Търсене в този блог
Показват се публикациите с етикет италиански десерти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет италиански десерти. Показване на всички публикации
вторник, 16 август 2011 г.
Бишкоти с кокос
Продукти:
2 яйца
1 непълна чаена чаша кисело мляко
1 чаена лъжица бакпулвер
1/2 чаена чаша захар
1 1/2 чаена чаша брашно
около 60 гр краве масло
ванилия
3-4 супени лъжици кокосови стърготини
няколко блокчета бял шоколад
Яйцата се разбиват със захарта до гъст крем - при вдигане перките на миксера могат да изпишат осмица над сместа без да се прекъсва струйката. Постепенно се прибавя брашното. Бакпулверът се смесва с млякото и се оставя за 2-3 минути да кипне. Маслото се добавя към сместа, след него и киселото мляко. Накрая се добавят ванилията, кокосът и 4-5 блокчета бял шоколад на дребни парченца. Можете да го натрошите с машинка за мелене на орехи или в кухненски робот, ако преди това сте го оставили да се стегне добре в хладилника.
Сместа се изсипва в намаслена правоъгълна форма с размери приблизително 25/5 см. и се изпича до леко порозовяване на 190 градуса, в предварително загрята фурна. Докато е топло, но не горещо, изпеченото тесто се вади, нарязва се на резени, които се слагат в тава и се запичат за още около 10 минути. След като се извадят се поръсват с разтопен бял шоколад или той се настъргва върху тях и бишкотите се връщат за секунди във фурната, за да може леко да се разтопи.
Най-хубави са когато престоят няколко часа в съд, който е затворен, но не съвсем плътно.
Бишкотите - сладкиши с минало
Етикети:
бисквити,
бишкоти,
италианска кухня,
италиански десерти,
кокос,
сладки
събота, 16 юли 2011 г.
Ободряващо като тирамису
Малко легенди:
Този десерт има две истории за раждането си. По-новата и по-официална казва, че в сегашния си вид се появил някъде в края на 60-те години в ресторанта на Алба и Алдо Кампеол „Le Baccherie” в Тревизо, Италия. Те така и не го патентовали и за по-малко от половин век тирамису не само че станал световно известен, ами се появили и един куп рецепти, гравитиращи около вкуса му, много от които нямат нищо общо с оригинала.
Кулинарните легенди обаче заплитат много по-темпераментни връзки между страст, власт, безсънни нощи и сладост. През XVII век в италианският град Сиена посрещнали тосканския херцог Козимо Медичи III с десерта, който той толкова харесал, че разпространил рецептата и из други градове, а готвачите го нарекли „Супата на херцога”. Първообразът обаче дошъл от куртизанките на Венеция, които го поднасяли преди дългите нощи.
Името му означава „повдигни ме” – в по-приличен превод. Да оставим настрани венецианските куртизанки, едно тирамису прекрасно замества кафето в жегата – едновременно ободряващо и студено.
Няколко правила обаче – без маскарпоне, хубави бишкоти и силно кафе няма да се получи истинско тирамису. То не се реже, а се сипва с лъжица и прилича много повече на крем, отколкото на самозваните торти, които някои сладкари решават да накичат с това име. След като се направи трябва да престои поне една нощ в хладилника. Стига да не се оставили до него резен лук или скилидка чесън, много малка е вероятността да поеме неприятни миризми. Тъй като в рецептата има сурови яйца, които почти не се обработват топлинно, те трябва да са много пресни!
