Винен туризъм в София още изглежда малко не на място – тук лозя не растат, известните винарски изби са пръснати по други краища на България, а вечерите на чаша в столицата, ако не са у дома, са в ресторанти или на курсове по дегустация.
И все пак на 10 минути с кола от центъра на София, на бул."Цар Борис III" №134, има изба на 140 години. Плесен е покрила бутилки с шампанско, а извитите сводове носят спомени за архитектура от по-миналия век…
Едно странно нещо, с което ще започне посещението ви тук е мястото – Институтът за изследване на вино и спиртни напитки дели един двор и донякъде една сграда с цигарена фабрика и мирисът на тютюн е първото, което ви посреща.
Той спира да се усеща, след като сте се разходили в подземието, където стените са скрити под благородна винена плесен, а между прашните бутилки и бъчви са наредени отдавна извадени от употреба винарски уреди. Машини за ръчно затваряне на бутилки и малки преси за грозде чакат избата отново да приема посетители, за да разказват как преди стотици години гроздето е било превръщано в напитка за пирове и причастия.
История в бутилки
В избата, където сега не се произвежда, са останали бутилки, трупани с десетилетия, някои от тях вече празни. Наред с вината от традиционни български сортове на специален стелаж още има бутилки с местно шампанизирано вино – повечето са по на 30-40 години и вече едва ли стават за пиене. По тях обаче могат да ви обяснят каква е технологията – една и съща и във Франция, и в България, с разликата, че тук не може да се нарича шампанско.
Институтът е създаден през 50-те години на XX век и се настанява в национализираната изба. Тя пък още през 30-те или 40-те години е заела мястото на една от първите български фабрика за бира, създадена от чехи. От тяхната характерна архитектура са останали извитите сводове на подземната изба, част от която обаче е била преградена, за да побере цигарена фабрика няколко години след национализацията. Точната история и промени в годините са отчасти изгубени и сега служителите се опитват да ги възстановят.
Дегустация като за конкурс
От сайта на института можете да разберете кое е виното на годината, избрано сред десетки видове на български и чужди винарни. Виненият индекс – както наричат наградите си от института, се изчислява с избора на комисия дегустатори в края на всяка година.
Ако не сте в комисията, след няколко месеца ще можете и сами да избирате кое е най-доброто според вас вино в България. В момента подземната изба се ремонтира и до края на годината тук трябва да бъде отворено за дегустации. Намерението е на едно място в столицата да се съберат вината, които представляват всички райони на страната.
По този начин според ръководството на изследователския център ще се показва къде какво вино може да се пие, така че, ако нямате възможност да обиколите няколко области, ще имате виното им събрано на едно място. А може би ако ви хареса – ще посетите и самите изби.
"Идеята ни е хората, посещаващи София, да могат да опитат на едно място всички вина от България", разказва Силвия Василева, управител на института. Сега на една от стените в избата виси винена карта на България – тя обаче е стара и вече много се е променила, трябва да се прави нова, обяснява Стоян Геров от института.
За определяне на качеството на едно вино дегустацията засега си остава единственият начин. Субективно обаче, защото при избора на вино на годината често се случва дегустаторите да са на противоположни мнения.
Ако пък ви интересува какво точно съдържа едно вино или друга алкохолна напитка, можете да занесете проба в лабораторията, където ще определят има ли оцветители, ароматизатори, спирт, кои от тях са позволени за добавяне и кои не. Една част от оцветителите са разрешени за безалкохолни напитки и не са вредни, но за виното са забранени, разказват от лабораторията.
Питие от старо и ново лозе
За последните 15-20 години според Стоян Геров качеството на българското вино се е променило към по-добро по две причини. Едната е модернизацията на избите, покупката на ново оборудване, инвестициите в технологиите. Другата е засаждането на нови лозя, които вече са на по 5-6 години и започват да дават хубав плод.
"Разликата между гроздето от нови и стари лозя е в пъти", обяснява Стоян. А най-хубавите вина се правят от комбинации от двете. След като едно лозе бъде засадено, постепенно добивът му нараства, задържа се за години на едно ниво, след което започва спад. Качеството обаче, разказват от института, постоянно се повишава с годините. Но историите за изби с лозя на стотици години са по-скоро маркетингов трик, защото такива растения просто спират да дават плод.
В България разликите между ново и старо лозе обаче не са точно традиционните по една прозаична причина – тук почти всички стари лози са били собственост на кооперации и стопанства, които с идването на демокрацията са раздадени на много дребни собственици и неподдържани с години. Това е намалило качеството на гроздето за вино, така че единственият вариант е да се правят нови насаждения.
Митовете, че в България качествено бяло вино не става и тук трябва да се гледат само червени сортове, отдавна не са верни, разказват от института. Северната част на страната е по-добра за белите сортове, защото е по-хладна, а южната – за червените заради по-топлите дни.
Дали наистина е така – запалените по дегустации ще могат да сравняват след няколко месеца на едно място, под сводовете на бившата чешка пивоварна, където винена плесен е поемала десетки години аромата на отлежаващи бутилки, а историите на виното само чакат да бъдат разказани и чути.
