Търсене в този блог

четвъртък, 2 август 2012 г.

Каша с храни и национална сигурност “a la Мирослав Найденов”

Поредната акция на ДАНС този път обещава да носи име от типа на „Млекарите”, „Салам” или „Самун” – вчера земеделският министър Мирослав Найденов и премиерът Бойко Борисов се заканиха, че агенцията, която трябва да следи националната сигурност, ще проверява от производители до търговци по веригата на храните. Министър Найденов дори определи храната като част от националната сигурност и според обясненията на него и на премиера някъде по веригата нещо не е наред. Причината за твърдението им е, че крайните цени на основни храни са високи, в същото време държавата е дала 200 млн. лв. субсидии за тази година, а животновъди, преработващи предприятия и търговски вериги твърдят, че работят на загуба.


ДДС за храните да бъде до 10%, настояват производители на месни и млечни продукти и представители на хлебозаводите | снимка: Весела Николаева

Шум по веригата

ДАНС и Националната агенция за приходите ще имат за задача да проверят паричните потоци на компаниите и каква част от дейността е в сивия сектор. Според Найденов някъде „по веригата има изкривяване”. Подобно твърдение даде и председателят на Асоциацията на месопреработвателите и собственик на “Тандем-В” Кирил Вътев – пред „Капитал Daily” той заяви, че нарушения може да има, но те са резултат от взаимодействието на различните участници по веригата. "Говорим за нарушен баланс. Не трябва по-малкият да изяжда по-големият, става въпрос за отношения на зависимост", коментира той. В студиото на “Нова телевизия” тази сутрин Вътев обясни, че търговските вериги, чиито собственици са чужди компании, са принудени да правят експанзия, която надхвърля възможностите на българския пазар.

Собственикът на “Тандем” обясни, че когато се сравняват цените на храните в различните държави и се говори, че някъде те са по-евтини от България, трябва да се има предвид и размерът на ДДС върху тях. Той обясни, че там и субсидиите са по-високи, и ДДС върху храните е до 10%. “Ние настояваме, че ако ДДС се свали и се регистрират всички, а не само когато направят 50 хил. лв. оборот, постъпленията ще се повишат”, каза Вътев.

Представителите и на другите засегнати сектори – хлебопроизводители, животновъди и млекопреработватели, отбелязаха, че от цитираните 200 млн. лв. субсидии една част са се върнали под формата на корпоративен данък от 10%. Освен това според тях в държави като Полша е възможно цените да са по-ниски, защото при присъединяването си към ЕС България се е съгласила субсидиите за нейните производители да бъдат по-ниски до 2013 г.

Седем големи производителя на хляб са обявени в несъстоятелност, обявиха от браншовата организация | снимка: Весела Николаева


Свити печалби

Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите, посочи в сутрешното предаване, че в последните месеци цените на фуражите са се повишили с 40%/ Трябва да се отчита и фактът, че на много места в Европа животновъдите имат земя, от която да произвеждат тези фуражи, каза още Зоров. Освен това със собствена земя тя получават и косвена субсидия за дейността си под формата на плащане за обработка на декар, смята собственикът на “Зоров 91”.

За “Капитал Daily” Вътев коментира още, че търговците винаги са в положение да изберат дали да купят от български или от чужд производител, но това в крайна сметка се отразява и на покупателната способност на клиентите им.

"Българският производител не просто доставя стока, той поддържа работни места и плаща заплати, така осигурява доходи. А ниските доходи свиват потреблението и притискат веригите, за миналата година те отчетоха голям спад в продажбите", обясни Вътев. По негови данни през първото полугодие потреблението на месни продукти е намаляло с 15%, притеснителна тенденция по думите му са и намалените покупки на хляб. Традиционно хлебопроизводството е секторът, който най-малко се влияе от кризи и дори е възможно при намалени доходи продажбите на хляб да растат. Пред “Нова ТВ” обаче от браншовата асоциация посочиха, че заради високи разходи и натиск седем големи производители вече са обявени в несъстоятелност.

Проверка на "Капитал Daily" показа, че при най-големите 25 месопреработвателни компании общите продажби през миналата година са за близо 713 млн. лв., с 10% ръст спрямо 2010 г. Нетната печалба е повече от 31 млн. лв., но това е ефект основно заради скока във финансовите приходи на "Амета холдинг". От големите предприятия няма такова, което да отчита загуба за миналата година (“Фермата”, “Карол Фернандес миит” и “Никас България” все още не са публикували отчети”).

Още по темата: на capital.bg и в утрешния брой на "Капитал Daily"

Няма коментари:

Публикуване на коментар