Да не говорим за литературата. Там Елин Пелин така обезсмърти печената тиква на Душко Добродушко, че който минава край това произведение на добрите кулинарни нрави, все ще се сети поне веднъж на сезон за притеснителния герой.
А всъщност тиквата е едно от най-полезните неща, които природата ни дава преди зимата – можем да се напълним с витамини и полезни неща само от няколко парчета, за да изкараме по-лесно грипозните дни. Тиквата направо прелива от витамин С, в добавка има витамини А, Е, селен, цинк, фолиева киселина, витамин В3 (ниацин) – накратко тиквата е особено полезна за добрия вид на кожата, добро храносмилане, понижаване на кръвното налягане, на холестерола и за добро настроение. И нещо специално – фолиевата киселина и другите полезни вещества от тиквата са особено необходими на бременни жени.
На първо четене мога да изредя поне десет рецепти с едрите жълти плодове на октомври. Хайде, започвам с тиквеник – неизвестно защо се ползва като обидна дума, при условие, че по това време на годината е трудно да се сетиш за по-вкусна комбинация от тиква, орехи, канела и тънки като коприна кори. Ще ви трябва време, много място в кухнята, няколко чисти покривки и търпение да почистите след това. Дребни грижи, след като ще получите такъв вкус.
Продукти за корите:
200 мл. хладка вода
1 непълна чаена лъжица сол
няколко капки оцет
около 400 грама брашно
За плънката:
Около 800 грама сладка оранжева тиква, настъргана на едро ренде
2-3 чаени лъжици канела
Около 150 грама захар
Около 100 мл слънчогледово олио (не използвайте зехтин)
Около 150 грама нарязани орехи
За приготвянето на корите 2-3 чаши брашно се пресяват през сито, добавя се солта и в средата се прави кладенче. В него се изсипва постепенно водата, като се обърква хубаво с брашното. Добавят се и капките оцет. Замесва се тесто – трябва да е еластично, да не лепне, но да не е прекалено твърдо, защото няма да може да се разточва. Разделя се на няколко питки – аз го деля на осем. Имайте предвид, че колкото са по-големи питките, толкова по-широки ще са разточените листи и ще е по-трудно да се прехвърлят и навиват. Не ги правете обаче прекалено малки - приблизително колкото да напълнят една кафена чаша. Оставят се в тава, посипана с брашно (отново пресято), покриват се с още малко брашно, отгоре с плътна кърпа или прозрачно фолио – само внимавайте да не залепва по тях. Оставят се за около 30-40 минути при температура около 24 градуса.
Докато тестото си почива, разчистете място и разстелете 2-3 покривки – горе-долу поне 1.5-1.5 метра площ трябва да имате. Примерно – слагате едно одеало на пода и покривките върху него. Прежалете, че после и одеалото, и покривките са за пране. Когато започнете точенето, температурата в кухнята не трябва да е повече от 22-23 градуса. Ако прекалено много се късат и не се разточват, значи брашното не е хубаво. От личен опит - специалното на "София Мел" за баници става, също и на "Топаз Мел" за козунаци и сладкиши. Досега най-хубавото, на което съм попадала е италианско за сладкиши, тип 00 - струваше малко над 2 лв. в магазин I Sensi в София.
Всяка питка се разточва на тънък лист – с тънка точилка или с ръце, както ви е по-удобно и задължително върху чиста покрива, която не се хлъзга по масата. Не забравяйте преди да започнете да разточвате да поръсите с брашно, за да не залепне. Питката първо се разточва на кръг с точилката. След това може да започнете да я навивате (леко поръсена с брашно) на точилката, като в същото време с длани леко притискате и разточвате от центъра на точилката към краищата. Не натискайте много, за да не залепне! На 2-3 минавания с дланите листът се разгръща, ако има нужда пак се наръсва с брашно и отново се навива и разтегля.
Ако искате да разчитате основно на ръцете си – първо разточете кръг, след това го вдигате с външната страна на дланите и прехвърляте леко от едната на другата. Не дърпайте, а леко отпускайте – по някое време ще усетите, че вече го прехвърляте с ръцете до лактите. Когато стане по-голям, го разгърнете обратно върху покривката и започнете леко да го разтегляте с пръсти. Ако не направите повече от 4-5 дупки, значи сте се справили чудесно. Всеки лист се прехвърля внимателно (например навит на точилката) върху разстланите покривки.
Тиквата се смесва в купа с канелата, в други купи се слагат захарта, орехите и олиото. Когато разточите последния лист, прехвърлете внимателно първия върху масата и така карайте поред с втория, третия, до последния. Трябва леко да са изсъхнали, но да не се трошат. Намазва се внимателно с малко олио, слага се от тиквата, захарта и орехите и се навива на руло. Слага се в намаслена тава – или завит на охлювче, или по дължина. Листите не трябва да се притискат плътно, нито да има разстояние между тях. При тази доза излизат приблизително една голяма тава от 30 см и една малка от 20 см.
Накрая готовият тиквеник се намазва отгоре с още малко олио и се пече в загрята на 180 градуса фурна докато се зачерви добре. Изважда се, поръсва се веднага с малко студена вода и се покрива с фолио и кърпа да се задуши.
И накрая – не се реже, а се чупи, иначе ще му убиете домашния чар.
Ако точенето на кори ви се струва прекалено сложно, времеемко или трудно (всъщност не е, само да свикнете), ползвайте готови. Всичко е същото с плънката и печенето, но ако са прекалено тънки, слагайте по две наведнъж. Вместо тиква можете да използвате ябълки с по-ниско водно съдържание. На един лист отива приблизитално половин ябълка.
Тогава можете да се похвалите с щрудел, който аз съм запомнила по два начина – с Кристоф Валц като нацист, който обича да черпи хубави девойки с щрудел в „Гадни копилета” на Тарантино и с това, че по качеството му преди век-два избирали годеници във Виена. Но за виенските годеници друг път ще говорим.
Други рецепти с тиква:
Тиквени кексчета
Няма коментари:
Публикуване на коментар