И все пак на 10 минути с кола от центъра на София, на бул."Цар Борис III" №134, има изба на 140 години. Плесен е покрила бутилки с шампанско, а извитите сводове носят спомени за архитектура от по-миналия век…
Едно странно нещо, с което ще започне посещението ви тук е мястото – Институтът за изследване на вино и спиртни напитки дели един двор и донякъде една сграда с цигарена фабрика и мирисът на тютюн е първото, което ви посреща.
Той спира да се усеща, след като сте се разходили в подземието, където стените са скрити под благородна винена плесен, а между прашните бутилки и бъчви са наредени отдавна извадени от употреба винарски уреди. Машини за ръчно затваряне на бутилки и малки преси за грозде чакат избата отново да приема посетители, за да разказват как преди стотици години гроздето е било превръщано в напитка за пирове и причастия.
История в бутилки
В избата, където сега не се произвежда, са останали бутилки, трупани с десетилетия, някои от тях вече празни. Наред с вината от традиционни български сортове на специален стелаж още има бутилки с местно шампанизирано вино – повечето са по на 30-40 години и вече едва ли стават за пиене. По тях обаче могат да ви обяснят каква е технологията – една и съща и във Франция, и в България, с разликата, че тук не може да се нарича шампанско.
Институтът е създаден през 50-те години на XX век и се настанява в национализираната изба. Тя пък още през 30-те или 40-те години е заела мястото на една от първите български фабрика за бира, създадена от чехи. От тяхната характерна архитектура са останали извитите сводове на подземната изба, част от която обаче е била преградена, за да побере цигарена фабрика няколко години след национализацията. Точната история и промени в годините са отчасти изгубени и сега служителите се опитват да ги възстановят.
Дегустация като за конкурс
От сайта на института можете да разберете кое е виното на годината, избрано сред десетки видове на български и чужди винарни. Виненият индекс – както наричат наградите си от института, се изчислява с избора на комисия дегустатори в края на всяка година.
Ако не сте в комисията, след няколко месеца ще можете и сами да избирате кое е най-доброто според вас вино в България. В момента подземната изба се ремонтира и до края на годината тук трябва да бъде отворено за дегустации. Намерението е на едно място в столицата да се съберат вината, които представляват всички райони на страната.
По този начин според ръководството на изследователския център ще се показва къде какво вино може да се пие, така че, ако нямате възможност да обиколите няколко области, ще имате виното им събрано на едно място. А може би ако ви хареса – ще посетите и самите изби.
"Идеята ни е хората, посещаващи София, да могат да опитат на едно място всички вина от България", разказва Силвия Василева, управител на института. Сега на една от стените в избата виси винена карта на България – тя обаче е стара и вече много се е променила, трябва да се прави нова, обяснява Стоян Геров от института.
За определяне на качеството на едно вино дегустацията засега си остава единственият начин. Субективно обаче, защото при избора на вино на годината често се случва дегустаторите да са на противоположни мнения.
Ако пък ви интересува какво точно съдържа едно вино или друга алкохолна напитка, можете да занесете проба в лабораторията, където ще определят има ли оцветители, ароматизатори, спирт, кои от тях са позволени за добавяне и кои не. Една част от оцветителите са разрешени за безалкохолни напитки и не са вредни, но за виното са забранени, разказват от лабораторията.
Питие от старо и ново лозе
За последните 15-20 години според Стоян Геров качеството на българското вино се е променило към по-добро по две причини. Едната е модернизацията на избите, покупката на ново оборудване, инвестициите в технологиите. Другата е засаждането на нови лозя, които вече са на по 5-6 години и започват да дават хубав плод.
"Разликата между гроздето от нови и стари лозя е в пъти", обяснява Стоян. А най-хубавите вина се правят от комбинации от двете. След като едно лозе бъде засадено, постепенно добивът му нараства, задържа се за години на едно ниво, след което започва спад. Качеството обаче, разказват от института, постоянно се повишава с годините. Но историите за изби с лозя на стотици години са по-скоро маркетингов трик, защото такива растения просто спират да дават плод.
В България разликите между ново и старо лозе обаче не са точно традиционните по една прозаична причина – тук почти всички стари лози са били собственост на кооперации и стопанства, които с идването на демокрацията са раздадени на много дребни собственици и неподдържани с години. Това е намалило качеството на гроздето за вино, така че единственият вариант е да се правят нови насаждения.
Митовете, че в България качествено бяло вино не става и тук трябва да се гледат само червени сортове, отдавна не са верни, разказват от института. Северната част на страната е по-добра за белите сортове, защото е по-хладна, а южната – за червените заради по-топлите дни.
Дали наистина е така – запалените по дегустации ще могат да сравняват след няколко месеца на едно място, под сводовете на бившата чешка пивоварна, където винена плесен е поемала десетки години аромата на отлежаващи бутилки, а историите на виното само чакат да бъдат разказани и чути.
Няма коментари:
Публикуване на коментар