Търсене в този блог

понеделник, 5 март 2012 г.

Хумус и истории от кухните на любовта

Хумусът е пастет от нахут (леблебия).  Много краткото определение не може да обхване това парченце от източните кухни, понякога несправедливо забравяно и обявявано за храна на вегетарианци. Началото на подготовката му е история за търпението да предвидиш удоволствие. После очакването да го приготвиш. Да опитваш вкуса му като първите седмици на нова любов - с изненада, неочакваност, удоволствие от откритото и вкус на зреещи плодове. Да добавяш зехтин и подправки, докато любовта стане съвършена, прегърната от топлина и  нежност, с малки парченца, напомнящи от какво е направена.


...И накрая да опиташ последната хапка с мисълта, че вече си безнадеждно влюбен, че нищо няма на земята, което да повтори вкуса на тази любов. Че ще искаш отново от нея, ще я обикваш все повече, ще я търсиш и ще поставяш условия на съдбата, с които да създаваш нови срещи. Защото любовта и храната толкова си приличат.

Продукти:
1 чаена чаша зърна от нахут (леблебия)
зехтин
сол
джоджен или мента
връзка магданоз, за по-свеж вкус

Вариант 1: сусамов тахан
Вариант 2: прясно мляко или сметана
Можете да комбинирате и двете.

Нахутът се накисва поне за 12 часа в студена вода. Ако искате, можете да ползвате готов от консерва, но ще изгубите много от ритуала на готвенето. След накисването се изплаква и отново се залива с вода, за да се свари. Готов е след около час-час и половина на умерен огън. Зърната трябва да станат съвсем меки и готови за пасиране. Отцежда се и водата от варенето се запазва, като малка част от нея се оставя към зърната докато се пасират. Добавя се и малко прясно мляко - в оригинала се разрежда само с водата от варенето, но млякото му придава много мек вкус. Ако искате да е още по-плътен - добавете и лъжица-две сметана, но пък нейната масленост малко убива оригиналния вкус. Докато се пасира се посолява на вкус, добавят се ситно нарязаната мента или джоджен, както и 1-2 лъжици сусамов тахан. На мен неговия вкус не ми допада особено, така че слагам съвсем малко. Продължавате със сол и зехтин на вкус и накрая - много ситно нарязан магданоз. Оставя се толкова гъст и гладък, колкото обичате.

Количеството хумус накрая е приблизително три-четири пъти от количеството нахут.

Подхожда на пилешко, на пресен хляб и на всякакви експерименти с различни комбинации.

Още: 
Откритието на нахута

Няма коментари:

Публикуване на коментар