Текстът е публикуван в dnevnik.bg на 29 април. Приятно четене!
Ако пчелите изчезнат, една голяма част от храната, която познаваме, просто ще престане да съществува. Това са повечето плодове и зеленчуци, като ябълките, прасковите, бадемите, ягодите... Без пчелите храната ни ще се състои от еднообразни самоопрашващи се култури като царевицата, пшеницата и ечемикът, а всички продукти от тях - меда, лечебния прополис, пчелната отрова, восъкът, използвани във фармацията и козметиката, също няма да ги има. От няколко години обаче по света все повече се разпространява проблемът с изчезването на пчелите.
Пестициди убиват пчелите в България
У нас той не прилича на този от САЩ – т.нар. синдром на празния кошер, при който колонии от насекоми просто излитат и не се връщат в кошера, без никаква видима причина за това. В България пчелините страдат от проблеми, които вече са добре проучени и се знае тяхното решаване – основно от пръскане с пестициди в разрез с правилата и болести, за борба с които често трябва да се унищожат всички заразени кошери, без стопанинът да получи някакво обезщетение. Това разказа пчеларят Илия Цонев на лекция от семинара "Пчелите и градът", която фондация "Кредо Бонум" организира в събота в София. Цонев е автор и на книгата "Добрите пчеларски практики. Семинарът е част от проекта на фондацията "За пчелите и хората", който има за цел опазването на пчелите в България.
Извън болестите пръскането с пестициди е основната причина за смърт на пчелите. "Регулацията в България е добра, има добра наредба, но тя не се спазва", каза Цонев. Наредбата забранява пръскането в периоди на цъфтеж или отделяне на мана, освен при масово нападение от насекоми, но тогава трябва да има разрешение от областната дирекция по безопасност на храните.
Какво обаче се получава – земеделските стопани пръскат точно в петък следобяд или преди празници, защото така пчералите не могат да веднага да изискат проби за неразрешено използване на пестициди. Тъй като се разграждат бързо, дори да се занесат проби от пчелите и растенията, след два дни вече не е останало нищо и нищо не може да се докаже. За този проблем признаха преди няколко месеца и от Българската агенция по безопасност на храните, към която ни насочиха от земеделското министерство по проблемите на пчеларството.
Друг сериозен проблем е оставянето на много големи площи, засети с култури, от които нектар не се събира – като царевицата и пшеницата например, както и пълното изчистване от полето на плодни дървета и храсти като глог, шипки, от които пчелите могат да събират нектар. Резултатът всъщност е удар и за цялото земеделие – доказано е, че растенията, опрашени от пчели, дават по-едър и повече плод, отколкото тези, за чието опрашване се разчита само на вятъра и други насекоми. Причините са две – първо, медоносните растения имат по-лепкав и тежък прашец, пригоден да полепва по пчелите, а не да лети с вятъра. Второ, кръстосаното опрашване на видовете дава по-здрав, едър и устойчив плод.
Нека се върнем на пестицидите – сериозни щети нанасят т. нар. неоникотиноиди, част от които вече са забранени за използване във Франция и Германия след протести на пчелари, разказа Илия Цонев. В България подобни забрани няма и са разрешени неоникотиноиди от около 15 търговски марки. Тези пестициди действат на нервната система на пчелите и предизвикват дезориентация, влошават обонянието им и те не могат да намерят пътя към кошера.
Чист мед
Да се отклоним малко – дори пчелите да събират нектар от растения, пръскани с пестициди, произведеният мед няма никакви следи от тях, освен миниатюрно количество случайно попаднал прашец, обясни Цонев. Има случаи, когато пчелите събират нектар от различни билки и след това медът има по-странен и горчив вкус – той не е отровен и в него няма попаднали вредни вещества, просто пчелите разделят храната си на полезна и неполезна, а не на вкусна и лоша като хората.
Генномодифицираните растения обаче са сред вредните за пчелните семейства. Цонев разказа за изследване в Германия, което е установило, че царевицата Mon810 на "Монсанто", за която се настоява да се разреши за отглеждане в ЕС, предизвиква влошаване в ориентацията и обонянието на пчелите. Всъщност един от сериозните проблеми с ГМО организмите е третирането им с препарати – много от тях са обработени направо като семена и след това пчелите поемат отровата при цъфтежа. Отделно голяма част от ГМО растенията изискват пръскане със специални пестициди и хербициди, които могат да убият или разболеят пчелите.
Първите стъпки на един пчелар
Ако сте решили да помогнете за запазване на разнообразието на планетата, гледането на пчели не е толкова трудна работа и не изисква да сте постоянно край тях, разказва Цонев. Най-добре е първо да започнете с 2-3 кошера, докато се научите как да ги гледате. Най-подходящото време е пролетта, когато и пчелите се размножават по-интензивно и събират повече нектар. Избира се сухо и топло място, което не е ветровито и наоколо има цъфтяща растителност през по-голяма част от пролетта, лятото и есента.
Регионът на София според Цонев не е много подходящ и от него се вади малко мед. Около Кюстендил също има подобни райони, в които на изоставените ниви медоносната растителност е унищожена от плевели, от които нектар не се събира. Местенето на кошерите и всяко отваряне стресира пчелите, предупреди Цонев. За отглеждането ще ви трябва още и облекло, за да не ви жилят, когато ходите до тях, приспособление за разпечатване на питите с мед, нож за ваденето им и центрофуга за меда. За създаване на кошера се купува и майка, която снася яйцата и играе ролята на обединител за работничките – те разпознават миризмата й и тази на кошера като своя и така се връщат в него. При смърт или заболяване на майката работничките могат да произведат нова, но най-често тя се купува направо и се слага в специална капсула, за да не се усети в началото, че има друга миризма. През лятото едно семейство има 60 – 100 хил. работнички, през зимата те намаляват до 10-20 хил.
Ако ще се занимавате с отглеждането, трябва да предвидите и вероятността да се разболеят. Най-честите болести са американският и европейският гнилец, като американският не се лекува, защото в ЕС използването на антибиотици за пчелите е забранено. При такава болест засегнатото семейство просто се изгаря. По принцип пчеларят може да разчита на пълно обезщетение от земеделското министерсто, ако кошерите му са унищожени от американски гнилец, обясниха от хранителната агенция.
По пчелите има и паразитни болести като вароатозата, причинявана от кърлежи, както и няколко вида нозематоза, една от които е с азиатски произход и се унищожава по-трудно.
За хранене на пчелите е най-добре да оставите мед, тъй като той им носи най-много хранителни вещества, съветва Цонев. Ако оставите само захарен сироп, е много вероятно имунната им система да отслабне, особено през зимата. Това е и една от основните причини за измиране на пчели през зимата, каза още пчеларят. Иначе в кошера работничките поддържат постоянна температура от около 35 градуса в центъра, където е пилото – новоизлюпените млади пчели. През студено време те се скупчват, за да запазят топлината, а през лятото носят вода в кошера и махат с крилца, за да го охладят. В случая пчеларят може да им помогне, като отвори кошера, за да влиза свеж въздух.
Още малко за пчелите
Лекциите от семинара "Пчелите и градът" продължават до 3 юни и са безплатни. Единственото условие е да се запишете предварително на office@credobonum.bg. Още за проекта "За пчелите и хората" можете да видите на сайта на фондация"Кредо Бонум", повече информация за проблемите с пчелите - следете и на dnevnik.bg.
Няма коментари:
Публикуване на коментар