. Това обаче не е благоприятно за по-малки компании от Европа и САЩ, работещи основно за местни пазари, ставя ясно от анализа. От него са изключени производителите на вино и алкохолни напитки.

Повишението на цените ще постави натясно много компании от бранша, като финансовите им проблеми ще зависят от това доколко ще могат да пренесат поскъпването към клиентите си. Според анализа с това по-трудно ще се справят малките и средни дружества, докато големите международни компании могат да са по-гъвкави и да повишават производителността си.

Инвестиционното търсене на стоки силно влияе върху ръста на цените им, като по данни на "Кофас" за периода от август 2010 до август тази година всички, с изключение на ориза, са скочили до рекордни нива. Млечните и месни стоки са поскъпнали с около 15%, зърнените – с 26 на сто, а рекордът е при захарта, която за 12 месеца се е повишила с 50%.

Според анализа тенденцията за спад в цените, започнал през август, няма да продължи дълго.

Сред другите причини за ръста на цените е разширяването на средната класа в бързо растящи икономики като Китай и климатичните промени. Това развитие обяснява скока на млечните, месни храни, както и на захарта, и задържането в цената на ориза. От своя страна някои от зърнените култури се използват за производство на биогорива, което още повече усилва натиска за ръст на цената им.

Продажба на земеделска земя от страна на правителствата и липса на прозрачност за запасите от храни също са се сред факторите, водещи до поскъпване.

Още за анализа на dnevnik.bg>>