Търсене в този блог

неделя, 12 февруари 2012 г.

История с дъх на билки и шоколад

Текстът е публикуван във в. "Дневник" на 4 септември 2009 г. 


Целогодишна температура от 15 градуса, тъмновиолетова плесен по стените и бутилките и вина, реколти от 1892 г. насам. Построена на естествено земно възвишение по проект на френски архитект през същата тази 1892 г., когато почти всички лозя в Европа са унищожени от филоксерата, днес произвежда малко количество вино от сортове, някои от които са уникални за района и страната.

Ако вече си представяте бутикова изба някъде около Шатоньоф-дю-Пап, известната винарска област в Южна Франция, сменете посоката си на изток и преминете около 2400 километра, за да стигнете до Плевен. В центъра на Северна България, скрита зад по-голямата сграда на Института по лозарство и винарство, е най-старата действаща изба в страната.

Дегустациите и виненият туризъм още не са много популярни у нас, но пък хубавото на такива места е, че ги чувствате като ваше лично откритие и можете спокойно да им се наслаждавате, преди повече хора да са научили какво удоволствие е да пиеш вино в 117-годишна изба.

Издълбана е буквално в земята - за строежа й е използван естествен скат по френски образец. Температурата в нея е 15 градуса през четирите сезона, всеки ден от годината, от над 100 години насам, много преди да бъдат измислени климатиците.

Засега първото впечатление, което оставя избата, е за предстояща промяна - още в първата зала, след като прекрачваме прага, ни посрещат торби със строителни материали и недовършен ремонт. Това е залата, която от следващата година трябва да стане музей на виното и да привлича повече посетители, които искат да разберат как едно обикновено грозде става напитка, наричана с повече епитети, отколкото култури е имало по света - от еликсир на езическите богове до Христовата кръв на причастието.

Зад втората врата обаче ни очакват две зали, в които времето буквално се е спряло някъде в началото на века и отказва да помръдне, сигурно за да не изгони духовете от прашните бутилки. В едната от залите са бъчвите, в които все още отлежават вина.

Те се произвеждат за научна цел на института, разказва технологът Ваньо Хайгъров. Към института има още една изба, която е по-нова и доста по-голяма - там се произвеждат около 1000 тона годишно, а вината от нея се продават. По-малката е само експериментална и произвежда вина за научни и изследователски цели.

Третата зала може спокойно да претендира за умалена история на винените реколти за последните 100 години. В нея се пази най-старата бутилка вино на института - от 1892 г. Цялата колекция е единствената по рода си в България, разказват от избата.

Съдържа вина от най-различни региони, събирани от основаването на избата до днес. Част от напитките са произведени в самата изба, някои от сортове, селекционирани от института, като кайлъшки мискет, сторгозия. Една от последните селекции е белият винен сорт плевенска роса.


Освен тях по рафтовете и тавана живее още един доведен преди години гост - специална плесен, която се храни от винените изпарения. Донесена е от унгарската област Токай и придава специфични качества на известните токайски вина.

Бутилките буквално са скрити под плесента, таванът има тъмновиолетов цвят и май единственото място, до което все още не я пускат, е дървената маса в средата, на която ни очакват специалните чаши за дегустация.

Винаги съм си мислила, че в България нещо все не се уцелва точната технология и наистина хубави бели вина не могат да се правят. Малко след като съм отпила от бялото "Алиготе", произведено в плевенската изба, разбирам, че думите на фотографа ни: "Има вкус все едно за пръв път пия вино", са единственото и най-точно нещо, което мога да кажа.

Не съм сомелиер, нито пък винен критик, затова не мога да опиша всички аромати, които се вдигат към носа над стъкления пръстен на чашите. Ще ви предам само по един от бялото и от червеното вино - дъх на билки от ранно лято и на черен шоколад.

Ваньо Хайгъров обяснява, че в най-масовия случай белите вина отлежават 2-3 години, а червените до 5-6. Малко са вината, които след този период не развалят качествата си, а стават по-хубави.

Все пак бутилките от 1972 г., които не са мръдвани от рафтовете, вече не стават за пиене, тъй като виното е жив организъм и като човека има младост, период на зрялост, когато достига пълния букет, и след това започва да губи качества, обяснява технологът.

Когато излизаме от прохладните зали и стигаме до горния етаж на избата, Ваньо Хайгъров ни показва ваните и пресите за мачкане на гроздето, без да крие огорчението си, че се е сблъсквал с лошо мнение на чужденци за винарството в България.

"Мислят, че мачкаме гроздето с мръсни крака, че сме много изостанали и не можем да правим вино." Мнението им се променя, след като опитат добро българско вино. А ако говорим за развитие на специфични ниши в туризма, което стана доста модерно напоследък, виненият е една много подходяща ниша.


Началото на Института по лозарство и винарство в Плевен е поставено през 1902 г. след препоръка на френския професор Пиер Виала. Първоначално е създадена Държавна опитна и контролна станция по лозарство, която да възстанови унищоженото от филоксерата българско лозарство. Това е петата станция по лозарство в света след тези в Ялта, Русия, Асти в Италия, Колмар във Франция и в Будапеща. Заради политически борби през 1933 г. винарското направление е преместено в София, а след две години станцията е закрита. На следващата година обаче след силен обществен натиск и по настояване на лозарите тя е възстановена.


От създаването на института до сега в него са селектирани множество винени и десертни сортове грозде. Най-ранните от тях зреят още през първата половина на август, а късните - през октомври.
Едни от най-оригиналните вина в института се правят от белия "Кайлъшки мискет". Те са естествено пенливи, разбира се, без да имат претенцията да са шампанско. Гроздовете зреят през октомври, а сортът е получен през 1976 г. от кръстоска между "Хамбургски мискет" и "Вилар блан". Той е сред т.нар. устойчиви сортове, които издържат на ниски температури и болести. Ранни десертни сортове са белите "Плевен", "Супер ран болгар", "Брестовица", червеният "Плевенски мискет". Последният е създаден през 1962 г. от кръстосване между "Хамбургски мискет" и "Перл дьо Ксаба". Година по-рано от комбинацията между "Италия" и "Янтар" се появяват сортовете "Супер ран болгар", "Брестовица" и "Плевен". И четирите вида издържат при дълго транспортиране, а от лозята към института още в началото на август започват продажбата на десертно грозде.
Сорт, специално селектиран за вино през 1976 г., е червеният "Сторгозия", който зрее чак през октомври. От него се произвеждат обикновени червени вина, а ако сезоните са благоприятни и в гроздовете са се натрупали много захари, се получават и качествени десертни вина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар