Търсене в този блог

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Бледата лекота на алабаша

Първият път, когато чух думата "алабаш" преди много (е, относително много) години, беше в книга за диети. Преди години социалистическите издателства се грижеха да улеснят вталяването на народа, наедрял от забогатялата трапеза и разцвета на родното производство на храни. И тъй като беше в книга за диета, можете сами да си направите извода, че алабашът е полезен, помага храносмилането и съдържа много витамин С. Само че в преводната книга бяха пропуснали, че доста време алабашът не е бил особено популярен и разпространен из България. 


Забелязах, че от известно време това се поправя и тъй като не обичам да гледам по сергиите зеленчуци, които не съм опитвала да готвя, стигнах и до него. Можете да го срещнете като бледозелен или лилав - подбирайте възможно най-малките глави, не повече от 7-10 см в диаметър, защото колкото е по-едър, толкова повече загрубява. Другото му име е гулия, а наскоро попаднах и на някой скаран със зеленчуковите имена, който го беше написал като "Кейлраби" на етикета - малко е смешно, ама това е неправилно прочитане на немското му име Kohlrabi.
Снимка: Весела Николаева


Задушен алабаш с вино

Продукти за 4 порции, поднася се като салата, общо време на приготвяне около 30 минути
2 малки глави алабаш
1 чаша бяло вино
2-3 лъжици краве масло
3-4 лъжици зехтин
сол на вкус
няколко парчета по-кисел цитрусов плод (грейпфрут, лимон...)
едро нарязани орехови ядки
По желание - сушени червени боровинки

Кората на алабаша се обелва и по-малките и свежи зелени листенца се запазват, а грудката се нарязва на малки кубчета. В по-дълбок съд се загряват маслото и зехтина на умерен огън и в тях се сипва алабаша. Посолява се леко и се захлупва с капак да се задуши за около 4-5 минути, като от време на време се разклаща. След това капакът се маха, налива се бялото вино и се оставя за още около 10 минути, като се бърка от време на време. Течността трябва почти да се изпари, а кубчета да омекнат леко, но да останат малко хрупкави. Ако има нужда, се добавя още малко вино. Ако слагате боровинки, ги пуснете в последните 2-3 минути, след което се дърпа от огъня и се оставя похлупен за няколко минути. През цялото време се готви на умерен огън, а към края може съвсем да се намали. Сипва се в чиния, разбърква се с орехите и парчетата цитрус, почистени от ципата.

С боровинки става доста сладникав вкус и аз лично го предпочитам без, но пък може да пробвате, в зависимост от настроението може да ви хареса. Вместо с парчета цитрус можете да го поръсите само с прясно изцеден сок.

Няма коментари:

Публикуване на коментар