Паста "Бяло и зелено"

В гъбите има нещо много философско - използват се като метафора за активността по избори, подобно на хората си имат и много вкусни, и отровно вкусни видове, наглед някои са скромни, но правилно приготвени разгръщат аромата на цяла гора. Гъбите много напомнят и изневярата - на пръв поглед всичко е просто, лесно и приятно, но никога не си сигурен какъв ще е крайният резултат и последиците от него. Да не говорим за холандските им сестри, които могат да те превърнат в Алиса, безметежно прелитаща през Страната на чудесата. Тази година изобилства от гъби заради обилните дъждове, но дори да не сте познавачи като мен, магазините винаги са заредени с бели печурки, които само чакат да скочат в тенджерата или тигана, за да замирише на прекрасна есен. А за чесъна - в рецептата е доста, но на философските гъби им подхожда този поетичен аромат.

Продукти: (получават се 2-3 порции, времето за приготвяне е 20 минути)
250 грама гъби
200 мл (1 малка опаковка) млечна сметана, незаквасена, без растителни мазнин
2-3 супени лъжици олио
сол на вкус
3-4 скилидки чесън
200 грама макарони - формата е по желание, но с тръбички става много добре
няколко парчета моцарела
босилек и зелени маслини

Гъбите се почистват и нарязват. Макароните се слагат да се сварят във вряща, подсолена вода, която се запазва - най-добре е да ги приготвяте едновременно с гъбите. В по-дълбок съд се загрява олиото, скилидките чеън се смачкват с преса или се нарязват на ситно, смесват се с гъбите и всичко се слага да се изпържи за 1-2 минути. Добавят се сметаната, сол на вкус и по желание черен или бял пипер. Всичко се оставя на умерен към силен огън за няколко минути, добавят се 3-4 лъжици от водата, в която сте варили паста и се оставя да се сгъсти леко, а гъбите да се сготвят. Когато са готови, към тях се прибавят макароните - трябва да са горещи, сега извадени от водата. Всичко се разбърква, разпределя се по чинниите и върху горещата паста се слагат резени моцарела. Когато изстине леко се добавят листа пресен босилек и зелните маслини.

Розе Whispering Angel, Cotes dе Provence, 2010

Етикетът обещава, че ако пиете правилно, скоро в ушите ви ще започнат да шепнат ангели. Розето на Прованс често е толкова нежно, подобно на ангелски ръце, затова не е чудно сравнението. Розе Whispering Angel е от вината, за които бих се обзаложила, че може да познаете провансалския им произход без да се налага да гледате етикета. Вероятно е лекият дъх на влага и пясък, който напомня камъните на изба, или пък е широката комбинация от аромати... няма да убеждавам, че точно това е любимото ми вино. Но определено е от любимите розета.

Малко факти - Cotes dе Provence е югоизточния регион на Франция, известен накратко като Прованс, където се произвежда около половината от френското розе. Над 80% от вината, които се произвеждат в този регион, са розе, а годишната продукция е около 160 млн. бутилки. След фактите, ето какво казва вкуса на въображението за виното Whispering Angel на Chateau d'Esclans.

 

Много блед коралов цвят, почти към оранжето. В началото са цветя, влага и лек аромат на индрише, пролетен цвят на слива и горски плодове. Лека тръпчивост, гладко и нежно. Аромат на зеленина, усеща се бяло грозде, изсушени червени плодове и бял шоколад.

Наздраве!

Конфитюр от праскови

Ако трябва да кажа с едно изречение защо да си правите домашен конфитюр, то ще е много просто: "Никога, никога произведеното в промишлени количества не може да е вкусно дори колкото лошо направеното домашно сладко". И освен това нито е трудно, нито е сложно - освен ако не ограничавате стоенето си в кухнята само до разопаковане на кутии и пресипване в чинии на път за микровълновата. Ако сте от този тип хора, надявам се блога ми да ви разколебае.

Ако не сте - няма нужда да обяснява. Освен при тежки случаи на загоряло, прекалено много/малко захар, лош резултат от усилията ви няма да има. Всичко ще става за ядене, а с малко старание ще е много, много вкусно.

Продукти (получиха ми се три малки бурканчета от детски пюрета, и четири малко по-големи от тях):

Около 2.5 кг. праскови
500 грама до 1 кг. захар - количеството зависи от това колко искате да ви е сладко

1 супена лъжица пресен лимонов сок или 1 равна чаена лъжица лимонена киселина
1 ч. ч. вода (не от най-големите чаши)

Времето за приготвяне е разтегливо и в случая позволява много прекъсване за почивки. 

Прасковите се почистват, обелват и нарязват на парченца. Слагат се в широка и дълбока тава, засипват се със захар, заливат се с водата и се слагат във фурна на 200 градуса, като леко се разбъркват. Когато сиропът започне леко да се сгъстява (ама наистина леко), се изключват и се оставят да изстинат. По време на печенето се разбъркват 2-3 пъти внимателно, за да не останат парчетата плод цели.
Изважда се от фурната и се оставя на котлона. Вари се на средно силен огън докато сиропът се сгъсти близо до готовност, като леко се разбърква от време на време. Изключва се, когато капка от сиропа върху равна студена порцеланова чиния не променя формата си. Оставя се да поизстине. 
Връща се във фурната и се допича - време е да се извади, когато капката сироп не се стича по леко наклонената повърхност на ръба на студена чиния. Докато е горещ се разсипва в измитите и сухи бурканчета, които се затварят и веднага се обръщат с капачките надолу.

Ако по време на приготвянето ви се наложи да прекъснете, просто го оставете. Ако е за дълго време и е горещо - в хладилника, преди да продължите. Дори да се налага да го сварявате на 5-6 пъти, не пречи, дори ще е по-хубаво.

Подобни рецепти: 
Сладкиш с праскови и розе