Търсене в този блог

сряда, 12 октомври 2011 г.

Тя е толкова прекрасна

Хората не искат да я докосват. Вместо това тя ги прегръща. Има дъжд по пръстите и ухае на спомени. Толкова хубаво ухае, че неволно се облягат на рамото й. Затварят очи и понякога не искат да я гледат. Никога не са сигурни как ще отговори на прегръдката им. На усмивката, която я подкупва да покаже наситено синьото небе и измореното от блясък слънце. На желанието да ги успокои, че лятото преди нея всъщност не си е тръгнало, а само за малко се е скрило.

Търсят в посивелите й дни топлината на цветовете. Затварят от време на време очи под показалото се слънце и си представят, че сега е друго време, не този преход между разголеното лято и тежестта на тъмните им палта. Свиват зиморничаво пръстите си и мечтаят за вкъщи.

Искам само да отворят очи и да видят колко лица има. Едното е в дима на печените тикви и кестени по улиците. Другото се крие в лапите, под премръзналия нос на бездомните котки, които скачат по капаците на паркираните коли, за да хванат топлината им. Има и едно лице, което изплува в първите чаши чай, които пиеш с надежда да изгладиш грапавия си от мъглата глас. Обичам когато крие друго от лицата си покрай преминаваните пътища - в разпилените слънчеви петна на дърветата, в сребристите и тънки като косъм паяжини, с които ме пресреща, с влагата на мъглата, която се разтапя под слънцето като захарен памук и с аромата на мокри листа.

Когато се опита да затвори деня с дъждовно небе, опитайте една малка магия - нещо много ароматно и топло. Нещо уютно, за да гледате красотата й с усмихнати очи. Нещо, създадено от вас, за да й покажете, че не е успяла да вледени ръцете ви. Нещо, направено само с щипка любов, защото тя не обича да я разпиляваме с препълнени шепи. И задължително да бъде сладко, защото някой все трябва да ни напомня, че есента е много ранното лице на пролетта, което ще се оголи, намокри, ще изчисти изгнилите си листа, ще спи няколко месеца и ще се се събуди толкова прекрасна.

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Салата "Уолдорф" с мляко

Оригиналният "Уолдорф" е малко тежка салата заради комбинацията от майонеза и сметана. Моят вариант е побългарен с кисело мляко, което замества и лимоновият сок. Ако искате, можете все пак да си направите и първообраза на известната салата - на 100 г майонеза се слагат 50 г сметана.

В първият си вариант, създаден от Оскар Мишел Чирки, управител на хотел "Уолдорф Астория" в Ню Йорк, салатата не е съдържала ядки. Салатата е приготвена за пръв път през 1896 г., а по-късно рецептата й е публикувана в готварската му книга. Ако нямате глава целина, можете да я замените със стръкове, а за по-полезно вместо сварена и нарязана, я настържете сурова.


Продукти:
250 г целина
250 г зелена ябълка ("Грени Смит")
около 100 г орехи или лешници
100-150 г майонеза (най-добре ако си я направите сами вкъщи)
4-5 супени лъжици кисело мляко

Целината се сварява в леко подсолена вода - не трябва да е преварена, залива се веднага със студена вода и се нарязва на кубчета. Ябълките се почистват от семките и без да се белят също се нарязват на кубчета. Сместват се с едро смлените или нарязани ядки, майонезата и киселото мляко. Млякото се слага на вкус и се внимава да не се прекали, защото салата ще стане водниста. Оставя се на студено поне за половин час.

събота, 1 октомври 2011 г.

Кифлички с пълнеж

В чест на октомври фурната заслужава да поработи по-дълго време, а прозорците да се затварят по-често, за да не излиза навън апетитният аромат от нея. А тези кифлички стават не просто ароматни, а мноооого-ароматно-вкусни.


Продукти:
2 чаени чаши прясно мляко
1/2 чаена чаша олио (можете да замените с краве масло, но не и със зехтин, ако пълнежът ще е сладък)
2 яйца
прясна мая - колкото половин кибритена кутийка, около 20-25 грама
брашно - около 500 грама. Можете да използвате само бяло, или да го смесите с малко пълнозърнесто.
1 равна супена лъжица сол
1 чаена лъжица захар или мед

Маята се залива с малко вода, разбърква се с брашно и щипка сол и се оставя около 10 минути. Малка част от брашното се пресява в голяма купа, в средата му се чупят едното яйце и белтъкът на другото. Жълтъкът се отделя и се покрива с малко олио, за да не хване коричка. Към брашното се добавят захарта и солта, част от млякото, мазнината и всичко се обърква до еднородна смес. Постепенно се добавя останалото мляко, като се редува с брашно. Брашното се пресява задължително през сито. Слага се и маята и се замесва меко тесто, което не лепне. Покрива се с кърпа и се оставя да втаса докато удвои обема си.

Втасалото тесто се разделя на две топки, всяка от тях се намесва леко и се разточва в кръг с диаметър около 35-40 см. Ако слагате солен пълнеж, листа тесто може да се намаже допълнително с малко мазнина. Листовете се нарязват на 12 или 16 парчета като торта, в широкият край се слага лъчичка от пълнежа, завива се на полумесец, краищата му леко се извиват и се нареждат в намаслена или покрита с хартия за печене тава. Намазват се с жълтъка, размесен добре с 2-3 лъжици олио. Оставят се да втасат - трябва да бухнат добре, но да не са двойни в сравение с първоначалния си обем. Когато са готови се намазват още веднъж с жълтък. Сладките кифли се поръсват със захар, а солените - със сусам, подправки, настърган на ситно кашкавал. Първата тава се слага в студена фурна, включва се на 210 градуса и се пече до хубаво зачервяване. За втората, в която кифлите ще са втасали повече, фурната се оставя малко да се охлади, тогава се слага тавата и отново се пече на 210 градуса. Когато се извадят кифлите се покриват веднага с кърпа, за да не станат твърди.

За солен пълнеж можете да използвате сирене, шунка, кашкавал, спанак, извара. За сладка - по-гъст конфитюр, локум, ядки. Орехов, лешников или бадемов пълнеж се прави като 1 белтък се разбива на пяна с 2 пълни супени лъжици захар и 1 ванилия, след това се добавя 1 равна чаена лъжица канела и се разбърква със ситно смлените ядки. Белъчната смес се разстила върху триъгълниците от тесто, без да се слага в тесния край. Навиват се внимателно и без да се притискат.

Още рецепти с тесто:
Охлювчета с извара и сметана
Мързелив хляб с мляко