В гъбите има нещо много философско - използват се като метафора за активността по избори, подобно на хората си имат и много вкусни, и отровно вкусни видове, наглед някои са скромни, но правилно приготвени разгръщат аромата на цяла гора. Гъбите много напомнят и изневярата - на пръв поглед всичко е просто, лесно и приятно, но никога не си сигурен какъв ще е крайният резултат и последиците от него. Да не говорим за холандските им сестри, които могат да те превърнат в Алиса, безметежно прелитаща през Страната на чудесата. Тази година изобилства от гъби заради обилните дъждове, но дори да не сте познавачи като мен, магазините винаги са заредени с бели печурки, които само чакат да скочат в тенджерата или тигана, за да замирише на прекрасна есен. А за чесъна - в рецептата е доста, но на философските гъби им подхожда този поетичен аромат.
Продукти: (получават се 2-3 порции, времето за приготвяне е 20 минути)
250 грама гъби
200 мл (1 малка опаковка) млечна сметана, незаквасена, без растителни мазнин
2-3 супени лъжици олио
сол на вкус
3-4 скилидки чесън
200 грама макарони - формата е по желание, но с тръбички става много добре
няколко парчета моцарела
босилек и зелени маслини
Гъбите се почистват и нарязват. Макароните се слагат да се сварят във вряща, подсолена вода, която се запазва - най-добре е да ги приготвяте едновременно с гъбите. В по-дълбок съд се загрява олиото, скилидките чеън се смачкват с преса или се нарязват на ситно, смесват се с гъбите и всичко се слага да се изпържи за 1-2 минути. Добавят се сметаната, сол на вкус и по желание черен или бял пипер. Всичко се оставя на умерен към силен огън за няколко минути, добавят се 3-4 лъжици от водата, в която сте варили паста и се оставя да се сгъсти леко, а гъбите да се сготвят. Когато са готови, към тях се прибавят макароните - трябва да са горещи, сега извадени от водата. Всичко се разбърква, разпределя се по чинниите и върху горещата паста се слагат резени моцарела. Когато изстине леко се добавят листа пресен босилек и зелните маслини.
Показват се публикациите с етикет паста. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет паста. Показване на всички публикации
четвъртък, 9 октомври 2014 г.
неделя, 13 ноември 2011 г.
Пролет в чиния със спанак
Пролетта може да дойде само насън, ако вън е ноември. Да нахлува с кални от разтапящ се сняг леки обувки, да разпилява завивките и пердетата с вятър, да дърпа лалета и нарциси, докато разцъфнат. Насън, като всичко, което искаш в ума си и криеш в сърцето си.
Орхан Памук пише, че сънят може да се използва, за да назовеш наяве желание. Искаш нещо, а не смееш да признаеш, даже и пред себе си. Искаш нещо нечувано, нещо забранено или нещо, с което няма как да не нараниш другиго. Не бива да го казваш дори, защото от мислите до делата и сбъдването има само крачки, не и прегради. И мислите, които си затулвал с мрак и мълчание избуяват насън. След това става лесно – можеш да кажеш – сънувах го, насън го исках. И никой няма да те обвини така, както би изрекъл желание, родено наяве.
Така желаеш пролет през ноември. Точно в средата, шест месеца след последната и шест преди следващата. Навън, по улици и витрини са извадили крещящо лилави, златни, блестящи и захаросани до горчивост украси. А в една нощ, единствено у дома ти, тя идва – с лице срещу вече топлото слънце, с думите, че е ранна и е най-хубавата, защото малко остава да чакаш до дните, когато сънят може да дойде преди навън да се стъмни. На сутринта ще кажеш, че я чакаш и искаш и никой няма да ти се учуди.
Напротив, дори ще ти помогне докато чакаш, да се нахраниш и с малко илюзии. Зелено през ноември, зелено като пресен спанак. Паста, като в слънчеви обеди и орехи, като в сладки за чай, който източното слънце пие с теб.
Продукти за 2 порции (приготвя се около 30 минути):
300-400 грама пресен спанак – извън ранната пролет, сега отново е плъзнал на пазарите
около 200 грама пълнозърнести спагети или талятеле – паста на широки и дълги ивици
100 грама бяло сирене
100 грама сметана – натурална или заквасена, задължително да е млечна
2 супени лъжици краве масло
2 супени лъжици орехи
Пастата се слага да се свари – пуска се във вряща вода, подсолена с малка лъжичка сол. Когато е готова, се изцежда, без да се облива с вода и се оставя настрани.
Спанакът се изчиства и измива много добре. Залива се с вряла вода за секунди и веднага след това се измива с ледена и се изцежда възможно най-хубаво от водата. Нарязва се на едри парчета. Маслото се загрява в тиган на умерен огън, добавя се спанакът и се задушава около 2 минути. Добавя се сметаната и се разбърква, докато леко се сгъсти, а спанакът се свие. Добавят се натрошеното сирене и сварената паста и се разбърква добре. Сваля се от огъня и се сипва в чиниите – отгоре се поръсват ореховите ядки.
Орхан Памук пише, че сънят може да се използва, за да назовеш наяве желание. Искаш нещо, а не смееш да признаеш, даже и пред себе си. Искаш нещо нечувано, нещо забранено или нещо, с което няма как да не нараниш другиго. Не бива да го казваш дори, защото от мислите до делата и сбъдването има само крачки, не и прегради. И мислите, които си затулвал с мрак и мълчание избуяват насън. След това става лесно – можеш да кажеш – сънувах го, насън го исках. И никой няма да те обвини така, както би изрекъл желание, родено наяве.
Така желаеш пролет през ноември. Точно в средата, шест месеца след последната и шест преди следващата. Навън, по улици и витрини са извадили крещящо лилави, златни, блестящи и захаросани до горчивост украси. А в една нощ, единствено у дома ти, тя идва – с лице срещу вече топлото слънце, с думите, че е ранна и е най-хубавата, защото малко остава да чакаш до дните, когато сънят може да дойде преди навън да се стъмни. На сутринта ще кажеш, че я чакаш и искаш и никой няма да ти се учуди.
Напротив, дори ще ти помогне докато чакаш, да се нахраниш и с малко илюзии. Зелено през ноември, зелено като пресен спанак. Паста, като в слънчеви обеди и орехи, като в сладки за чай, който източното слънце пие с теб.
Продукти за 2 порции (приготвя се около 30 минути):
300-400 грама пресен спанак – извън ранната пролет, сега отново е плъзнал на пазарите
около 200 грама пълнозърнести спагети или талятеле – паста на широки и дълги ивици
100 грама бяло сирене
100 грама сметана – натурална или заквасена, задължително да е млечна
2 супени лъжици краве масло
2 супени лъжици орехи
Пастата се слага да се свари – пуска се във вряща вода, подсолена с малка лъжичка сол. Когато е готова, се изцежда, без да се облива с вода и се оставя настрани.
Спанакът се изчиства и измива много добре. Залива се с вряла вода за секунди и веднага след това се измива с ледена и се изцежда възможно най-хубаво от водата. Нарязва се на едри парчета. Маслото се загрява в тиган на умерен огън, добавя се спанакът и се задушава около 2 минути. Добавя се сметаната и се разбърква, докато леко се сгъсти, а спанакът се свие. Добавят се натрошеното сирене и сварената паста и се разбърква добре. Сваля се от огъня и се сипва в чиниите – отгоре се поръсват ореховите ядки.
Абонамент за:
Публикации (Atom)