Всяко десетилетие, което отминава, изглежда остаряло. Последната му година си заминава, изпратена с омръзнала мода, с остарели мечти и нови, все нови планове, които да се настанят на мястото им. Още едно десетилетие - и всичко се повтаря. Няколко десетки години по-късно идва носталгията. Тя сяда спокойно и чака моментите, когато днес ще ни се струва неромантично, прекалено бързо, прекалено неудобно. И рядко се сещаме, че тя седи до нас само заради мечтите, които сме оставили някъде назад и които не можем да се върнем да вземем. Понякога тези мечти дори не са били наши. Но е човешко, даже много разбираемо да искаш понякога да преживяваш не само собствените си мечти, а и да откраднеш малко от чуждите илюзии.
Нека ви върна в началото. Началото на прехода, началото на модата да не правиш сладкиши вкъщи. И преди това - мръщенето пред гриса и млякото с ориз в столовете на училище или на предприятието. Или пък - дребничката радост да опиташ нещо, което ти се струва най-вкусния сладкиш на земята. Десетилетия по-късно, след заляти с шоколад витрини, след спорове за растителни и животински мазнини, новата мода е домашният вкус. Ето, дори вече звучи изтъркано това словосъчетание. И носталгията по млякото с ориз и гриса идва. Все някога идва, бъдете сигурни. Тази грис халва е взаимствана от "Стари градски рецепти", издание на "Гурме пъблишинг" с подбрани и сготвени от екипа на "Меню" ястия. Направила съм съвсем малко промени - повече орехи и локум вместо лимонови резенки. Но резултатът ще е по-вкусен от всеки спомен и всяка носталгия, вярвайте ми.
Грис халва
(време на приготвяне - около 40 минути, и време за охлаждане)
За 4 големи порции или 8 малки (с обем на формичка за мъфини):
1 чаена чаша грис
125 грама краве масло
1/2 чаена чаша смлени или ситно нарязани орехи, бадеми, лешници
1/2 кутия локум
по желание: стафиди, цели белени бадеми за украса, канела
За сиропа:
1 непълна чаена чаша захар (ако обичате по-сладко, може да сложите пълна)
2 чаени чаши вода
сокът на 1 портокал и настърганата му кора
настъргана кора от лимон
2 с. лъжици розова вода
1 пръчка канела
Продуктите за сиропа се слагат да кипнат, като през това време се разбъркват. Оставя се настрани. Маслото се загрява - да не е на най-високата температура, а малко над средната, и грисът се изпържва докато стане златист. При постоянно бъркане малко по малко се добавя сиропът - не трябва да е изстинал! Бъркането продължава на по-слаб котлон, докато сместа се сгъсти - достатъчно, за да се отделя леко от стените на съда. Сваля се от огъня и се добавят ядките, стафидите и други сушени плодове, ако слагате. Локумът се нарязва на малки парченца директно над сместа с мокър нож. Всичко се разбърква и се сипва в една голяма форма или няколко малки, намазани с краве масло. При сервиране се обръща и всяко парче се поръсва с канела.
Украсата на снимката е пръчка канела и орехов бонбон от сладкарската работилница в "Етъра".
Няма коментари:
Публикуване на коментар