Търсене в този блог

четвъртък, 22 август 2013 г.

Конфитюр от праскови

Ако трябва да кажа с едно изречение защо да си правите домашен конфитюр, то ще е много просто: "Никога, никога произведеното в промишлени количества не може да е вкусно дори колкото лошо направеното домашно сладко". И освен това нито е трудно, нито е сложно - освен ако не ограничавате стоенето си в кухнята само до разопаковане на кутии и пресипване в чинии на път за микровълновата. Ако сте от този тип хора, надявам се блога ми да ви разколебае.

Ако не сте - няма нужда да обяснява. Освен при тежки случаи на загоряло, прекалено много/малко захар, лош резултат от усилията ви няма да има. Всичко ще става за ядене, а с малко старание ще е много, много вкусно.



Продукти (получиха ми се три малки бурканчета от детски пюрета, и четири малко по-големи от тях):

Около 2.5 кг. праскови
500 грама до 1 кг. захар - количеството зависи от това колко искате да ви е сладко

1 супена лъжица пресен лимонов сок или 1 равна чаена лъжица лимонена киселина

1 ч. ч. вода (не от най-големите чаши)

Времето за приготвяне е разтегливо и в случая позволява много прекъсване за почивки. 

Прасковите се почистват, обелват и нарязват на парченца. Слагат се в широка и дълбока тава, засипват се със захар, заливат се с водата и се слагат във фурна на 200 градуса, като леко се разбъркват. Когато сиропът започне леко да се сгъстява (ама наистина леко), се изключват и се оставят да изстинат. По време на печенето се разбъркват 2-3 пъти внимателно, за да не останат парчетата плод цели.
Изважда се от фурната и се оставя на котлона. Вари се на средно силен огън докато сиропът се сгъсти близо до готовност, като леко се разбърква от време на време. Изключва се, когато капка от сиропа върху равна студена порцеланова чиния не променя формата си. Оставя се да поизстине. 
Връща се във фурната и се допича - време е да се извади, когато капката сироп не се стича по леко наклонената повърхност на ръба на студена чиния. Докато е горещ се разсипва в измитите и сухи бурканчета, които се затварят и веднага се обръщат с капачките надолу.

Ако по време на приготвянето ви се наложи да прекъснете, просто го оставете. Ако е за дълго време и е горещо - в хладилника, преди да продължите. Дори да се налага да го сварявате на 5-6 пъти, не пречи, дори ще е по-хубаво.

Подобни рецепти: 
Сладкиш с праскови и розе

неделя, 28 юли 2013 г.

Серия Prima на "Вила Юстина"

"Вила Юстина" е от малките, "бутикови" български изби, които се появиха в последните години. Подобно на останалите, и тук казват, че качеството е много по-важно от количеството. Избата е създадена през 2006 г., донякъде като витрина и експериментална площадка за "ТМ Инокс" - предприятие за производство на съоръжения за хранителната и винената индустрия. Собственикът Милко Цветков събира опит и познания за виното години наред, преди да започне да се занимава и с това. От 2008 г. започва засаждането на собствени лозя, а през 2011 г. започва и разширение на избата, което приключи преди година. Серията Prima е от средния ценови сегмент, с цени в онлайн магазина на избата от 13 до 18 лв. По цени вината се нареждат между серията Villa Yustina (в по-ниския сегмент, 9-11 лв.) и Monоgram (над 20 лв.). 

Представените по-долу вина са от новите реколти на избата. 

Sauvignon Blanc, реколта 2012


Много светъл цвят, по-скоро сламено и почти нищо жълто. Усеща се аромат на сено, билки и полъх на слама. Загатнати горски плодове, ванилия и ягоди, диви ягоди. Топло, меко, съвсем леко тръпчиво.

При SB има две разновидности - класическата е френската, при която вината са по-ясно изразени минерални и цветисти. Видовете от Новия свят са с по-лек аромат, повече се усещат зеленина и свежест.

Traminer Prima, реколта 2012



За траминера е важно гроздето да се набере, когато е студено - рано сутрин, късно вечер. Има сладък, бонбонен аромат, летни цветя, рози и почти ухае на парфюм. Цветът е много бледо жълт. В уханието леко се долавя аромат на кашу, вкусът е леко парлив, с нежен и сладникав послевкус.

Cabernet Franc, реколта 2012

 

Полу-прозрачен рубинен цвят. Долавя се аромата на дъбова бъчва, влага, на камъни и влажен пясък, минерални нотки, напомнощи хладна изба. Леко тръпчиво, заоблен вкус, с аромат на къпина и арония. Според технолозите от избата - малина, но по-скоро е по-стипчив плод като касис, арония и къпина.

Pinot Noir, реколта 2011



Първия аромат, който усещам, е лак, прясно лакирано дърво, влажна изба и влага върху камъни. Фурми и сушени плодове, стафиди, халва. Цветът е светъл, полу-прозрачен, като череша. Ароматите на череша на сорта тук са по-скоро вишна, а черешовия се долавя като костилка; мармалад от сини сливи. Отлежало е нови френски бъчви, но това не се усеща силно. Неангажиращо и приятно.

неделя, 23 юни 2013 г.

Последните ягоди

Последните ягоди са поетично сбогуване с пролетта. Знак, че иде лятото, че вече е горещо, а нежната зеленина отстъпва пред онова зеленo, което по обед изглежда почти сивкаво от умора, а вечер отново блести в безкрайно дълбокото небе. Последните ягоди са много сладки и вече им липсват залепналите по тях бели листчета на цъфтящите дръвчета. Те са нежно омекнали и чакат само докосването до устните, за да се разтопят в сладък сок. Последни, до другата година.

Тези дребни сладки се правят с ягоди, сварени като сладко и няма пречка да им се наслаждавате и в другите сезони - стига сладкото да не е много гъсто, и да сте си го приготвили сами. Иначе ще му липсва истинска сладост и парченца плод. А и не гарантирам, че с желатиново-неизвестни смеси може да се получи нещо.

Приятно и ягодово!

Снимка: Весела Николаева

Ягодови бисквити

Продукти:
125 грама краве масло
2 яйца
125 грама захар
250 грама брашно
1/2 ч. л. бакпулвер
малко настъргана лимонова кора
сладко от ягоди - приблизително едно малко бурканче

От продуктите се замесва меко тесто - не трябва да е лепкаво, а просто да не се разлива. Ако прекалите с месенето, ще стане жилаво и твърдо. При необходимост се добавя още малко брашно. Хубаво е помещението, в което се меси, да не е много топло, защото маслото ще се разтича. Готовото тесто се оставя за 20 мин в хладилника, след което се разточва и се изрязват формички. За по-лесно разточвайте само част от него, а останалото да си стои в хладилника, иначе ще се отпусне и обезформи. Изрязаните сладки се подреждат на малко разстояние в намаслена тава и върху тях се подреждат парченца ягоди от сладкото и малко сос от него. Внимавайте да не прекалите, защото ще потече и залепне по тавата.

Сладките се пекат в предварително загрята на 200 градуса фурна около 20-30 мин, или докато краищата им станат златисти.

Още подобни рецепти:
Ароматни бисквити с ябълка
Еклери
Ягодово тирамису