Насажданата от години теория, че генномодифицираните храни няма как да повлияят на човешкия организъм, може да отстъпи място на подозренията, че те имат роля за някои заболявания и оплаквания. Преди няколко дни сайът
Theatlantic.com съобщи, че китайски изследователи са открили малки парченца от рибонуклеинова киселина (РНК) в кръвта и органите на хора, които са консумирали ориз.
На пръв поглед това не е много свързано с ГМО, а и цялото изследване не е имало за цел да опровергава или потвърждава влияние на такива храни върху човешкото тяло. Косвено обаче резултатите могат най-малкото да породят много въпроси и да предизвикат нови изследвания.
Базираният в университета на Нанджин екип е показал как проучваният генетичен материал от ориза се свързва с рецепторите в клетките на черния дроб на човека и влияе върху разпространението на холестерол в кръвта (голяма част от холестерола в човешкия организъм се произвежда от черния дроб, останалият се набавя от храната).
Храната може да отключи едни гени и да накара други да се прикрият | снимка: Весела Николаева
Видът РНК, за който става въпрос, е т. нар. микро РНК (мРНК), наречена така заради миниатюрния си размер. МРНК е изучавана активно от откриването си преди десет години и има роля при няколко човешки болести, включително рак, болестта на Алцхаймер и диабет. Обичайната й функция е да обръща или закрива определени гени.
Резултатите от експеримента може и да не се потвърдят от следваща научна проверка, но тяхно потвърждение би донесло сериозна промяна в много разбирания. Това може да означава, че ние не поглъщаме с храната си само витамини, протеини и енергия, но също така и регулатори на гените.
Това познание може да задълбочи разбиранията ни в много области, включително връзката на междувидовите връки, ко-еволюцията и отношенията „хищник-плячка”. Това може да отвори нови механизми за някои метаболични нарушения и навярно да обясни как работят някои билки и съвременната медицина.
Изследването няма нищо общо с ГМО храната, но може да доведе до изводи и в тази област. Работата насочва изследванията по пътечка, по която нови хранителни продукти, като ГМО, могат да повлият на човешкото здраве по неочаквани досега начини.
Становището на „Монсанто”, компанията-производител на ГМО семена и химически препарати, е: „Не е нужно да се тества сигурността на ГМО храните върху хората и това няма да донесе допълнителна стойност”. Тази гледна точка, макар и и добра за бизнеса, е построена върху разбиране за генетиката от 60-те години на XX век. Става въпрос за т. нар. „Основна догма на генетиката”, чиито постулат се базира върху еднопосочната верига от команди межди ДНК (носителят на наследствеността - дезоксирибонуклеинова киселина) и новите клетки на организма, създадени от нея.
Тоест – досегашното разбиране на генетиката е, че ДНК носи характеристики в една посока към възпроизведените от нея клетки, а самата тя не се променя. Новите изследвания показват, че върху самата ДНК също може да се влияе.
Досегашната догма за наследствеността оприличава процеса на поръчка на пица в заведение – кодовете на ДНК показват вида пица който искате. РНК е записът на поръчката, който показа спецификите на пицата и начинът на приготвянето й. Готовата и доставена пица е аналог на протеините, които са кодирани в ДНК.
Чрез мРНК обаче върху наследствеността също може да се влияе – т.е. с кодовете, които отключват или потискат проявата на определени гени. Това може да не променя кардинално нито самата ДНК, нито резултатите от възпроизвеждането й, но дава сериозно поле за размисъл докъде може да се стигне във влиянието върху едни или други гени.
Впрочем, анти-ГМО настроените твърдят, че тези храни може да са причина за скока от нетипични за предишни поколения алергии и по-широко развитие на заболявания, доскоро доста ограничени. Например развитието на непоносимост към глутен (съдържа се голямо количество от зърнените храни), дори диабет, затлъстяване и психически заболявания. ГМО са посочвани и като една от причините за измирането на пчелите, от което страдат най-вече в САЩ.
Досега „Монсанто” и почти всички изследвания отричаха възможността за такава връзка. Бъдещите проучвания обаче може да повторят и с ГМО историята на цигарите и химикалът ДДТ например (произвеждан и от „Монсанто”) – в началото предупрежденията за вредата от тях са отхвърлени като нелепи. Години по-късно вредите стават толкова неоспорими, че водят до пълна или частична забрана. Във всички случаи обаче – и на химикали като ДДТ, и на цигарите, и на ГМО, влиянието се простира напред във времето, засягайки както сегашните, така и бъдещи поколения.