Рецептата:
2 големи яйца
200 г сирене маскарпоне
80 г пудра захар
2 големи чаши силно кафе без захар (еспресо, в никакъв случай разтворимо)
Натурално какао на прах
Около 15 бишкоти тип Savoiardi (те са силно хрупкави, с покритие от захар, и много въздушни)
Няколко супени лъжици вино Marsala или коняк, ако искате и малко алкохол към десерта
Жълтъците се разбиват с половината захар, белтъците с останалата половина. Към жълтъците се прибавя сиренето, след това и белтъците. Всяка бишкота се топи в кафето, разбъркано с виното, и се нарежда в съда за тирамису. След като наредит ред бишкоти се слага пласт крем, поръсва се с какато, пак ред бишкоти с кафе, накрая пак крем. Всичко се поръсва обилно с какао. За да не получи коричка от какаото, поръсва се малко веднага при приготвянето и след това се добавя още преди поднасяне.
Ако не сте сигурни в яйцата, разбивайте крема на водна баня. В някои рецепти те са заменени от сметана. Не използвайте обаче готовата сладкарска, а такава от краве мляко, която не е подсладена предварително. Най-удобният начин за поднасяне е да го слагате в чаши или купички, така всяка порция ще си е отделно и няма да се чудите в каква форма да сипвате от общия поднос.
Този десерт има две истории за раждането си. По-новата и по-официална казва, че в сегашния си вид се появил някъде в края на 60-те години в ресторанта на Алба и Алдо Кампеол „Le Baccherie” в Тревизо, Италия. Те така и не го патентовали и за по-малко от половин век тирамису не само че станал световно известен, ами се появили и един куп рецепти, гравитиращи около вкуса му, много от които нямат нищо общо с оригинала.
Кулинарните легенди обаче заплитат много по-темпераментни връзки между страст, власт, безсънни нощи и сладост. През XVII век в италианският град Сиена посрещнали тосканския херцог Козимо Медичи III с десерта, който той толкова харесал, че разпространил рецептата и из други градове, а готвачите го нарекли „Супата на херцога”. Първообразът обаче дошъл от куртизанките на Венеция, които го поднасяли преди дългите нощи.
Името му означава „повдигни ме” – в по-приличен превод. Да оставим настрани венецианските куртизанки, едно тирамису прекрасно замества кафето в жегата – едновременно ободряващо и студено.
Няколко правила обаче – без маскарпоне, хубави бишкоти и силно кафе няма да се получи истинско тирамису. То не се реже, а се сипва с лъжица и прилича много повече на крем, отколкото на самозваните торти, които някои сладкари решават да накичат с това име. След като се направи трябва да престои поне една нощ в хладилника. Стига да не се оставили до него резен лук или скилидка чесън, много малка е вероятността да поеме неприятни миризми. Тъй като в рецептата има сурови яйца, които почти не се обработват топлинно, те трябва да са много пресни!
Рецептата:
2 големи яйца
200 г сирене маскарпоне
80 г пудра захар
2 големи чаши силно кафе без захар (еспресо, в никакъв случай разтворимо)
Натурално какао на прах
Около 15 бишкоти тип Savoiardi (те са силно хрупкави, с покритие от захар, и много въздушни)
Няколко супени лъжици вино Marsala или коняк, ако искате и малко алкохол към десерта
Жълтъците се разбиват с половината захар, белтъците с останалата половина. Към жълтъците се прибавя сиренето, след това и белтъците. Всяка бишкота се топи в кафето, разбъркано с виното, и се нарежда в съда за тирамису. След като наредит ред бишкоти се слага пласт крем, поръсва се с какато, пак ред бишкоти с кафе, накрая пак крем. Всичко се поръсва обилно с какао. За да не получи коричка от какаото, поръсва се малко веднага при приготвянето и след това се добавя още преди поднасяне.
Ако не сте сигурни в яйцата, разбивайте крема на водна баня. В някои рецепти те са заменени от сметана. Не използвайте обаче готовата сладкарска, а такава от краве мляко, която не е подсладена предварително. Най-удобният начин за поднасяне е да го слагате в чаши или купички, така всяка порция ще си е отделно и няма да се чудите в каква форма да сипвате от общия поднос.
Етикети:
бишкоти,
италиански десерти,
кафе,
тирамису,
Тревизо
Абонамент за:
Публикации (Atom)
